Apocryphal Academy

Анкета

Трудно ли ви е да проумете в какво се състои радиозотопното датиране на скали?

ДА, не мога да го разбера.
3 (50%)
НЕ, разбирам го.
3 (50%)

Общ брой гласове: 6

Гласуването приключва: Декември 28, 2020, 02:08:16 pm

Автор Тема: Разбиване на митовете на Дарвинизма / Shattering the Myths of Darwinism  (Прочетена 3530 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил




ВЪВЕДЕНИЕ


Поверията за съществуващ в далечното минало Златен век и за падение от благополучие във варварство поради катастрофи с апокалиптични размери, е залегнал в спомените и древните писания на много народи.


Цитат
Златната епоха или Златен век (на старогръцки: χρύσεον γένος chrýseon génos „Златен род“, на латински: aurea aetas, aurea saecula „Златна епоха“) е понятие от древната митология. Това е като идеалното състояние на мирната прафаза на историята на човечеството преди създаването на цивилизацията. Според гръцкият мит, взет и от римляните, тогава социалното положение било оптимално и хората прекрасно живели в хармония с природата, тяхната естествена среда. Войни, престъпления и прегршения тогава са били непознати. По това време властвал титана Кронос заедно с братята и сестрите си. През следващата епоха започнали морално падение, жажда за могъщество и собственост и условията за живот се влошили.


Зевс решава да прекрати Златната епоха с големия Девкалионски потоп, Девкалион и Пира са единствените оцелели, понеже Прометей бил заповядал навреме на неговия син Девкалион, да построи един кораб.

Източници


Външни препратки
« Последна редакция: Януари 17, 2020, 04:47:26 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил

Тези понятия обаче се считат от конвенционалната наука за чиста измислица. Наличието на изненадващо количество фактически доказателства, които подсказват, че тези разкази всъщност се основават на поредица от събития, наистина преживяни от човечеството, обикновено се игнорират или се третират с голяма предпазливост от установената наука, до голяма степен заради това, че опитите да се обясни как е настъпил този Златен век, до този момент са неубедителни или неприятно заплашителни за ортодоксалните тълкувания на историята.


Реалната история на човечеството обаче е далеч по-драматична и интересна, отколкото предполага конвенционалната версия. Книгата „Когато Земята почти умря“, предлага вълнуващо и предизвикателно ново тълкуване на наличната в момента информация.









Когато Земята почти умря“ разказва, как Златният век на мирни условия и умерен климат завършва травматично в огромна катастрофа преди около 11 500 години. Това е част от катаклизъм, разстроил цялата Слънчева система, унищожил поне една голяма планета и нейния спътник, и опустошил Марс и Земята.


Сред бруталните геофизични последици, претърпени от Земята, са масивни разломи по земната кора, пренастройка на земната ос, образуване на нови планини и повсевместно реаранжиране на суша и море. Тези промени са придружени от ужасяващ глобален пожар, гигантски потоп и това, което е описано като „срутване на небето“, както и бомбардировка от отломки от разпадащия се спътник на унищожената планета.


Голяма част от растителния и животинския свят на Земята е унищожен от тези ужасяващи събития. Останките често са погребани под и в огромни новобразувани находища, както на сушата, така и под морето. На други места те са струпани в пещери.


Степента на щетите е толкова голяма, че непосредствено оцелелите се оказват буквално катапултирани в един нов свят.


Авторите правят извода, че най-вероятноят кандидат за причина за това ужасно бедствие е експлозия на Свръхнова, която в астрономическия мащаб става неудобно близо до нашата Слънчева система сравнително скоро.


Тази история е разказана от различни гледни точки: проучване на земни органични останки; доказателства от настоящи земни форми; свидетелства на геофизиката и астрономията; и традиционните разкази и спомени на многобройни народи по света.


Накрая става ясно, че изобретената от съвременната наука „Ледникова епоха“, избягва огромно количество важни доказателства, които сочат към по-скоро различна интерпретация на събитията.
« Последна редакция: Януари 18, 2020, 12:12:15 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил

ЧАСТ 1: ИЗГУБЕНО НАЧАЛО



Науката днес твърди, че приматите живеят на Земята от поне три милиона години и че съвременният, изправен човек съществува от стотици хиляди години, като бавно се е адаптирал на осезаемо променящата се Земя. Конвенционалната съвременна догма настоява, че има постепенна и постоянна еволюция на съвременните хора от примитивните култури, тъй като те са възникнали от враждебната среда на Ледниковата епоха, сковала света в продължение на милион години.


Тази картина на униформизма, която твърди, че условията на околната среда обикновено се развиват безкрайно бавно, съществувава само от около 150 години.



Цитат
Униформизъм е един от принципите в съвременната геология. Формулиран е от Джеймс Хътън и разширен от Джон Плейфеър и Чарлз Лайъл. Според него, процесите, които са се осъществявали в миналото, продължават да се осъществяват и в наши дни.[1] Този принцип е обратен на принципа на катастрофизма, според който отличителните черти на земната повърхност са се появили внезапно в миналото вследствие на процеси, коренно различни от настоящите.


Привържениците на двата теоретични принципа водят ожесточен спор през 18-ти и 19 век. Проблемът се корени в това, че униформизмът е несъвместим с някои религиозни вярвания, и по-специално с някои събития по начина, по който са описани в Библията.


Междувременно, униформизмът е претърпял промени през своето развитие. Преди 20 век и възприемането теорията за тектониката на плочите геолозите смятат, че повърхността на Земята е такава, каквато е била при създаването ѝ, обяснявайки възникването на планините с нагъването на скалите при изстиването им.


В последните десетилетия на 20 век дефиницията на униформизма търпи промени, за да се отчете влиянието на някои катастрофични явления от земното минало, като например влиянието на сблъсъка с метеорити или периоди на интензивна вулканична дейност. Днес принципът се формулира приблизително така: „геоложките сили са в по-голямата част от времето бавнодействащи и остават непроменени с течение на времето“.


Учените са забелязали, че често глината, чакъла и пясъците в различни части на света изглеждат положени при хаотични условия върху скални повърхности, които са пулверизирани, раздробени или полирани. Ранните авторитети приписват това на мощни наводнения или на някакъв друг катаклизъм. Поддръжниците на тази теория стават известни като „катастрофисти“. Впоследствие, аргументите им загубват покровителство и пионерите на тогавашния нов предмет на глациологията, преди век и половина, „изобретяват“ Ледниковата епоха, продължила милион години, за да отчетат много от характеристиките на земната повърхност. Епохата на Плейстоцена, за да приюти доказателствата, за които се предполага, че подкрепят изобретението „Ледникова епоха“.


Първа част на „Когато Земята почти умря“ предизвиква съвременните теории, демонстрирайки в подробно проучване, че добре установените геоложки, палеонтологични и биологични доказателства сочат, че тази планета е претърпяла внезапни и много драматични физически промени преди около 11 500 години. (Според авторите, не е имало „Ледникова епоха“, а много по-късен голям студ). Почти всички явления, приписани на конвенционалната теория за Ледниковата епоха, могат да бъдат интерпретирани като резултат от естествени сътресения със световни пропорции. Авторите, позовавайки се на подкрепящи доказателства с добра репутация, твърдят, че съвременните големи планински вериги и големите отмествания на земната кора, които наред с огромните сеизмични и вулканични изригвания променят лицето на Земята, всъщност са се случили принудително, стихийно, бързо и сравнително съвсем наскоро.


Тук са приведени доказателства, които не съответстват на униформизма. Например, Сибир, най-студената област в света, където никога не е имало глетчери. Но също така скали, показващи всички класически характеристики на „глетчерно действие“, но очевидно ерозирали по начин, който конвенционалното ледниково действие не би могло да постигне.


« Последна редакция: Януари 18, 2020, 02:37:03 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил

ЧАСТ 2: ПРЕЖДЕВРЕМЕННО ИЗЧЕЗВАНЕ



Съвременната биология се опитва да адаптира така своите теории, че да съвпадат с конвенционалната доктрина за Ледниковата епоха. Безброй неопровержими факти обаче отказват да се съобразят с това. Някои бележити ботаници открито го опровергават. Те изтъкнат, че алпийската флора трябва да е възникнала в предледникови времена, тъй като от края на Ледниковата епоха е изминало недостатъчно време за развитието на толкова богато разнообразие от растения. Наличието на идентични видове растения от различни страни на голяма океанска бариера (например между Европа и Гренландия) показва, че в последно време трябва да е имало сухопътна връзка между двете. Останките от типични предледникови Плиоценски или Миоценски видове (според конвенционалната теория, на възраст поне десет милиона години) често се оказват едва фосилизирани. Също така са дадени редица примери, които показват, че климатът в Северна Европа и в Сибир е бил много по-мек в последно време, отколкото в момента.


Дадени са примери за дислоцирана континентална флора. В Северния Атлантически океан, например, Азорските острови и Канарските острови са били доскоро свързани с онова, което сега е Северна Африка. От този вид доказателства е изградена картина на свят, не много далеч в миналото, който е много различен от този, който имаме сега: картина на голяма непрекъсната сухоземна връзка между Северен Сибир и Аляска; на сухоземна връзка между Северо-Западна Европа и Гренландия; на огромен континент, свързващ Южна Америка, Африка и Южния Индийски океан; и на друга, вече предимно потънала суша, в Южния Тихи океан.


Мамутите и мастодонтите обикновено се считат за животни, които са се приспособили да процъфтяват в ледникова среда. И все пак мамутите, запазени в ледените почви в Сибир, са намерени с треви от умерен климат в стомасите си. Освен това се появяват доказателства, че огромни стада мастодонти са избити от ранния човек в Северна Америка. Изглежда, мастодонтите са живели в топъл умерен климат и то сравнително доскоро.






Едно от най-забележителните доказателства са животински останки, открити в пещерите, особено в Европа, Азия, Южна Америка и Австралазия. Те обикновено се състоят от хаотични срастнали купчини разединени кости от най-различни видове, които никога не биха могли да съществуват съвместно в една и съща среда - тропически видове на север и северни видове на много екваториални места. Можем само да заключим, че някакъв огромен стихиен катаклизъм е породил такава глобална касапница.


В Част 2 са демонстрирани доказателства за това, че огромните геофизични смущения, описани по-рано, са причина за изчезването на много видове, променя света и поражда съвсем различно географско разпространение на оцелелите видове.


« Последна редакция: Януари 18, 2020, 03:54:14 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил

ЧАСТ 3: ТРАЙНА ПАМЕТ



Преданията и легендите, които сякаш описват някои от огромните катастрофални събития, които прекратяват Плейстоцена, до този момент не са колективно проучвани подробно. Въпреки че авторите са натрупали огромно количество убедителни и забележителни материали – достатъчно, за да запълни цяла книга – е решено, в тази част да се включи само представителна извадка от този материал.


Авторите изследват възможността някои от разказите и преданията да се базират на фрагментирани спомени за някога реални хора и събития и следователно автентичен отзвук от праисторическата епоха.


Тема, обща за преданията на повечето народи по света, е темата за голямо наводнение или потоп. Често има и препратки към огромен пожар или огнена буря, и за загубена земя или издигане на земя. Нерядко също чуваме за странни вещества, които падат от небето - като чакъл, камъни, парчета желязо или смолисти вещества. Някои говорят за пропаднало небе, за промени във въртенето на Земята, за страшни ветрове, непрекъснати светкавици, вулканични изригвания и кипене на езера и потоци. Често се говори за продължителна тъмнина и дори се споменава за бързо и повсевместно образуване на лед.


В тази част, авторите обединяват някои от преданията, които очевидно са свързани с тези събития. Забележителното е, че много от разказите специално приписват тези промени на космически агент, запомнен под различни имена, от които Фаетон е едно от най-известните.


« Последна редакция: Януари 18, 2020, 04:53:31 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил

ЧАСТ 4: КОСМИЧЕСКИ КОНФЛИКТ



Авторите предполагат, че днес по-скоро сме в позицията на собствениците на повредена обезобразена от вандали сграда, които, без да знаят кои са вандалите, все пак биха могли да разберат истината за посещението от показанията на очевидци и хаотичното състояние на сградата. Щетите на Земята са само твърде очевидни и разказите на очевидци, споменати в част трета, са описали както посещението, така и щетите.


Част 4 прилича на разгадаване на мистериозно убийство: как е могло да се случи това катастрофално събитие преди 11 500 години? Налага се да бъдат проучени някои основни неща: структурата и магнетизма на Земята; изместване на магнитните полюси или на земната кора; естеството на Слънчевата система и доказателствата за изчезнала планета. Разгледани са доказателствата за настъпили по това време космически катаклизми и авторите стигат до заключения, различни от тези на Великовски в „Сблъсък на светове“.


Може би най-забележителната подкрепа за това апокалиптично небесно посещение е тази, са акадски цилиндрични печати, открити в Месопотамия. Този древен епос описва, как преди много години спокойствието на Слънчевата система бива нарушено с пристигането на „нов“ бог, Мардук, и проследява последвалата бъркотия сред планетите стъпка по стъпка. Мардук (Фаетон под друго име) е огромен и внушителен сияен посетител от междузвездното пространство, излъчващ от време на време големи огнени струи. Има забележително описание на причиненото от Мардук разпадане на планетен съсед на Марс, Тиамат, и последвалата му смърт с огромна маса останки на поразената планета.


Авторите анализират Вавилонския епос по отношение на това, как историята му се вписва в това, което сега знаем за нашата Слънчева система. Те разглеждат и други предания, особено от Древна Гърция и Мексико, които, изглежда, отразяват други аспекти на същата история. Поставят на изпитание някои от измамливо привлекателните аргументи на Великовски и използват някои от доказателствата от космическите полети на Маринър, за да опровергаят някои по-ранни теории по тази тема.


Една от рисунките в книгата показва хипотетична схема на пътя на Фаетон (Мардук) през Слънчевата система. Той е екстраполиран на базата на това, че при някои планети изглежда има доказателства за разрушения, докато други изглеждат незасегнати, и следователно се предполага, че са били отдалечени от пътя му. Авторите твърдят, че огромното влияние на Фаетон върху някои от планетите подсказва, че той е притежавал необичайно силно електромагнитно поле, което естествено е било привлечено от еквивалентните полета на планетите, които среща и разстройва.


Всеки външен агент, способен да наруши планетарния ход, би следвало да бъде изключително мощен. Кометите и астероидите са несъответстващи кандидати. Имайки предвид наличните доказателства, авторите изказват предположение, че Фаетон е високоскоростен фрагмент с големина на планета от експлозия на Свръхнова. Точно такава Свръхнова е известна на астрономите като събитието Вела, настъпило необичайно близо преди около 13 000 години, плюс приблизително 1 500 земни години, необходими на Фаетон за свръхзвуково изминаване на междупланетното пространство.


« Последна редакция: Януари 18, 2020, 07:45:55 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил

ЧАСТ 5: АНАТОМИЯТА НА ЕДНА КАТАСТРОФА



Анализът на свидетелствата за света преди „потопа“ показва далеч по-мек и топъл климат от съвременния климат, и буени растения дори в райони, които сега определено са полярни. Такива условия биха могли да съществуват само ако Земята преди се е въртяла по-бавно и около по-изправена ос от днещната, като дните са по-дълги, а сезоните до голяма степен недиференцирани. Има данни от редица дисциплини, които сочат, че това в действителност е било така някога. Освен това от ботаническите свидетелства знаем, че разпределението на сушата и морето е било различно от днешното и има много доказателства, които предполагат, че планините и пустините по това време са били по-скромни по размер, а моретата сравнително плитки.






Авторите обсъждат средновековна карта на северноатлантическия регион, която точно показва съвременната топография, но Гренландия без ледената й шапка, и редица големи острови, които вече не съществуват. Някои специалисти посочват, че картата включва информация от много по-стари източници. Ако наистина е толкова прецизна, колкото изглежда, то тогава тя е сериозно свидетелство срещу интерпретацията на геофизичните промени по време на Ледникова епоха. Освен това, противно на установената теория, че ледниковите повърхности смачкват основата, върху която лежат, авторите се позовават на дебелия лед в Антарктида, който предпазва пластовете, които в момента покрива. Подобни съображения ясно сочат необходимостта от алтернативно тълкуване на земната история.


Част 5 се занимава с реконструкцията на драматичните и буквално разтърсващи Земята събития, породени от нахлуването на Фаетон в Слънчевата система. Когато Фаетон се приближава до Земята, ефектите са катастрофални. Те включват невероятни електромагнитни и геофизични ефекти на Земята; промяна в орбитата на Луната и на оста на планетата; гигантски вулканични изригвания и страховити опустошения по цялата повърхност на Земята и нейната биосфера. Преданията описват „пропадане на небето“ (както би било при термоядрен холокост), вряща вода, липса на слънчева светлина заради вулканите, разломи по земната повърхност, огнени бури и др. урагани, бомбардировка от снаряди и странни предмети (отлаганията на материали с неземен произход са доказателство за това), дъждове от огън или „кръв“, „порой от небето“ (потоп), който прекроява повърхността на Земята и оставя впечатляващи камари от дървета и животински останки, особено в Арктика; накрая захлаждане – истинската „Ледникова епоха“, продължила едва 4000 години, (сревнени с концепцията за милиони години Ледникова епоха в конвенционалната теория).


Много предания разказват за голям студ, пожари, страхотни ветрове, пламтящи фрагменти, спускащи се от небето, наводнения и проливни дъждове, които са пряко свързани със значими с период на интензивен и продължителен мрак след Всемирен потоп. Тези предания са не само съвместими едно с друго, но и отразяват последователността на физическите процеси и ефекти, както са определени и подкрепени от геофизичните знания. Освен това те до голяма степен съвпадат с ефектите, които астрофизиците биха очаквали в случай на преминаване на голям обект със светкавична скорост близо до Земята.

« Последна редакция: Януари 20, 2020, 02:40:31 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил

ЧАСТ 6: ЗАВЕЩАНИЕТО НА ФАЕТОН



Подобно драматично прекрояване на най-новата история на Земята и нейните последици по отношение на ранната човешка история изисква внимателно осмисляне.

Как е изглеждал светът след стихването на непосредствените и опустошителни физически ефекти? Поразителни количества чакъл, пясък, глина и кал се натрупват по склоновете на хълмовете – дори по върховете на хълмовете – и се разпространяват по долините и по равнините. Новата топография води до създавенето на нова система от реки и езера. В цепнатините, пукнатините и най-вътрешните недра на пещерите се отлагат органични наноси. Повечето източници на прясна вода са замърсени или отровени от гниещите купища мъртва растителност по бреговете.


Въпросът, как едно живо същество може да преживее такава катастрофа, е много интересен. Съществуват много предания за героите от Потопа и кивоти. Части от земното кълбо, очевидно, не са били опустошени в една и съща степен. Мнозина сигурно са потърсили убежище в пещерите и наистина редица предания разказват точно това. По своята същност, бедствието Фаетон засяга абсолютно всички хора. Остатъците от предкатастрофичното общество споделят общи убежища в  един свят на абсолютна нищета след катастрофата и биват буквално хвърлени обратно в Каменната епоха. Едно от интригуващите предложения на авторите е, че необходимостта от оцеляване превръща човека от вегетарианец в месояден. Цитирани са древни източници, които очевидно потвърждават това.


« Последна редакция: Януари 20, 2020, 04:58:35 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Нещо, което винаги ме е озадачавало - броят на хората на Земята:


Ако Земята е толкова древна и хората са толкова отдавна на Земята, как така, по дяволите, само преди няколкостотин години сме били толкова малко?

Тогава е нямало противозачатъчни средства, нито аборти.



« Последна редакция: Май 23, 2020, 03:12:07 pm от Glasberg »

λ

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
За древността на цивилизацията, поне за до 10 000 пр. Хр. сме сигурни, защото имаме доста категорични данни (НЕ на база радиогенно датиране). Така че, въпросът според мен е уместно да се зададе за хипотетичната "задна част" на тази графика, която не е изобразена.

Но тъй като парадоксът се запазва налице, тогава остава само един вариант - просто твърденията (които са очаквания и оценки, тоест предположения) за броя на глобалното население, са тотално грешни, и до 10 000 пр. Хр. сме били много повече.



Най-вероятно става дума за тотално грешна представа за Древността, Античността и Средновековието. Цялото стълпотворение от съвременни исторически заблуди се корени в тази напълно криворазбрана представа за миналото и за съвсем погрешното разбиране на културата на древните народи. Оттук следват и погрешните интерпретации на паметниците и писмените извори.

И да... всичко е подтикнато от стремеж към оправдаване на съвременните научни теории. Настроението че "Ако Европа не е имала нещо, значи не е съществувало", както казва Мустафа Гадала.

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Най-вероятно става дума за тотално грешна представа за Древността, Античността и Средновековието. Цялото стълпотворение от съвременни исторически заблуди се корени в тази напълно криворазбрана представа за миналото и за съвсем погрешното разбиране на културата на древните народи. Оттук следват и погрешните интерпретации на паметниците и писмените извори.

До много голяма степен, погрешната ни представа за древността се дължи на предположението, че в миналото хората са били по-глупави, отколкото са днес.

По всяка вероятност, това предположение се базира на предположението, че хората еволюират.

За съжаление, обаче, изследванията през последните години показват, че е по-скоро налице ерозия (нарича се също генетична ентропия) заради натрупването на генетични мутации с всяко следващо поколение. С една дума, хората стават все по-малко фит, все по-болни, все по-ментално нестабилни. Проблемът е в копирането на генетичния код, при което копиране все нещо се губи. Мутациите представляват загуба на генетична информация, а не прибавяне на генетична информация.

Всъщност, не е налице еволюция, а деволюция, която би обяснила изчезването на 99% от видовете, съществували някога на Земята. Т.е. има нещо като срок на годност на генетичния код, който става все по-калпав и по-калпав при всяко следващо копиране. В един момент, се стига до генетична катастрофа, мутационен срив и изчезване на вида.

С една дума, и в биологията важи вторият закон на термодинамиката (законът за ентропията). Това е известо в т.нар. популационна генетика, но удобно се замита под килима, защото противоречи на догмата в научните среди.

Както се казва, в Китай можеш да критикуваш Дарвин, но не можеш да критикуваш правителството. В Западния свят, можеш да критикуваш правителството, но не можеш да критикуваш Дарвин.

Може би ще се окаже, че в миналото хората са били доста по-интелигентни и са живели доста по-дълго време от съвременния човек.

Източници:
Michael J. Behe
John C. Sanford
Douglas Axe


В рамките на ДНК-кода няма иновации, нови изобретения и т.н., а са налице деактивирани или елементи на мутирали гени, които са били активни в предишната кодирана форма, която е била копирана. Общите генетични данни не стават повече, а по-малко с течение на времето. Полярните мечки са бели в резултат на деактивирана кафява пигментация, а не на нова генна експресия.

"Еволюцията" се изразява в повреждане или разрушаване на гените, т.е. механизмът е мощно деволюционен. Това е механизъм на загуба на генетична информация, а не на добавяне на такава. Не съществува механизъм за създаване или добавяне на нова информация в гените. Всички мутации (дори и квалифицираните като положителни такива) увреждат генетичната информация или унищожават напълно функционално кодираните елементи.

Механизмът на случайна промяна и естествен подбор безмилостно води живота в обратна посока на тази, която се очаква от теорията за еволюцията от молекула до човек. Напротив, налице е процес на деградация, колкото и изненадващо да звучи това.
« Последна редакция: Юни 02, 2020, 12:44:17 am от Glasberg »

λ

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Преди малко догледах едно интервю на Джо Роугън, гостът е Рандъл Карлсън. Обсъжда се точно въпроса с популацията в периода, за който говорим по-горе. Започват да говорят за това от втория час, по-точно от 2:20:00 нататък. Но все пак изгледайте цялата лекция, защото разбирането идва на фона на контекста на целия разговор.





Предупреждения:
- Рандъл Карлсън е масон. Следователно не може да му се вярва на 100% (Роугън за няколко минути го разпитва за това - защо е станал масон и какво следва от това, пита го общи неща за масоните, дали имат връзка с илюминати и тн. и Карлсън дава някои интересни коментари).
- Роугън (интервюиращият) по начало приема Дарвиновата еволюция за факт. Дотолкова му стига информираността. Просто общата му култура е до там и явно никога не е задълбавал, той е известен като човек с много отворено съзнание, така че явно просто не е канил на интервю критици на еволюцията.



Хубавото е, че:
- Въпреки че Карлсън е масон, и въпреки това, че е защитник на идеята за астероидите, които играят, според него, основна роля в историята на планетата и е защитник на тезата за опасността от бъдещи астероиди и че нещо трябва да се прави по въпроса... това съвпада със "Заветът на Фон Браун" и думите му, че "всичко това ще бъде една лъжа", която да оправдае разполагането на оръжия в космоса, така нареченото милитаризиране на космоса. Първата ми реакция беше да събера две и две, и да си помисля, че естествено, като масон, на Карлсън му е внушено да налага тази теория като част от сценария.
Но после се замислям, че нещата не са директно събиране на две и две: Никой не е казал, че самите астероиди ще са лъжа. Ако човек е осведомен и следва тенденциите, той ще знае как действа задкулисието - проблемът е истински и належащ, но решението е най-грешното възможно. Просто вижте нашия собствен политически живот - динамиката е истина, вземете например конфликта между Божков и Борисов, който в момента е актуален. Събитията са истински, само дето мотивацията за тях по официалните канали е една (бизнес в една пазарна икономика), а в действителност е била съвсем друга (рекет между мутри).
По същия начин заплахата от астероидите, според доказателствата и аргументите на Карлсън, може да е самата истина, но нуждата от оръжия за справяне с проблема да е едното нещо, което ще е безрезултатно от всички възможни варианти, а задкулисието ще се опитва да убеди населението да избере възможно най-грешния подход. Защо? Защото точно той ще донесе най-много облаги на самото задкулисие.
- Застъпничество за Дарвиновата еволюция се изразява само в коментарите на интервюиращия, но не и във въпросите му. Самата Дарвинова еволюция въобще не става опорна точка на разовора в никой момент, така че позицията на интервюиращия няма отношение към онова, което гостът обяснява. Напротив, ако се сумират аргументите на Карлъсн, излиза, че идея като Дарвинова еволюция е невъзможна. Така че самия Карлсън или не подкрепя тази идея, или няма мнение, или просто не желае да коментира този въпрос точно в това интервю.


Заслужава си да се чуят нещата, които Карлсън обяснява за върховете и спадовете на популацията на хората в праисторическите времена. Аз не бях чувал за доказателства за няколко резки намаляния на популацията и после за нов подем на няколко пъти. А точно това обсъждаме тук в горните няколко коментара от темата.


Освен това, аргументите на Карлсън по отношение на Ледниковата епоха напълно съвпадат с аргументите на Нийнхюс от "Старата Земя? - Защо НЕ!", а именно - че цивилизацията явно е била разслоена на географски пръстени по Земята и каменната, медната, бронзовата и желязната епоха са съвпадали по време, но са били локализирани спрямо климата на планетата.

Да, Карлсън явно си вярва, че говорим за диапазони от милиони и милиарди години, и в това отношение се разминава с тезата на Нийнхюс... но това само означава, че въобще не е запознат с тази гледна точка. Все пак човек не може да задълбава във всички теми едновременно.


Има много какво да се вземе от разгоора между Роуган и Карлсън.



П.П.
Препоръчвам и друго интервю на Роуган, което според мен задължително трябва да се гледа - гост Антъни Уест, говорят за Египетската цивилизация и малко за водната ерозия на Сфинкса.

« Последна редакция: Юни 07, 2020, 10:05:32 am от λ »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Джо Рогън е нещо подобно на Терънс Макена, който проповядва т.нар. "Stoned ape" теория за човешката еволюция. Джо Рогън участваше в документалния филм DMT: The Spirit Molecule и често тематизира психоделиците.



Но после се замислям, че нещата не са директно събиране на две и две: Никой не е казал, че самите астероиди ще са лъжа. Ако човек е осведомен и следва тенденциите, той ще знае как действа задкулисието - проблемът е истински и належащ, но решението е най-грешното възможно.

Същото важи за т.нар. глобално затопляне / промяна на климата. Това нещо е факт (топенето на пармафроста, повишаването на температурата на океаните, метанови експлозии в Сибир, топенето на глетчерите в Антарктика и Арктика и т.н.), но се приписва на човека.

Огромна част от хората отричат изменението на климата и разпознават пропаганда, чиято цел е нов източник на пари. Дори да е така, а то сигурно е така, това не означава, че няма промяна на климата и тотално унищожение на екосистемите.

Каква част от промените се дължат на човешка дейност, е съвсем друг въпрос. Но е факт, че над 96% от биомасата на гръбначните животни на сушата са хора и техните "домашни" животни:



Някой случайно да прави нещо по тоя въпрос? Не, нали... Говорят се празни приказки, а керванът се върви. Дори сега ни казват, че промяната на климата била необратима, което може би е самата истина (заради т.нар. positive climate feedback loops) и да се подготвим за масова миграция на хора. Никой не прави нищо по отношение на раждаемостта в Африка. Онова, за което се говори в медиите е, че Мъск и Безос искали да спасят човечеството, като колонизират космоса.


Има нещо контраинтуитивно в цялата история.
« Последна редакция: Юни 07, 2020, 06:58:31 pm от Glasberg »

λ

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Е, това също е извадено от контекст все пак... Да не забравяме, че говорим само за гръбначни животни. Ако нещата се смятат по тегло, на планетата има толкова мравки, че общото им тегло е равно на общото тегло на всички хора :p Какво остава за всичките други насекоми и безгръбначните в океана...

А и понастоящем човешката цивилизация обитава "само" 55% от сушата на планетата. Има доста време, докато Земята заприлича на Коросант от Междузвездни войни.






Но въпросът е ясен де. Трябва вече да се разширяваме нагоре. Било то върху левитиращи платформи, било то в космоса и други планети... просто вече сме много повече от достатъчно за това разширение. Както от години обаче обяснявам, борбата е да се запази контрола, докато се случва това разселване. И понеже контролът е много далече от подсигурен, нещата НЕ напредват и това разселване просто не се случва, и няма да се случи, докато не е сигурно, че юмрукът е железен. Поне това им се иска на сегашните властници над света.

Ако се случи космическо разселване без абсолютен контрол, господарите на света ще се върнат в първи клас, защото всяка човешка колония на друго място може в скоро време да се превърне в съперник. Тоест едно разселване намаля едноличния контрол над цивилизацията пропорционално.

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
А и понастоящем човешката цивилизация обитава "само" 55% от сушата на планетата.

Това "само" е убийствено за екосистемите. А и голяма част от сушата е необитаема принципно.

Е, това също е извадено от контекст все пак... Да не забравяме, че говорим само за гръбначни животни.

Не е извадено от контекст, защото данните са за гръбначни животни (експлицитно е написано), а не за мравки.


Трябва вече да се разширяваме нагоре. Било то върху левитиращи платформи, било то в космоса и други планети... просто вече сме много повече от достатъчно за това разширение.

Именно.

Както от години обаче обяснявам, борбата е да се запази контрола, докато се случва това разселване. И понеже контролът е много далече от подсигурен, нещата НЕ напредват и това разселване просто не се случва, и няма да се случи, докато не е сигурно, че юмрукът е железен. Поне това им се иска на сегашните властници над света.

Не знам какво искат настоящите властници, но не виждам изобщо, как ще постигнат контрол. Точно заради това писах, че случващото се е някак контраинтуитивно. По-скоро изглежда така, сякаш губят контрол.

Нещата дори приличат на "След мен и потоп!"/ "След нас и потоп!".



Тагове към темата: