Apocryphal Academy

Анкета

Трудно ли ви е да проумете в какво се състои радиозотопното датиране на скали?

ДА, не мога да го разбера.
3 (50%)
НЕ, разбирам го.
3 (50%)

Общ брой гласове: 6

Гласуването приключва: Декември 28, 2020, 02:08:16 pm

Автор Тема: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism  (Прочетена 3546 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
« Последна редакция: Декември 28, 2019, 03:51:08 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил

Моля да отговорите на анкетата, за да знам, дали да обясняваме на по-нормален език тайните на изотопното датиране на скали, както и тези на радиовъглеродното датиране. Благодаря ви  8)

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил

SELL DARWIN SHORT. ДАРВИН Е МЪРТЪВ


Поствам едно изключително видео за Великовски, който би трябвало да се превърне в задължително четиво.

Някой има ли представа, дали книгата на Великовски е предеведена на български?




Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил


Относно Великовски препоръчвам горещо неговата Катастрофична теория.

Списък на катастрофичните му идеи можете да намерите ТУК на български.

Бих казала, че Великовски тотално прави теорията на Дарвин за еволюцията на пух и прах.


Също така внимание заслужават негови хипотези, които са потвърдени от науката, като:


Цитат
Фараонът Тутанкамон е умрял не в средата на XIV век пр.н.е., а 5 – 6 века по-късно – 1955 г. в книгата „Earth In Upheaval“: февруари 1964 г. Е. Ралф от Пенсилванския университет с радиовъглероден анализ датира смъртта му в средата на IX век пр.н.е. Науката не приема тази датировка – обявява я за грешка в калибрацията на метода, и от тогава дати от радиовъглероден анализ, несъвпадащи с традиционната хронология, просто не се публикуват, обявяват се за грешка или резултат от замърсяване на пробата.[24]



Супер интересна е и неговата Ревизирана хронология:



Цитат
Според Великовски конвенционалната хронология на Близкия изток и класическия свят, основаваща се на Египетската хронология Sothic dating и списъкът на царете на Манетон, е тотално объркан. В това той вижда причината за очевидната липса на корелация между събитията в Библията и тези в околните страни, а също и за енигматичните „тъмни векове“ в Гърция и на други места. Великовски премества редица години на царуване и цели династии от Старото царство към времето на Птолемеите с цели векове (новата подредба той нарича Ревизирана хронология).


Поставя Изхода на Евреите в края на Средното царство, точно преди (по време) на завладяването на Египет от Хиксосите.


Той предлага и още няколко промени, целящи синхронизация на събитията, стигащи до времето на Александър Македонски. Така според него се елиминират тъмните векове и се синхронизират събитията в Библията с тези в историята на Херодот.


Тези идеи са развити накратко в статията му „Theses for the Reconstruction of Ancient History“, но „Векове на хаос“ е първата му голяма книга по въпроса. Тя е последвана от „Едип и Ехнатон“, Морски народи“ и „Рамзес II и неговото време“, а още два тома остават непубликувани, но сега могат да се намерят в архива му: „Завоеванията на Асирия“[19] и „Тъмните векове на Гърция“[20].


Макар и отречени от водещите историци, идеите му са приети и доразвити от имена като Давид Рол и Питър Джеймс, които предлагат собствена хронология.


Едвин Шор (на английски: Edwin Schorr) прилага хронологията му в своите изследвания на Микена[21], a Ян Самър (на английски: Jan Sammer) продължава проучванията за тъмните векове[22].


Една от предлаганите корекции, произтичаща от анализа на сведенията в Илиада за описаните събития (примерно Олимпийските игри) и участващите исторически личности (племена), е Троянската война да се премести от 13 – 12 век пр.н.е. към 9 – 8 век пр.н.е., което съвпада и с предложената от Нютон хронология[23].
« Последна редакция: Януари 04, 2020, 07:25:12 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил


Освен това искам да споделя линк към книгата на Асен Чилингиров, „Вулканите, наводненията, археологията, политиката” София, 2010.

Моля, ако откриете добри четива, които разбиват теорията на Дарвин за еволюцията, да ги споделяте тук.

Благодаря ви!

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил


В следващите няколко поста ще се опитам да вмъкна някои цитати от книгата на Асен Чилингиров, „Вулканите, наводненията, археологията, политиката”.





Вулканът Света Елена


« Последна редакция: Януари 04, 2020, 08:03:25 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Цитат


Геофизичните изследвания в района на вулкана Св. Елена, извършени през следващото десетилетие, показват там ускореното протичане на редица геофизически процеси, за които дотогава се считаше, че са константни. Или с други думи: процеси, за които се знаеше, че протичат за точно определено време, в околността на вулкана протичат многократно по-бързо. Това са процесите, свързани с разпадането на атома в тежките метали, на които досега се основава хронологията при изследването на дълготрайните процеси, в това число и при останалите небесни тела. И туй показва, че не разполагаме с постоянен и неизменен еталон за това измерване, а нашите познания се основават единствено на предположения и на увереността в неизменността на прилаганите досега еталони. А за да не бъде разколебана тази увереност, сведенията от изследванията по територията около вулкана Св. Елена изчезват както от научно-популярната, така и от научната литература – все едно, че такива процеси не са протичали и изследвания за тях не са правени.

Същото става и с резултатите от компютърната симулация, извършена от сътрудниците на Алварес. В какво се състои тази симулация и каква цел е преследвала тя? Алварес влага голяма част от сумата, получена от Нобеловата награда, за финансиране на един научен проект, разработен от него и няколко негови сътрудници с цел да установи какви данни съществуват за катастрофи на нашата планета, причинени от метеорити, които са паднали на земята, а не са изгорели в атмосферата. До Алварес (а за мнозина учени и досега!) съществуваше дълбокото убеждение, че такива метеорити са падали само през минали епохи, отдалечени от нас на много десетки милиони години – какъвто е бил случаят с метеорита „причинил преди 50 милиона години измирането на динозаврите“. И за укрепването на тази с нищо недоказана и недоказуема дата, преди по-малко от две десетилетия бе стартирана цяла мултимедиална програма, преследваща от своя страна и целта да потвърди някои от най-оспорваните твърдения на привържениците на Дарвиновата еволюционна теория. И като парадокс, в тази кампания – а и до сега – беше цитирано многократно името на Алварес, който бил доказал, че „измирането на динозаврите преди 50 милиона години се дължи на падането на метеорит“ – макар, че Алварес много внимателно се въздържа да цитира каквито и да било дати, свързани с падането на този метеорит. А какви последствия за нашата планета може да има падането на един метеорит със средна величина от приблизително 5 км в диаметър ще покаже компютърната симулация, извършена в 1996 г. И наистина показва! Но тези резултати биват незабавно засекретени и днес ние знаем за тях само от някои сведения, разпространени въпреки почти пълната блокада, наложена „от горе“. Макар че при тези сведения липсват точните цифрови данни, дори и без тях ние днес можем добре да си представим резултатите от една подобна катастрофа – за пример само ще отбележим, че диаметърът на метеорита, паднал някога в Мексиканския залив, е бил около 10 км – двойно повече от диаметъра на фиктивния метеорит, изследван при компютърната симулация. И от тази симулация се установява, че метеорит с такъв диаметър, паднал на земята или в океана, е в състояние да пробие земната кора и предизвика развиването на температура над 50,000° С, която от своя страна ще доведе до изпарението и йонизирането на огромни количества вода, водещо след себе си до верижни ядрени процеси по цялата планета.  А за да знаем, че органична материя не може да съществува при такава висока температура, не е нужно висше образование по биология – нека не забравяме, че дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК), носител на наследствената информация в клетката, се разлага при температура от +80° C, а това означава, че след всеки от до сега откритите пет паднали върху земята метеорити, животът е трябвало наново да се зароди и да започне развитието си, за което, според привържениците на Дарвиновата теория, са били нужни милиарди години. И това ни обяснява защо резултатите от компютърната симулация, извършена от работната група на Алварез, изчезват от „научната“ литература, където според общовъзприетата конвенция не се публикуват сведения и данни, противоречащи на Еволюционната теория на Дарвин – също както в средновековието беше забранено публикуването на всякакви материали, противоречащи на учението на църквата. Само местата на „науката“ и „лъженауката“ днес са разменени.
« Последна редакция: Януари 05, 2020, 08:20:07 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Цитат


Какво значение имат тези сведения за историята и археологията?

Изключително голямо. Те решават окончателно един спор, започнал преди половин век, в началото на 1950-те години, във връзка с използването на изотопа 14С за измерване на времето в археологията и съответно – в историята. Макар и за прилагането на този изотоп с такава цел да съществуваха значителни ограничения, американският физик Либи (Willard Frank Libby, 1908-1980) успя да го наложи, като методът за измерване на протеклото време от създаването на археологически артефакти до сега получи названието „Радиовъглероден метод“ или „Метод 14С“, а на Либи бе присъдена в 1960 г. Нобелова премия за физика.

Ограниченията за прилагането на този метод са били добре известни както на неговия откривател, така и на неговите критици и поддържници – от обширната литература против използването на Метода 14С ще спомена тук само две публикации, които все още могат да се четат и свалят от интернет: съдържащата богат информационен материал и незагубила своята актуалност за близо половин век статия на известния руски историк и публицист Лев Самуилович Клейн (*1927) „Археология спорит с физикой“, публикувана в спис. „Природа“ още през 1966 г. (→
http://hbar.phys.msu.ru/gorm/dating/klein.htm ) и два варианта на монографията от Christian Blöss и Hans-Ulrich Niemitz, „CI4-Crash: Das Ende der Illusion, mit Radiokarbonmethode und Dendrochronologie datieren zu können“, Berlin, 1997, 2 2000: със съкратен текст → http://www.ilya.it/chrono/pages/с14crashdt.htm и пълен текст → http://www.pdf.li/c14crash.pdf . Ограниченията се съдържат преди всичко в обстоятелството, че този метод може да бъде използван само при константна стратосфера, хидросфера и биосфера. Или с други думи, при несъблюдаването на това условие, получените резултати са неверни и следователно – неизползваеми. 


А кои са факторите, способни да нарушат и изменят състоянието на стратосферата, хидросферата и биосферата? Те са били добре известни и преди половин век, и сега, като включват както външни облъчвания, така и всевъзможни геофизични катастрофи. Но и тогава, и сега, не е било и не може да бъде известно в каква степен тези външни фактори влияят на резултатите – а както ще се окаже след полувековното прилагане на метода, разликата между реалното време и времето, показано съобразно с изчисленията според този метод, може да надмине не само няколко десетилетия, но и столетия, та дори хилядолетия.
« Последна редакция: Януари 04, 2020, 08:49:58 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Цитат


Решаваща роля за възприемането на Метода 14С в археологията и историята играе един спор, продължил дотогава почти век и половина. Този спор възниква при опита да се координира старогръцката – респективно римската – хронология с египетската, при който се оказват значителни несъответствия най-малко на три места и то с два-три до над осем века – първото приблизително между годините 700 и 1000, второто между годините 1100 и 1400 пр. Хр., а третото – в края на четвъртото хилядолетие, изчислени според гръко-римската хронология. За тези години липсват каквито и да било събития, които да ги запълнят, също както липсват надписи, потвърждаващи съществуванието им – и то в границите на цяла Евразия. С възприемането на Радиовъглеродния метод учените се надяваха най-после да получат един еталон, с чиято помощ биха могли да се запълнят „тъмните“ векове – dark ages. А това название за въпросните периоди съществува като „terminus technicus“ и читателят ще го срещне във всички популярни и научни трудове и справочници по хронология. По такъв начин решаването на този тъй важен въпрос археолозите и историците предоставиха на физиците, за чиято „точна“ наука сред тях не съществуват никакви съмнения, като се надяваха, че последните ще успеят посредством координирането на различните резултати с така нареченото „калибриране“ да уточнят данните.


За изследванията с новоустановения метод възникна в Европа и Америка цяла hitec-индустрия. Но докато в началото на 1970-те години при всички големи технически университети в САЩ, ФРГ, Франция и Великобритания вече имаше над 70 съответни лаборатории, в така наречения Източен блок изследванията се монополизираха само в два изследователски института – при Академията на науките на ГДР в Източен Берлин и при АН на СССР, като последният влезе от самото начало в силно засекретената област на космическите изследвания. В него постъпваха и всички получени при изследванията на археологическите артефакти резултати, които по това време на Запад не бяха секретни.

По такъв начин съветският център за изследвания с Метода 14С пое и задачата да „координира“, т.е. нагажда, разните резултати, включително получените и в лабораторията при АН на ГДР в Източен Берлин, където се изследваха пробите от България, Румъния, Унгария и Полша. Този научно-изследователски център разполагаше и с проби от археологическите разкопки, извършени от германски археолози преди Втората световна война в Троя и Микена, но също и в голям брой други обекти в Турция през ХІХ и началото на ХХ век. Тъй като лабораторията и научният център монополизираха цялата дейност в Източна Европа и този център беше в най-тясна връзка с главния център в СССР, уеднаквяването на резултатите вече не представляваше никакво затруднение. А от началото на 1970-те години при координацията на получените проби за изследване с Радиовъглеродния метод в СССР начело застана един съветски учен, чийто подпис виждаме още на първия списък-каталог на получените данни от пробите, изследвани с 14С от цял свят. Това беше професор Павел Маркович Долуханов (1 І 1937 – 6 ХІІ 2009). Обозначението на неговата специалност ще варира многократно през последвалите четири десетилетия, давано отначало като археолог и географ, а накрая – климатолог и етнолог. В 1989 година той беше инсталиран от КГБ в главния център за изследвания и координация на Метода 14С във Великобритания, намиращ се в университета в Нюкесъл (Centre for Archaeology of Central and Eastern Europe), чийто директор той стана в 1996 г., за да възглави две години покъсно и учредената също от него Международна интердисциплинарна работна група за изследване етническия и лингвистичен произход на Северна Европа (International interdisciplinary group on the ethnic and linguistic origins of North Europeans). През 2003 и 2009 г. Долуханов организира под егидата на ЮНЕСКО двете най-големи до сега международни климатологични конференции, а в последното му представяне в руската телевизия през 2009 г. водещата предаването го назовава „бележит етнолог“, без да пропусне да отбележи, че той е професор в един от видните великобритански научни институти, университета в Нюкесъл – цялото 50-минутно предаване, излъчено от Пети канал на Руската телевизия, интересуващият се читател може да види в интернет и дори да си го запише и сам да се удивлява на теориите на „бележития етнолог“ за „произхода на руския етнос непосредствено от южноафриканските човекомаймуни“ → http://www.5-tv.ru/video/503481/ – а пълният текст на статията на Долуханов по същия въпрос в сп. „Природа“ е достъпен и в интернетен вариант → http://inauka.ru/analysis/article91621/print.html.


На новия си пост във Великобритания Долуханов разшири вече в глобален мащаб своята дейност при координирането на резултатите от изследванията с Метода 14С, като ги „съгласува“ със своята дейност – отначало с изследванията си според разработената от него програма по проекта ГЕНОМ но също така паралено и едновременно с изследванията в областта на климатологията – за тази глобална мнима научна дейност българските читатели бяха своевременно информирани, макар и името на Долуханов да не се появи дори във Великобритания, където скандалът със скъпо заплатени фалшиви експертизи беше разкрит и в продължение на няколко седмици стоя в центъра на вниманието на обществеността. Но това име не се появи също в специалната научна литература във Великобритания и в Русия, където то, поради важните постове заемани от Долуханов в течение на четири десетилетия, трябваше да бъде след смъртта му поне споменато – за него излезе само във водещото английско списание ANTIQUITY кратък некролог от най-близкия му сътрудник, проф. Джеф Бейли (Geoff Bailey), съдържащ редица неверни сведения относно неговата дейност, включително твърдението, че бил емигрирал със семейството си от СССР, но нито дума за дейността му в областта на климатологията и за обстоятелствата около неговата смърт. А в Русия дори и такъв некролог не бе публикуван, въпреки че до последните дни на живота си той заемаше важен пост в Росийската академия на науките. В рускоезичната преса се появи само кратка статия за него в украинското списание STRATUM +, а в линка към липсващата статия за него в руската ВикипедиЯ се дава само датата на смъртта му заедно с рожденната дата и бележката, че такава статия липсва и трябва да се състави.
« Последна редакция: Януари 05, 2020, 08:20:22 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Цитат


Четирите десетилетия, последвали възприемането на Метода 14С при археологическите изследвания, не внасят никаква яснота по проблема с липсващите дати за „тъмните“ векове, а още повече ги задълбочават. Между новооткритите артефакти не се намират никакви, които да запълнят или дори поне да се включат в този период от време – ще напомня на читателя, че при първата и втората поредица от „тъмни“ векове не става въпрос за няколко десетилетия, а за над половин хилядолетие: вековете между митичната Троянска война и началото на елинската цивилизация. А за тази Троянска война единственото писмено „историческо свидетелство“ е поемата на Омир, описващ, свързаните с нея събития с точността на жив свидетел половин хилядолетие по-късно. Но всеки историк – специалист или любител – знае, че тя се е състояла „около 1200 година пр. Хр.“ За нея не знаят само съвременните писмени извори на съседните народи, за които това „бележито събитие, разделящо европейската история от предисторията“, преминава съвършено незабелязано. И тук данните от изследванията на артефактите с Метода 14С не могат да помогнат, защото от една страна отнасят събитията в много подълбока древност, а от друга страна сред тях липсват дати от междинния период, т.е. от „тъмните векове“, и то при положение, че сред съхраняваните досега материали от извършените през ХІХ и началото на ХХ век разкопки има достатъчно проби, използваеми за изследвания със 14С. Проби ще бъдат взети и при разкопките в Крит, Микена, но и по целия Балкански полуостров, включително по нашите земи. И те са от всички останали исторически епохи, освен годините от „тъмните векове“.


