Apocryphal Academy

Автор Тема: Not Even Wrong ... Струнна теория, М-теория, Мултивселена, и “fake physics”  (Прочетена 5546 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Цитат
Because there is a law such as gravity, the universe can and will create itself from nothing. Spontaneous creation is the reason there is something rather than nothing, why the universe exists, why we exist. It is not necessary to invoke God to light the blue touch paper and set the universe going.

Тъй като има закон като гравитацията, Вселената може и ще създаде себе си от нищото. Спонтанното сътворение е причината за това, че има нещо, вместо да няма нищо, за това, че Вселената съществува, за това, ние съществуваме. Бог не е необходим за създаването на Вселената.


??? ??? ??? ??? ??? ???
« Последна редакция: Март 31, 2020, 04:06:37 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил

Книгата на Стивън Хокинг и Ленард Млодинов, „Великият дизайн“ (2010), разглежда историята на научните знания за Вселената. Започва с Йонийските гърци, които твърдят, че природата функционира в съответствие с природни закони, а не по волята на боговете. След това, представя работата на Николай Коперник, застъпник на концепцията, че Земята не е разположена в центъра на Вселената.[9]


След това авторите описват теорията на квантовата механика, използвайки пример с вероятното движение на електрон в една стая.


Основното твърдение в книгата е, че, заедно, теорията на квантовата механика и теорията на относителността ни помагат да разберем, как вселените биха могли да възникват от нищото.[9]


Авторите обясняват, в съответствие с М-теорията, че както Земята е само една от няколко планети в нашата  слънчева система, и както галактиката Млечен път е само една от многото галактики, същото може да се отнася и за самата вселена: теост, нашата Вселената би могла да бъде една от огромен брой вселени.[9]


Книгата завършва с твърдението, че само някои вселени от множеството вселени (или мултивселената) могат да поддържат живот и че ние се намираме в едната такава вселена. Появата на природни закони, необходими за съществуването на живи форми, в някои вселени е чиста случайност (вж. Антропен принцип).[9]
« Последна редакция: Март 31, 2020, 04:15:04 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил


КРИТИКА



John Lennox, професор по математика в Оксфордския университет, казва "глупостите си остават глупости, дори когато ги приказват световно-известни учени."[16]  ;D ;D ;D


Роджър Пенроуз изказва съмнението си във Файненшъл Таймс, че подходът на Стивън Хокинг изобщо може да доведе до адекватни изводи и разбиране, и изтъква, че "за разлика от квантовата механика, М-теорията не се базира на каквито и да е било наблюдения".[17]


В Сайънс, Joe Silk споделя, че след известно време, "... М-теорията ще изглежда толкова наивна, колкото в момента ни се струва, че е космологията на Питагор за музиката на сферите".[18]


В Големият Взрив: Бог или Природните Закони / "The Big Bang Creation: God or the Laws of Nature", Gerald Schroeder пише, че "Великият дизайн е извънредна новина, горчива за някои, защото … Бог не е нужен за сътворението на Вселена от абсолютно нищото. Всичко, което е необходимо, са природните закони. … [Теост,] може да е имало сътворение чрез Голям взрив без помощта на Бог, при условие че природните закони предшестват Вселената.
Нашата концепция за време започва с началото на Вселената. Следователно, ако природните закони са създали вселената, тези закони би трябвало да са съществували преди времето; т.е. природните закони са извън времето. Това, което имаме в такъв случай, са нефизични закони, извън времето, създаващи вселена. И сега вече описанието може да ни прозвучи доста познато. Много прилича на Библейската концепция за Бог: извън времето и пространството, можещ създаде вселена."[19]


Craig Callender критикува теорията в New Scientist: "М-теорията ... далеч не е пълна или завършена. Но това изобщо не пречи на авторите да твърдят, че тя обяснява мистерията на съществуването ... тя не е нищо повече от предчувствие – докато не започнем да наблюдаваме, как се появяват нови вселени.[20]


Paul Davies пише в Гардиън: "Мултивселената идва с много багаж като всеобхватно пространство и време за поддържане на всички взривове, механизъм за генениране на вселени, физични полета, които да напълнят вселените с материал... Космолозите прегръщат тези идеи, представяйки си някакви всеобхватни "мета-закони", които обхващат мултивселената и раждат специфични странични закони във всяка отделна вселена. Самите мета-закони остават необяснени/необясними – вечни, неизменни трансцеденти същности, които просто се случва да съществуват и просто трябва да бъде прието, че съществуват. В това отношение, мета-законите имат сходен статут с един необяснен трансцедентен Бог."[21]


Peter Woit, физик от Колумбийския университет, пише: "Конвенционалното твърдение в книгата, че "Бог е ненужен", за да се обясни физиката и космологията на ранната Вселена осигури много публичност на книгата... ако сте от типа, който желае да се включи във войните между науката и религията, онова, което ме ознадачава, е, защо бихте избрали такова съмнително оръжие като М-теорията."[23]


John Horgan в Scientific American: "Теоретиците сега осъзнават, че М-теорията идва в почти безкраен брой версии, които "предсказват" почти безкраен брой възможни вселени. Критиците наричат това "проблем на Ресторанта на Алиса", препратка към припева на старата фолклорна песен на Arlo Guthrie: "В Ресторанта на Алиса получаваш всичко, което си пожелаеш." Разбира се, теория, която предсказва всичко, в действителност не предсказва нищо... Антропният принцип винаги ми е изглеждал толкова тъп, че не мога да разбера, защо някой го приема сериазно. Това е версията на креационизма в космологията ... Физикът Tony Rothman, с когото работех в Scientific American през 1990-те, обичаше да казва, че всяка форма на антропен принцип е абсолютно смехотворна и може да се нарече ГЛУПОСТ. ... Хокинг ни казва, че непотвърдената М-теория плюс антромната тавтология представлява краят на търсенето. Проблемът си е наш, ако вземем, че му повярваме."[24]
« Последна редакция: Март 31, 2020, 07:07:39 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил

Икономист: Хокинг и Млодинов "...твърдят, че тези изненадващи идеи били преминали всички експериментални тестове, на които били подложени (бел.прев.  ;D ;D ;D), но това е подвеждащо по начин, който, за съжаление, е типичен за тези автори.
Тълкуванията и екстраполациите на авторите не са били подложени на решаващи тестове и не е ясно, дали някога биха могли да бъдат.
Имало едно време една философска сфера, която предлагала амбициозни и необичайни теории, преди изобщо да има каквито и да е било конкретни доказателства за тях. Може би науката, която практикуват професор Хокинг и г-н Млодинов, си е сменила мястото с философията, но вероятно не точно по начина, по който те си мислят."[25]


Епоскопът на Суиндън, д-р Lee Rayfield, казва, че "Науката никога не може да докаже съществуването на Бог, както не може да докаже липсата на Бог."[26] Според Англиканския свещеник, теолог от Кеймбриджкия университет и психолог преп. д-р Fraser N. Watts[27], "Бог творец дава много по-разумно и достоверно обяснение на това, защо има Вселена, и ... е донякъде по-вероятно да има Бог, отколкото да няма. Този възглед не е в противоречие с онова, което казва Хокинг."[2]


Denis Alexander заявява, че "'Богът', който Стивън Хокинг се опитва да развенчае, не е Бог-творец на Авраамическите религии, който в действителност е обяснението на това, защо има нещо, вместо да няма нищо", добавяйки, че "Богът на Хокинг е "Бог на белите полета (God of the gaps) ... " "Науката ни предоставя разказ за това, как може да се е случи съществуването, но теологията е онази, която се занимава със смисъла на разказа".[29]
« Последна редакция: Март 31, 2020, 10:20:39 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил




Стивън Хокинг твърди, че физичните закони, а не Бог, доставят истинското обяснение на въпроса, как е възникнала Вселената. Големият взрив бил неизбежна последица от тези закони.





Нека отново се върнем на централното изречение в книгата на Стивън Хокинг за прословутата му М-теория:

Тъй като има закон като гравитацията, Вселената може и ще създаде себе си от нищото. Спонтанното сътворение е причината за това, че има нещо, вместо да няма нищо, за това, че Вселената съществува, за това, ние съществуваме. Бог не е необходим за създаването на Вселената.


Ако перефразираме ... Вселената ще се самосъздаде от нищото, защото имало закон за гравитацията. Е след като има някакъв закон, това би означвало най-малкото, че все пак Вселената няма да възникне от нищото, щото нищото не е нищо, ако има закон за гравитацията. Нали така? Гравитацията или закон за гравитацията все пак не е нищо, а е нещо.


В сърцето на теорията на Стивън Хокинг стои твърдението, че Вселената едновременно е създадена от нищо и от нещо (закон за гравитацията).

Много е важно да уточним, обаче, че под нищо физиците не разбират онова, което ние разбираме. Нищо не техния език означава квантов вакуум.


« Последна редакция: Март 31, 2020, 02:02:12 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил

Стивън Хокинг твърди, че Вселената щяла неминуемо да създаде себе си ...

Сега ... Когато кажем, че А създава В, това означава, че А предшества В. Освен това, за да съществува В, трябва да съществува А.

Обаче Хокинг вика, че Х създава Х, което би трябвало да означава, че Х предшества Х. За да съществува Х, трябва да съществува Х  :o :o :o :o :o :o



Стивън Хокинг и Алиса в Страната на чудесата ...  ;D ;D ;D, където следствието явно се превръща в причина ...  ??? ??? ???

Това нещо някои го наричат bootstrap paradox,[6][7][8][9]:343, information paradox,[6] или ontological paradox.[10].










Ето какво казва К. С. Луис за природните закони в Чудесата:


Цитат
The necessary truth of the laws, far from making it impossible that miracles should occur, makes it certain that if the Supernatural is operating they must occur. For if the natural situation by itself, and the natural situation plus something else, yielded only the same result, it would be then that we should be faced with a lawless and unsystematic universe. The better you know that two and two make four, the better you know that two and three don't.

This perhaps helps to make a little clearer what the laws of Nature really are. We are in the habit of talking as if they caused events to happen; but they have never caused any event at all. The laws of motion do not set billiard balls moving: they analyze the motion after something else (say, a man with a cue, or a lurch of the liner, or, perhaps, supernatural power) has provided it.

They produce no events: they state the pattern to which every event -- if only it can be induced to happen -- must conform, just as the use of arithmetic state the pattern to which all transactions with money must conform -- if only it can get hold of any money. Thus in one sense the laws of Nature cover the whole field of space and time; in another, what they leave out is precisely the whole real universe -- the incessant torrent of actual events which makes up true history.

That must come from somewhere else. To think the laws can produce it is like thinking that you can create real money by simply doing sums. For every law, in the last resort, says 'If you have A, then you will get B'. But first catch your A: the laws won't do it for you.
— C. S. Lewis, Miracles (1974) pp.93-94

Това може би помага да се изяснят природните закони, на които гледаме така, сякаш те предизвикват някакви събития. Законите на движението не завдвижват билярдни топки: те анализират движението, след като нещо друго (да речем, човек с щека или, може би, свръхестествена сила) е осигурило задвижването.

Природните закони не генерират никакви никакви събития: те посочват модела, на който всяко събитие - само ако може да бъде предизвикано да се случи - трябва да съответства, точно както използването на аритметичния модел, на който трябва да съответстват всички транзакции с пари - но само, ако можеш първо да се сдобиеш с някакви пари (бел.прев. Това, че 1+1 = 2, не означава че автоматично получаваш 2 евра в джоба си.)...

... Да мислиш, че законите могат да го произведат, е като да мислиш, че можеш да създаваш истински пари, като сумираш. За всеки закон в краен случай пише „Ако имаш A, тогава ще получиш B“. Но първо хвани А: законите няма да го направят вместо теб.

— К. С. Луис, Чудесата (1974) с.93-94
« Последна редакция: Март 31, 2020, 11:38:45 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Цитат
According to M-theory, ours is not the only universe. Instead, M-theory predicts that a great many universes were created out of nothing. Their creation does not require the intervention of some supernatural being or god. Rather, these multiple universes arise naturally from physical law.


Според М-теорията нашата вселена не е единствената. М-теорията прогнозира, че огромно количество вселени са създадени от нищото. Създаването им не изисква намесата на някакво свръхестествено същество или бог. По-скоро тези вселени възникват естествено от физичния закон.

 ::) ::) ::)




Цитат
Ignorance of nature’s ways led people in ancient times to invent gods to lord it over every aspect of human life. There were gods of love and war; of the sun, earth, and sky; of the oceans and rivers; of rain and thunderstorms; even of earthquakes and volcanoes. When the gods were pleased, mankind was treated to good weather, peace, and freedom from natural disaster and disease. When they were displeased, there came drought, war, pestilence, and epidemics. Since the connection of cause and effect in nature was invisible to their eyes, these gods appeared inscrutable, and people at their mercy. But with Thales of Miletus (ca. 624 BC– ca. 546 BC) about 2,600 years ago, that began to change. The idea arose that nature follows consistent principles that could be deciphered. And so began the long process of replacing the notion of the reign of gods with the concept of a universe that is governed by laws of nature, and created according to a blueprint we could someday learn to read.


Невежеството е карало хората в древни времена да си измислят богове, които господстват над всеки аспект от човешкия живот. Имало богове на любовта и войната; на слънцето, земята и небето; на океаните и реките; на дъжда и гръмотевичните бури; дори на земетресения и вулкани. Когато боговете били доволни, човечеството получавало хубаво време, мир и независимост от природни бедствия и болести. Когато били недоволни, настъпвала суша, война, мор и епидемии...
Но с Талес от Милет (около 624 г. пр.н.е. - около 546 г. пр.н.е.), преди около 2600 години, това започва да се променя. Възниква идеята, че природата следва логични принципи, които могат да бъдат дешифрирани. И така започна дългият процес на замяна на понятието за господство на боговете с концепцията за вселена, която се управлява от природните закони, и създадена според план, който някой ден бихме могли да научим да четем.



Бог в М-теорията на Стивън Хокинг е Бог на белите полета (God of the gaps).
« Последна редакция: Март 31, 2020, 12:08:36 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил

Роджър Пенроуз твърди, че М-теорията е много далеч от каквато и да е било доказателство. Тя е съвкупност от идеи, надежди, стремежи. Това не е теория. Това дори не е наука.



Цитат
In this very brief history of modern cosmological physics, the laws of quantum and relativistic physics represent things to be wondered at but widely accepted: just like biblical miracles. M-theory invokes something different: a prime mover, a begetter, a creative force that is everywhere and nowhere. This force cannot be identified by instruments or examined by comprehensible mathematical prediction, and yet it contains all possibilities. It incorporates omnipresence, omniscience and omnipotence, and it's a big mystery. Remind you of Anybody?

В тази много кратка история на съвременната космологична физика, законите на квантовата и на относителната механика представляват чудеса, които трябва да приемеш: точно както Библейските чудеса. М-теорията се позовава на: първична движеща сила, родоначалник, творческа сила, която е навсякъде и в същото време никъде. Тази сила не може да бъде идентифицирана чрез инструменти, нито да бъде математически прогнозирана, но въпреки това тя съдържа всички възможности. Тя включва всеприсъствие, всезнание и всемогъщество, и е голяма мистерия. Да ви напомня за Някого?
« Последна редакция: Март 31, 2020, 01:08:37 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил

Колкото до самата Теория на струните, то тя дори не е научна теория. Дори не е грешна, според Peter Woit.


Цитат
Experimental results from the Large Hadron Collider show no evidence of the extra dimensions or supersymmetry that string theorists had argued for as "predictions" of string theory.  The internal problems of the theory are even more serious after another decade of research.  These include the complexity, ugliness and lack of explanatory power of models designed to connect string theory with known phenomena, as well as the continuing failure to come up with a consistent formulation of the theory.

Експерименталните резултати от Големия адронов колайдер не показват никакви доказателства за допълнителните измерения или свръхсиметрия, които са „предсказания“  ::) на теорията на струните. Вътрешните проблеми на теорията са още по-сериозни след поредното десетилетие изследвания. Те включват сложността, неелегантността и липсата на обяснителна сила на моделите, предназначени за свързване на теорията на струните с известни явления, както и продължаващите провали да се намери последователна формулировка на теорията.
« Последна редакция: Март 31, 2020, 01:44:57 pm от Glasberg »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
За мен,големия въпрос не е как точно,а защо,възникват Вселените?
Дали процесът е осъзнат акт на нечия себеизява или сбор от хм.."несъществуващи случайности"?
Ако е първото,то значи всички закони и принципи ,които ще са валидни в дадената Вселена,са предварително заложени опции в програмата на създаването и в съзнанието на Създателя.
И ако приемем,че този Създател се изживява и реализира като "живи" и "неживи" предмети и обекти,като на всичкото отгоре е въвел и свободната воля,то наистина излиза,че всичко се случва по Негова Воля.
Дори създването на живот в епруветка,може да се тълкува като Воля Божия..
Относно втората възможност,всичко да е плод на спонтанност,неосъзнатост и случайност,не знам..Бедна ми е фантазията и не мога да си го представя,понеже неминуемо стигам до точката в която се питам,съзнанието ли предхожда движението и натрупването на еднородно движение сформира съзнанието?И въобще,доколко съзнание не е = на движение?В един момент направо се припокриват сякаш..
Импулса идея ли е,и идеята импулс ли е?

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
За мен,големия въпрос не е как точно,а защо,възникват Вселените?
Дали процесът е осъзнат акт на нечия себеизява или сбор от хм.."несъществуващи случайности"?

Проблемът е, че ние не знаем и никога няма да знаем, дали има друга Вселена освен нашата. Това е нещо, което никога няма да подлежи на наблюдение, нито на доказателство. Мултивселената е измислица.

Когато добавим това, че си нямаме хал-хабер, как е възникнала нашата Вселена, сценарият става неподходящ дори за най-безумното фентъзи.

Та ние дори не знаем, какво представляват тъмната материя и тъмната енергия в Космоса. Толкова нищо не знаем и може би никога няма да узнаем.
« Последна редакция: Март 31, 2020, 02:00:33 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил

Теория на струните: брой на решенията


За да конструират модели на физиката на елементарните частици, физиците обикновено започват с уточняване на формата на допълнителните измерения на пространство-времето. Всяка от тези различни форми съответства на различна възможна вселена, или "квантов вакуум", с различен набор от частици и сили. Теорията на струните има огромен брой квантови състояния, които обичайно се оценяват на около 10500.[121]


Много критици на теорията на струните изразяват опасения относно огромния брой възможни вселени, описани от теорията на струните. В книгата си Not Even Wrong, Peter Woit, преподавател в катедрата по математика в Колумбийския университет, твърди, че големият брой различни физически сценарии прави теорията на струните абсолютно безсмислена като рамка за конструиране на модели на физиката на елементарните частици. Според Woit, възможното съществуване на, да речем, 10500 консистентни различни вакуумни състояния за теорията на суперструните вероятно унищожава надеждата, теорията да бъде използвана за предсказване на каквото и да е било. Ако някой избере само онези състояния, чиито характеристики съответстват на настоящите експериментални наблюдения, вероятно все още ще има толкова голям брой от тях, че човек може да получи каквато и стойност да иска по отношение на резултатите на всяко наблюдение.[122] Този произвол на резултатите означава, теорията на струните не отговаря на определението за научна теория, както е дефинирано от Карл Попър.


Някои физици смятат, че този голям брой решения всъщност е предимство, тъй като позволява естествено антропно обяснение на наблюдаваните стойности на физическите константи, по-специално на малката стойност на космологичната константа.[122] Антропният принцип е идеята, че някои от числата във физическите закони не са фиксирани от някакъв фундаментален принцип, но трябва да бъдат съвместими с еволюцията на интелигентен живот.


През 1987 г., Стивън Уайнбърг публикува статия, в която твърди, че космологичната константа не би могла да бъде твърде голяма. В противен случай, нямаше да има галактики и възможност за развитие на интелигентен живот.[123] Стивън Уайнбърг предполага, че може да има огромен брой възможни консистентни вселени, всяка с различна стойност на космологичната константа, а наблюденията показват ниска стойност на космологичната константа, само защото се е случило така, че нашата Вселена позволява интелигентен живот, и следователно наличие на наблюдатели.[124]


Leonard Susskind твърди, че теорията на струните осигурява естествено антропно обяснение на ниската стойност на космологичната константа.[125] Според Susskind, различните вакуумни състояния на теорията на струните могат да се реализират като различни вселени в по-голяма мултивселена. Фактът, че наблюдаваната вселена има малка космологична константа е просто тавтологично следствие от факта, че за съществуването на живот е необходима ниска стойност.[126]

Много изтъкнати теоритици и критици не са съгласни със заключенията на Susskind.[127] Според Woit, "в този случай [антропичните аргумнети] не са нищо повече от оправдание за провала. Спекулативните научни идеи се провалят не само, когато доставят грешни прогрози, но и когато се окаже, че са безсмислени и неспособни да предскажат каквото и да е било."[128]
« Последна редакция: Март 31, 2020, 10:12:42 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил

В книгата си, критикуваща теорията на струните, Peter Woit разглежда състоянието на изследванията в областта на теорията на струните като нездравословно и пагубно за бъдещето на фундаменталната физика. Той твърди, че изключителната популярност на теорията на струните сред теоретичните физици отчасти е следствие от финансовата структура в академичните среди и жестоката конкуренция за оскъдните ресурси.[136]


В книгата си The Road to Reality, математическият физик Роджър Пенроуз изразява сходни възгледи.[137] Пенроуз също така твърди, че техническата комплексност на съвременната физика принуждава младите учени да разчитат на предпочитанията на утвърдени изследователи, вместо да тръгнат по нови пътища.[138]
 
« Последна редакция: Март 31, 2020, 09:42:17 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил

A Universe from Nothing: Why There Is Something Rather than Nothing / ВСЕЛЕНА ОТ НИЩОТО: ЗАЩО ИМА НЕЩО, ВМЕСТО ДА НЯМА НИЩО












Едва ли е голяма изненада, че Лорънс М. Краус получава много бързо статут на спасител сред атеистите като Ричард Докинс, когато  започва да популяризира идеята за вселена, възникнала от “нищото”.


Какво представлява “нищото” на Лорънс М. Краус?



Всъщност “нищото” на Краус има специални изисквания, които включват:
  • пространство

  • закон за квантовата гравитация

  • някакви “природни закони”

  • променлива време, за да ни излязат уравненията на квантовата механика

  • a “false vacuum
(False vacuum)
« Последна редакция: Април 01, 2020, 04:43:58 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил




Вместо да си спекулираме с дискусии за това, какво точно включва “нищото”, има много по-просто решение.


Във физиката, лявата и дясната страна на уравнението трябва да имат едни и същи измерения (или да могат да се превърнат в същите измерения) - a tutorial from the University of Guelph Department of Physics:

Цитат
An equation in which each term has the same dimensions is said to be dimensionally correct. All equations used in any science should be dimensionally correct. The only time you'll encounter one which isn't is if there is an error in the equation.



Ако някои твърди, че пространството (length L) и времето (T) са възникнали от нищото, можем да опростим уравнението до L.T. = [0 измерения]. След като от лявата страна на уравнението имаме Length и Time, а от дясната - абсолютно нищо, уравнението е "dimensionally" некоректно. Следователно:
  • теорията е грешна

  • нищото” всъщност не е точно нищо, а съдържа пространство и време (Length L и Time T), дори да е възникнало от квантови флуктуации в друга вселена.



Цитат
A quantum fluctuation is the temporary appearance of energetic particles out of empty space, as allowed by the uncertainty principle.




Conclusion: A universe from absolutely nothing at all is incorrect; both the left and right sides of even a complex equation must contain the same dimensions.
« Последна редакция: Април 01, 2020, 05:21:14 am от Glasberg »

Тагове към темата: