Apocryphal Academy

Автор Тема: Алтернативно строителство (технологии, материали и архитектура)  (Прочетена 299 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Преди да започнем да обсъждаме по-интересните неща, ще е добра идея добре да се запознаем с алтернативните строителни техники, материали и подходи, които са по-мейнстрийм и ни дават едно основно образование и представа от този вид занаяти.


За щастие, поне в това отношение на български имаме една чудесна книжка - благодарение на архитект Георги Ст. Георгиев - с която почти всички, които се интересуват от темата, сигурно са запознати. Надявам се, всички да благодарим на човека, че тази книжка се разпространява в интернет безплатно.


Четивото хем отлично обогатява общата култура, хем е добър практически наръчник за всякакви малки или пък по-големи проекти. Знанията от нея са ценна основа, чрез която можем да проумеем следващите материали, които предстои да разглеждаме тук.

« Последна редакция: Януари 07, 2019, 11:54:14 pm от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Всички тези видове строителство, на които арх. Г. Георгиев прави общ преглед, се характеризират с едно нещо - те са независими от индустрията. Няма индустрия в нито един от тези стилове и материали. И точно така е озаглавена книжката - ЕСТЕСТВЕНИ материали. Тоест строене без да се ползва индустрията.

Индустрията - това са всички технологични достижения на човека, които са впрегнати и вложени в битовото съществуване за осъществяване на човешките стремежи. Индустрията не е нещо лошо и не е нещо, което автоматично трябва да се избягва. Напратив - едно от уменията на човека е, че може да превърне всичко в индустрия! Индустрия на български се превежда като промишленост и като термин означава просто масово трудолюбие. Индустрията се основава на добродетелта на труда.

Проблемът в днешно време са посоката и стремежите. Както казва Михайло Пупин, един от най-известните изобретатели в историята (и съосновател на НАСА, между другото), "невежеството и предразсъдъците победиха в началото на 90те години, защото капитаните на индустрията обръщаха малко внимание на високо квалифицираните учени". Индустрията е бизнес, защото трудът е търговия. Човечеството все още се бори с това по пътя на развитието си - как да осъзнае истинските си нужди и приоритети, как човек да проумее какво е добро за човека, за да превърне екологията в индустрия, хигиената в индустрия, здравето в индустрия, добруването си в индустрия.

Всеки иска да печели. Бизнесът е нещо хубаво, парите също са нещо хубаво, защото парите значат труд, нищо повече и нищо по-малко.

Но обръщането на посоките не е лесна работа. Всички могат да печелят от здраве, екология, хигиена и добруване. Не е нужно първо да създаваме проблема - да произвеждаме болести и болни, замърсяване и разрушение, за да продаваме решението - здравеопазване, почистване и строителство. Самият факт, че в днешно време първо трябва да създадем нищетата, за да развиваме търговия и индустрия, говори, че се намираме в една изкуствена и контролирана среда.

Когато си бизнес, за който няма пазар, и първо трябва собственоръчно да създадеш собствения си пазар, за да можеш да упражняваш собствения си бизнес, това е достатъчно доказателство за тоталната липса на свобода. Както знаете, не веднъж повдигам въпроса, че всичко това е така, заради съществуването на правителства. (Джеръми Лок - "Краят на Злото")

Там, където има правителство, държава и власт на човека над хората, Злото винаги ще е в основата на нещата, включително то ще бъде единствената посока, която капитаните на индустрията ще следват.



Така че, по замисъла си, книжката на арх. Г. Георгиев е един поглед и обзор на всички онези методи, материали и технологии, които можем да използваме, за да направим нещата много по-добри.
« Последна редакция: Януари 08, 2019, 06:36:19 am от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Та, би трябвало да е ясна мотивацията на тези начинания и изследвания. Достатъчно казахме вече за това.


Вече по същество, в книжката на Георгиев само замалко се споменава строителството с чували с пръст. Не е лесно всичко да се събере накуп и той се е справил много добре, а и действително, чувалите с пръст не е като да са 100% строителство с естествени материали. Това е голяма тема (всяко от изброените неща в книжката е голяма тема), която може дълго да се разглежда. Едни от най-известните книги за този вид строителство са:

Строене с чували с пръст - инструментите, трикове и техники

Основи на строителството с чували с пръст

Не са на български, но дори само преглеждането на картинките е достатъчно описателно.




Какви са предимствата, които аз виждам в тези постройки:
  • Страхотна изолация и енергийна ефективност. Това е чиста пръст, а стените са винаги дебели и могат да бъдат наистина много дебели, ако целенасочено се преследва това.
  • Страхотна стабилност. Разбира се, едва ли по якост може да се сравни с панелна клетка, укрепена с арматура, или с каменен зид, но след камъните и бетона това е следващото най-здраво нещо, защото не е крехко като тухлите например.
  • Страхотна практичност! Земя има навсякъде, освен в планините. Този вид строителство ни освобождава от нуждата да ползваме дървен материал - а това е огромно предимство. Освен това, в повечето случаи, ако постройката е добре вкопана, обемът на пръстта от самия изкоп за вкопаването е достатъчен за стените и купола на едноетажните постройки.
  • Безопасност. Опасността от пожар не съществува, такава постройка не може да изгори. Доколкото ми е известно, едноетажните постройки минават всички проверки за стабилност при земетресения (въпреки че в България този вид градежи още не са регламентирани, доколкото ми е известно). В Африка повсеместно се строи с чували с пръст, защото е бързо, практично и страшно евтино. Африканците се ползват от много програми за изграждане на бежански жилищни комплекси или за бързо настаняване след бедствия. Този тип постройки са страшно устойчиви на каквито и да е наводнения.
  • Страхотно евтини. Това вече го споменах. Без значение дали ще се изберат отделни чували, или заготовки (макарите с още ненарязани чували, с които се строи като една дълга и увита змия), това практически е единственото нещо, което се купува. Всичко останало е само труд.
  • Арковата архитектура. Именно арковата архитектура е факторът, който ни освобождава от дървения материал. Не са нужни греди, скеле или подпори, които да са от други материали и да не представляват просто колони от още чували с пръст. Арковата архитектура е най-здравият тип архитектура, който ни е познат до сега. Тови вид архитектура гарантира, че сводът и стените, на които се опира, ще оцелеят през хилядолетията. Това е архитектура, при която сводът и подпорните му стени имат постоянна взаимна връзка и участват заедно, тактически комбинирайки силите си във войната срещу гравитацията.
  • Невзрачност! Така изградени помещения могат да бъдат великолепно скрити където си искате. Те са идеален избор за "временна постройка" (по нормативен акт), която възнамерява да остане вечна в българската държавна действителност. Идеален избор за селскостопанска постройка, където има предимно и само пръст, а камъните и дървесината са винаги скъпи и излизат скъпо и за транспорт и поддръжка (доста голяма квадратура може да се застрои по този начин, с цел да служи като идеално изолиран склад, стига да има вътрешни колони или долепени правоъгълни и сводести, но дълги стаи). Ако имате ловна дружинка и обичате убийствата в гората, това е по-добрият вариант на землянката. Не е нужно да се транспортират други материали, освен торби с празни чували. Една малка квадратура, стига да е вкопана, може лесно да се построи в гората и заради огромната гъвкавост и разнообразие на формите, които може да се реализират. След това може да прилича на естествен хълм отвън, това е идеално и за отшелници или за хора, които се крият от закона и прочие.



Много може да се говори по тази тема. Но аз по-скоро я споменавам просто като една практична прелюдия към действително най-съвършените постройки. Това, разбира се, са каменните постройки.

Масовият човек от векове е свикнал да се абстрахира от камъка като материал и от каменните постройки, защото възприема този тип строителство като някаква екзотика. Каменните градежи са характерни елементи за големите империи. За древността. За романтичните времена на царете, рицарите и героите. За постиженията на различните култове от античността, които впечатляват с внушителност и с изящество, вдъхновяват с представата за своето постижение и служат за паметници, които имат общо повече с наследството на човешките добродетели през времената, отколкото със... мизерните, жалки интереси и стремежи на дребната душица с някакво селско име, която никаква личност просто иска да си построи нещо хем практично, хем здраво.

Затова ние не сме свикнали да даваме по-висок приоритет на каменния материал и каменното строителство пред дървото и тухлата например. Само че, всички на ден днешен сме на мнение, че ако в един градеж някъде няма бетон, и ако поне някъде няма циментец, тоя градеж няма да мине в наследство на внуците.

Идеята на тази тема, която правя, е най-вече именно този въпрос - ненужното ограничаване в строителството и ненужното ни робуване на едни в действителност непълноценни, малоценни фактори, до които сме опрели поради липсата на знания или по-скоро, поради загубването на древните знания.

« Последна редакция: Януари 09, 2019, 08:04:15 pm от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Говоря, разбира се, за начина, по който са строили най-най-древните общества в нашата история.

За начина, по който е построено всяко велико нещо на нашия свят.

Човечеството вече е около 7 милиарда, ако се вярва на масмедийната информация. Най-вероятно наистина никога не е било толкова многобройно. Всякога в миналото хората са битували под постоянния страх от гибелта, че общността им може да изчезне, защото действително миналото от древността до наши дни е белязано от възникващи и изчезващи държави и от образуващи се и изчезващи племена. Цивилизацията в миналото е била нещо доста преходно. Днес има цивилизация на местно, локално ниво, а утре се случва наводнение, случва се суша и глад, случва се епидемия и земетресение, в по-редки случаи изригва вулкан. А в най-честите случаи просто идва едно пълчище тогавашни талибани, разграбват всичко, избиват и поробват всички и от цивилизацията не остава следа, защото нашественикът не може нито да пише, нито да чете. Ако късметът за цивилизацията се усмихне, местната, локална цивилизация ще бъде пометена от съседна империя и ще бъде погълната и храносмелена от нея, но самата цивилизованост няма да изчезне, тя ще бъде усвоена в един по-голям конгломерат от различни по произход цивилизовани елементи.

Затова и империите са запомнени като велики неща, затова и общностите са се стремели да орбитират около тях - те са били стожери, които съхраняват постиженията на човечеството. Но дори и империите изчезват в историята. Може би не Китайската и не Римската, но например империята на инките, ацтеките, маите, толтеките (Южна Америка бие рекордите по изчезнали и затрили се империи), множество индийски империи, Египет, Шумер и Акад... Така че империите не са били достатъчна застрохавка за цивилизацията.
Човечеството съвсем нормално е възприемало идеята, че, ако човек иска да надскочи Времената, постиженията му да се запазят, той е трябвало да построи Вавилонска кула - хората са чувствали по онова време, че цивилизацията е нещо толкова преходно и толкова застрашено, че сякаш сами Бог мрази опитите на хората да обезсмъртят постиженията си, веднъж отнемайки от досега им Дървото на живота и после още веднъж осуетявайки строежа на Вавилонската кула.

Но хората не са се отказали и са продължили да чувстват, че трябва да правят велики неща - велики градежи - като мост към най-далечното бъдеще. Замислете се, че днес ние считаме пирамидите на Египет и пирамидите на Южна Америка като мост към миналото. Но, хората, които са ги строили не са ги строи с мисълта, че са мост към миналото. За тях, тези градежи са били мост към бъдещето - те са вярвали, че чрез тези велики структури ще могат да пренесат себе си в бъдещето. ОТВЪД отчаянието на този свят. Чувствали са, че взимат нещата в свои ръце, че с труда си и библейската скръб, с която са прокълнати, ще успеят да победят трагедията на живота.

В днешно време, ние сме склонни да мислим, че репродуктивната способност на човека е нещото, което го обезсмъртява. Но дали? Децата обезсмъртяват човешкото същестуване, но поколенията не гарантират нито благородството, нито достойнството, нито висотата на човешкия дух. По никой начин поколенията не могат завинаги да спечелят вечна памет за човешките постижения. Човек почти няма контрол върху това дали неговото поколение ще бъде велико духом или нищо духом. Нима на този свят има поколения, които са по-стари от пирамидите? Нима има на света човек, който може да проследи родословието си до някой, който е градил пирамидите? Не децата и не човешките поколения са нещото, което опазва човешките постижения, за да могат бъдещите хора да се учат от тях и да повдигат духа си от нищетата - човешките постижения сами опазват себе си, заради духовитостта на своя замисъл.

Ние вече не строим велики неща. Основно защото вече не се страхуваме за изчезването на цивилизацията си. Веднъж щом цивилизацията стане глобална, когато всички хора по земята общуват безпрепятствено един с друг, нейното унищожение е почти невъзможно. Трябва да се случат изключителни обстоятелства (изключителни в космически план), за да изчезне цяла една глобална цивилизация.

Но в най-дълбоката древност, когато този свят все още е бил сравнително празен от хора, древните са се опитвали да станат част от света, като се разпишат върху него. Затова са се вдъхновявали от планините. Каква по-добра и по-достоверна интеграция на човешкия дух в безсмъртния дух на света от това, да направиш своя собствена планина, редом до планините на земята?
Всички велики паметници, които обезсмъртяват постиженията на дадена цивилизация, подражават на планините. Всички пирамиди представляват стилизация на планина, както и всички индийски, китайски и прочие храмове на човешкия дух. Или сами по себе си се опитват да бъдат планини, или са вградени и издълбани в планини, като печатно свидетелство, че човешкият дух заслужава същата непреходност, заради достойнствата си.

И действително... тези паметници СА планини. Всеки най-древен мегалитен паметник Е планина - част от планината, която древните са взели и променили по форма. Те са взели материала на планината, и с този материал, който са считали за "духовен материал", са осъществили една човешка форма, направена от хора форма, носеща своето послание за човешките възможности.



На ден днешен вече ЗНАЕМ, че всички тези неща са били направени от хора. Тоест от хората, с които нямаме нищо общо, освен духа, който носим и ние.

Днес този свещен за древните процес е изучен и е наречен геополимеризация.


λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Геополимеризацията представлява, чисто и просто, да се вземе скален материал, да се разтвори до консистенцията на каша, след което да се отлее във форма, какот се отлива цимент.

Само че има една основна разлика между скалния геополимер и Портланд цимента.
(За първи път циментът е патентован от агличанина Джоузеф Аспдин, а името "портландцимент" се дължи на неговия сив цвят, който силно наподобявал цвета на скалите край британския град Портланд. - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82)


Разликата между цимента на древните и изобретението на Аспдин е, че телата, направени с прахта на Аспдин, с времето деградират, ерозират и се разпадат отново до консистенцията на пясъка и прахта, от който са били направени.

За разлика от това, циментът на древните е бил скала. И след като изкуственото тяло бъде оформено, колкото повече време минава, формата толкова повече се превръща отново в скала.

За тях, тези паметници са изглеждали доста "циментово". Но за нас - 4000 години по-късно - те изглеждат скално, защото вече са скали отново.

Като мостове към бъдещето, реализацията на тези велики градежи е била именно в бъдещето. Те не са изглеждали толкова велики в древността, колкото велики изглеждат днес, хиляди години по-късно, защото ИМЕННО ДНЕС тези паметници постигат непреходния дух, с който са били изковани - духа на вечните скали на планината. Тези паметници са били поводи за празненства в древността, защото чрез тези празненства и ритуалности около тях човечеството на древността ги е изпращало на дългото им пътешествие през времето. А днес, когато тези мостове през времето достигат дестинацията си, те вече не са обекти на празненства, а обекти на съзерцание.

В контраст - всичко, направено от прахта на Аспдин, ще стане на прах отново много преди да минат 4000 години.




Методът е прост, но алхимията е била забравена.

  • Агрегат.    Нужен е агрегат, тоест скален материал. Това може да е чакъл, счукани на ситно скали или скална прах. Колкото по-малки са частиците, толкова по-лесна ще е процедурата и толкова по-изящен и зашеметяващ ще е крайният продукт. Както Давидовиц описва в книгата си, в древността, разбира се, се е предпочитало да се намерят естествено раздробени находища на скали или да се ползват скали, които са били лесно раздробими. На ден днешен разполагаме с изобретения като Ултразвуковият къртач на НАСА, които лесно могат да правят много фина прах практически от всяка скала.

  • Разтворител.    Нужен е химически разтворител, който временно да разтвори агрегата до консистенцията на каша. Според трупащите се материали в Библиотеката, Давидовиц разкрива, че алхимията за тези разтворители въобще не е нещо свръх-напреднало и въобще не е нужна химическа индустрия. Става дума за растителни екстракти. И не става дума за никакви екзотични растения - става дума за познаване на най-обичайните ядивни растения и на фурментацията с кулинарно приложение. Това са единствените нужни материали, за да се приготви, ако се знае правилната рецепта за определения вид скала, разтворител, който да превърне скалния агрегат в глиноподобна, приличаща на цимент паста, от която човек може да вае каквото си иска. В тази тема ще спомена и някои подробности, които съм открил.

  • Отливане и зреене.    След като се направи подходящ калъп, отлятата или изваяна форма се превръща в скала, когато изсъхне. Процесът на "зреене" или съхнене може да е разнообразен. Както Давидовиц открива, главозамайващите глазури, които хората на най-древното превъплъщение на Египет са правели, всъщност сами са избивали навън от скалните форми, нещо като изпотяване. Това не е нищо ново, от хилядолетия е известен самоглазуращия се порцелан, какот и самоглазиращата се глина и това е процес, при който минералите мигрират от дълбочината на материала към повърхността по време на съхненето. Понякога се налага при обратното втвърдяване да няма въздух и калъпът да бъде запечатан с асфалт, понякога се налага да се добави втвърдител, който да неутрализира действието на разтворителя в кашата, много подробности могат да се разберат от геополимеризацията. За жалост, развитието на тази наука се извършва в доста голямо мълчание. Извършва се от корпорации и това развитие е защитено от всички възможни бариери на частната интелектуална собственост. Обществото знае много повече за извънземните, отколкото за геополимеризацията и това е нещо, за което се опитвам да алармирам и да обърна внимание.



Представете си, например, че по ултразвуков метод (използвайки някакъв вариант на ултразвуково устройство, като къртача на НАСА), например вибрираща, тежка, метална маса, например бутало, седи върху дребна чакъл от някаква скала. Сравнително бързо ще се произведе фина прах.

Например, нека си представим, че от някоя строителна борса купуваме прола хубав, фасаден гранит. Чрез споменатите ултразвикови методи можем да го направим на прах.

Чрез една от рецептите за растителни разтворители, които ще разгледаме в МАТЕРИАЛИ: Геополимери, правим геополимерна каша от този материал.

След това взимаме, например, реплика на някаква известна дърворезба, да кажем. Трябва просто да направим хубав калъп, за да отлеем същото произведение, реализирано от материала на този красив, фасаден гранит.

Да си представим, например, че вграждаме всякакви видове електроника в много грациозни скални отливки на красиви камъни.

Може би някой би искал да има в хола си цяло бюро, направено изключително от полиран кварцов диорит, включително чекмеджетата и всичко по него? Не е нужно човек да е супер нарко-бос, за да се сдобие с това. Нужните знания са направата му са много малко като обем и много прости в действителност.

Може би пък искате да си построите дом по този начин? Това определено би било най-умното приложение на тези знаниня. Има и хора, които вече ги прилагат с такива цели и ще разгледаме какво правят аматьорите и изследователите по света.





На тези две снимки се наблюдава преломната граница между древните и наследилите ги общества. Вляво, новите общества са запазили знанието за геополимеризацията с естествени материали, но са подхождали по различен архитектурен начин, строейки върху основите на древните. На дясната снимка, по-новите общества са загубили знанието на древните и са надграждали върху наследените основи както средствата са им позволявали.





« Последна редакция: Януари 17, 2019, 12:58:44 am от λ »