Но и сред артефактите, чиято хронология е „точно установена“ при изследванията им с Радиовъглеродния метод, се появяват такива противоречия, че всеки археолог, способен да мисли, би следвало да се усъмни в тяхната датировка. Защото преди да се появи този метод, археологическите артефакти се сравняваха по определени показатели, свързани с техния външен вид и материала, от който са изработени, както и с начина на изработката им, определящи връзките и отношението между различните находки – независимо от това, дали при тях се касае за произведения на приложното или изяшното изкуство, оръдия на труда, култови обекти, погребения и строителни съоръжения. С въвеждането на новия „научен“ метод археолозите се освободиха от трудоемката работа по изучаването и сравняването на получените данни от археологическите разкопки, като признават вече за меродавни само данните от изследванията с този метод. И то дори когато съвсем очевидното подобие при някои артефакти, свидетелстващо за възникването им в течение на кратък период от време и при еднакви условия, в едни и същи занаятчийски работилници, явно и недвусмислено противоречи на получените резултати от изследванията със 14С, отдалечаващи тези артефакти помежду им с много десетки, стотици и дори хиляди години. А това ще срещнем едва ли не при всички археологически артефакти от нашите земи, възникнали преди средата на първото дохристово хилядолетие. И тези изследвания по такъв начин ще трябва да покажат, че животът от която и да е селищна могила в нашата родина от среднокаменната, новокаменната, медната и бронзовата епоха е протекъл в течение на много столетия и дори хилядолетия, както и че през всички тези столетия и хилядолетия едни и същи грънчарски или металообработващи работилници произвеждат оръжия или гърнета и паници напълно еднакви по форма и с една и съща украса. При всичката консервативност на майсторите-занаятчии обаче, приписвана им от археолозите, такова явление е невъзможно и немислимо – особено когато тези занаятчии влагат в произведенията си също и своя индивидуален усет за красота и изящност, което съвсем не е рядко явление дори в най-дълбоката древност и ще можем да забележим даже на безброй предмети с утилитарно предназначение. И тъкмо украсата на грънчарските произведения за ежедневна употреба, а в още по-голяма степен и разнообразието на формите при култовите предмети от новокаменната и каменномедната епоха, свидетестват много често за изявена индивидуалност на техните създатели, така че дори при тези занаятчийски произведения ние няма да намерим и две с еднакви форми или с една и съща украса. Но и на едно друго обстоятелство заслепените от „абсолятно точните резултати на точната наука“ археолози не обръщат достатъчно внимание – а това е броят на предметите, открити при археологическите разкопки на която и да е селищна могила или селище от старокаменната до бронзовата епоха в нашите земи. Дори да се абстрахираме от огромните количества остатъци от нашата собствена материална култура, които ние ежедневно изхвърляме на боклука и остават след нас за бъдещите изследователи, това, което откриваме днес като остатък от някоя от миналите култури по нашите земи, за всяка от които е възприето определено название, трудно може да свидетелства за такава продължителност на живота, каквато ѝ определят физиците и археолозите и при която трябва да приемем, че всеки жител си е служил през целия си живот с една единствена глинена паница и дори, че тя била използвана и наследявана последователно от няколко поколения. Но и от тези жители на предисторическите селища по нашите земи, обитавали ги според същите физици и археолози в течение на три и дори четири хилядолетия, те до сега са открили нищожен брой гробове – без да са в състояние да дадат някакво обяснение и на това тъй важно обстоятелство.

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Цитат


За тези връзки ние разполагаме днес с достатъчно много материални свидетелства, позволяващи ни да определим хронологичните граници на отделните културни епохи по нашите земи и според установената относителна хронология на Мала Азия, но също Иран, Халдея и дори Египет. Или с други думи: паметниците на материалната култура от доисторическите епохи у нас могат да бъдат свързани със съответните паметници у народите от Древния Изток, и то независимо от показателите според Радиовъглеродния метод.


Столетията и дори хилядолетията, разделящи датировката на артефактите от новокаменната, каменно-медната, и даже бронзовата епоха, открити в Югоизточна Европа, включително нашите земи от археологическите артефакти, открити в Близкия Изток, не изненадват археолозите. Във великобританската и съветската археология е възприета теорията на австралийско-британския археолог Гордън Чайлд (Gordon Childe, 1892-1957), от 1927 г. оглавяващ професорската катедра по археология при университета в Единбург. Пренасяйки учението на Дарвин и Маркс върху древната история, той изобретява така наречената „Неолитна революция“, при която „маймуноподобните човеци“ започват внезапно да създават оръдия на труда и дори си изнамират още през старокаменната епоха своя писменост. Тъй като за потвърждаването на своята теория той не разполага с никакви абсолютни хронологически критерии, произлизащи от археологическите артефакти, а още по-малко с данни за техните създатели, той се основава единствено на своя „нюх“ като археолог и на марксистко-дарвинстките учения на своите колеги в британските университети, където тези учения цъфтят и процъфтяват, а с неговия принос дават и първите си плодове.


В 1935 г. Чайлд посещава и СССР, където неговите идеи се възприемат с въодушевление – макар той и да не е особено очарован от догматизма, с който тези идеи вече се прилагат там повсеместно в науката и при който теорията взима приоритет пред практиката, като дори я замества и в края на краищата измества. А последвалите две десетилетия след първия му контакт със съветската наука и политическа система, чиято безкомпромисност за първи път ще кулминира при кървавото потушаване на унгарското въстание в 1956 г., показват ясно на Чайлд до къде могат да доведат също и неговите грешки, при които и той поставя теорията над практиката. И сам слага край на живота си, без да доживее и види техните резултати. Защото именно прилагането на Радиовъглеродния метод през следващия половин век ще изнесе на дневна светлина не само заблужденията на Чайлд, но и на цялата марксистка идеология, залегнала в основите на археологическата наука, но също на биологията и генетиката.


А тъкмо на нашите земи и непосредствено граничещите с тях области с археологическите разкопки и изследвания през 1960-те и 1970-те години се появяват първите основания за съмнение както в теорията на Чайлд, така и в практиката на Метода 14С.


Ако за археолога дарвинист и марксист възникването на писменост и художествени произведения, изработени с изключително техническо съвършенство от „революционерите“ през старо- и новокаменната епоха е нещо напълно естествено, всеки разумен и мислещ човек много трудно би могъл да се съгласи с неговите доводи, дори когато са подкрепени с „точни дати“, извлечени с помощта на Метода 14С. Световната общественост е потресена от фактите, поднесени ѝ от археолозите – а това са немалобройните знаци от непозната и все още неразчетена писменост, намерени по различни места в Югоизточна Европа и съкровищата от Варненския некропол, които ѝ се показват на много изложби в Европа, Америка и Азия – а доказателствата за тяхната дълбока древност ще бъдат представени от най-добрите световни експерти въз основа на една наука, спрямо която никой не се осмелява да изкаже и най-малкото съмнение. И светът се преклоня пред дълбоката древност на писмените паметници и на забележителните художествени произведения, изработени от човеци в каменния век без инструменти от твърди метали, каквито те дори не са познавали. Така митът за „Неолитната революция“ се утвъждава, без никой да запита какво правят „революционерите“ през последвалите три хилядолетия. Освен едни и същи гърнета и паници с една и съща украса.


« Последна редакция: Януари 05, 2020, 08:20:46 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил


Ако някой от вас иска книгите на Великовски на руски, давам линкове на личен.







« Последна редакция: Януари 04, 2020, 10:43:08 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил

Още едно клипче за Великовски, което задължително трябва да се гледа, ако някой, подобно на мен, го мързи да чете цялата книга:




Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил

Catastrophist and maverick scientist/cosmologist Immanuel Velikovsky, probably one of the most abused scholars in history, wrote:


Цитат
Most controversial is the evolutionary question. I have done a great deal of work on Darwin and can say with some assurance that Darwin did not derive his theory from nature but rather superimposed a certain philosophical world-view on nature and then spent 20 years trying to gather the facts to make it stick.

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил


На когото му попадне ето тази книжка, да не я изпуска:




Авторите, D.S Allan & J.B. Delair, са топ учени.
« Последна редакция: Януари 16, 2020, 04:44:34 pm от Glasberg »

Тагове към темата: