Ламбда, принципно бях започнал на чернова да си записвам една идея за пост по темата, щото наистина май е по-добре първо да съгласувам с автора на темата...
Изчаквах, за да видя как ще развиеш темата си , но като гледам май е прекалено обикновена идеята ми и за сега ще я спестя.
Обаче имам няколко въпроса.
Замислял ли си се защо търсиш варианти да съществуваш в човешката си форма, без да ползваш земните материални продукти?
Тези дни преглеждах блога на Ключаря /
вече знам кой е ,,ключаря'' / и след твоя пост вече срещам двама човека да пишат за Инедия. И още един човек знам, който ,,не се храни'', но е започнала щото и било неудобно пред хората - Джорджия /
едно момиче от нетя/. Интересно ми е - може пък това ,,хранене'' да е отражение на бъдещето?!?
Но в настоящето, както и сам отбелязваш, при поемането на материална храна в организма ни, освобождаваме ,,заключената'' енергия в самата храна, чрез ,,метаболитно-лъчев'' процес. Даже ако трябва да сме по-конкретни - със съдействието на макроергичните молекули, каквато е АденозинТриФосфата /АТФ/ и която е основното ,,превозно средство'' на електромагнитната енергия в клетките, си набавяме енергия за метаболизма си.
А нашият метаболизъм е дуален процес. В едната му фаза имаме разграждане на органични в-ва - катаболизъм, а в другата имаме изграждане - анаболизъм.
Тъй като в един момент фокусираш на разграждането - храносмилането, ще си позволя леко да разширя и да спомена, че в стомаха преобладаващата като съдържание солна киселина разкъсва макромолекулите до по-прости съединения, а същинското ,,смилане'' е в червата. Навсякъде процесите са осъществявани с участитео и на водата - като среда и като съдържащо се в-во в клетките, които храносмиламе.
Даже най-обобщеното поднасяне на инфото може да стане като цитираме двата основни цикъла на трансформация на органичните вещества в природата - Цикълът на Калвин и Цикълът на Кребс.
Тъй като става въпрос за храносмилането, ще оставя на страна Калвиновия ,,растителноклетъчен'' цикъл, характерен за процеса на фотосинтезата, и ще спомена Цикълът на Кребс, охарактеризиращ процесите в животинските клетки.
Да, както казваш, химическите преобразувания на киселините в крайна сметка достигат до синтеза на монозахариди като глюкозата, но и алкохоли (
C2H5OH - цок два пъти, ха още пет пъти, охаааа). Стига толкова алкохолни отклонения, хиххи. О, не, само още едно - Какво ще пиете - ракия или вино? - И бира! ...
Та в крайна сметка, в процеса на храносмилане имаме доста ,,обекти'', които взимат дейно участие освен ,,етапите на трансформация'', които се явяват киселините.
Например, освен цитирания АТФ, който е абсорбиралия енергия АДФ /адениндифосфат/, имаме и един реагент НАДФ.Н+ /никотинамид-динуклеотид- фосфат/, както и множество ензими. Н+ щото си се ,,придвижват'' едни протони, а пък електроните се кумулират и даже съм почти сигурен, че някои хора ги ,,виждат'' и го наричат аура. Естествено, че не става въпрос за елктрическите импулси в невроните, ами като цяло електромагнитното поле, което е следствие на протичащите метаболитни процеси.
Въпросът е, че в презентацията ме изкефи визуализирането на тази ,,подреденост'' на водните молекули и съответно пренасочването на електроните към съответните ,,цехове-звена'' на протичане на метаболизма в клетките.
Има един слайд, на който може да ,,се види'' аналогията как ,,освободени'' в дихателната верига/последователността от енизими/ електрони се пренасят в мрежата от водородни връзки на водата.
А как са се подредили водните молекули така, че да могат да отведат електроните там, където трябва да са, за да не се прекъсва процеса на синтез или разграждане?
А пък в тези микроскопични разстояния, с оглед ултраскопичната структура на клетките, колко ли възможности за формиране на завихряне на водните молекули в състоянието им на течност има и дали самата вода в клетките, в по-голямата си част не в състояние на хидроплазма, което да обясни високата температура изискуема за приобщаването на още протони в ядрото на елементи или т.нар. Биотрансмутация?
Доста въпроси, на които, ако отпаднат част от догматично налаганите представи в науката скоро ще получим отговори, официално, де, хихих.
И накрая, за да ,,вържа'' малко разнопосочните ми мисли с инедията.
Ако си помагаме достатъчно на тялото, сигурно енергията от самата храна и то в малки количества ще ни е предостатъчна.
Ще цитирам думи на истинския ми дядо, а не на ,,въображаемата'' ми баба. Доста време съм си мислил, че се опитваше да ме накара да смятам с двуцифрени числа, но май е имал предвид друго. Казваше ми ,, Кире, храната трябва да я сдъвчеш 22 пъти от едната страна и 22 пъти от другата и чак тогава да я глътнеш. Трябва да си помагаш на ,,мелничката'', така казваше на стомаха, но тогава за мен всичко беше корем,
).
Караше ми се също, че като ям трябва да мисля за храната, а не да блея в телевизора, което за съжаление не съм закрепил като навик в програмите си.
И нещо като за край, защото темата явно ще включва и храненето.
Допреди 4 месеца изкарах период, в който експериментирах като не ядях месо, само риба, но малко щот не съм й фен.
Верно, интензитета и честотата на паник атаките спадна. Така да се каже във вътрешния ми психически свят ,,нещата'' започнаха да придобиват по-лесни за асимилиране форми, но пък не спряха изобщо да се ,,мандат'' махалата на полярните състояния. От тъга, гняв и страх до еуфория, радост и веселие. Логическият извод ми беше, че не месото е причината. Пък и един колега от Разлог, където са си месари, ме избъзика: А, бре Пенза, ак не требеше да ям месо, оти имам кучешки заби, бре, баламо?
Сега просто знам, че от месото ,,получавам'' повече енергия, а на къде и как ще я насоча като мисли е друг въпрос!
Също така, за мен си смятам, че съм прав в спора ми с една приятелка, д-р по психология, която ми защитава тезата, че физическата енергия няма връзка с психическата. Просто говорим май за различни неща...