Apocryphal Academy

Автор Тема: Галактическия затвор  (Прочетена 1456 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Галактическия затвор
« -: Юли 05, 2017, 11:18:40 pm »
Галактическия затвор

Темата е тясно свързана с тeмата за Извънземната дейност в Астрала

(Историята е по реален случай. Всички съвпадения са умишлени.)

Добре дошли в Галактическия затвор "Земя"! Това е най-строго охраняваният затвор в Млечния път. Затворът "Земя" има доста обширна територия - по същество той е планета, която се намира в тъмната част на галактиката Млечен път, по-конкретно в Слънчевата система. Понастоящем обектът е частна собственост, но в него са заточени затворници от всички краища на галактиката. Нашият затвор e единственият, който може да се похвали с нулевия брой успешни бягства на недоволни обитатели. Системите за надзор и контрол се състоят от физическо присъствие на строги надзиратели, както и пълна програма за манипулиране поведението на земните обитатели. Последната включва масово промиване на мозъци, химическо и физическо третиране на затворниците, насочване на вниманието им към жалки битови проблеми, и не на последно място - разпространение на лъжлива информация относно тяхната същност и произход. Системите работят толкова добре, че 99. 9% от обитателите на "Земя" дори не осъзнават, че са лишени от свобода. В това се състои и успехът на "поправителното заведение" - няма бунтове, няма желаещи да напуснат, защото те или се чувстват добре, или светогледът им е ограничен дотолкова, че не им хрумва идеята да напуснат - това място за тях е цялата Вселена. Всъщност, дори да им хрумне, че отвъд съществува нещо друго, не могат да напуснат, защото на границите на "Земя" дебнат строги стражи с модерно оборудване. Някои ги наричат извънземни. Други пък ги определят като „глупости“, „теория на конспирацията“, „фантасмагории“ и т. н. Във всеки случай обаче вие сте толкова „земни“, колкото са и те. И не, вие не сте родени тук! Просто са ви дали бяла/черна/жълта униформа също като във всеки затвор. Униформата е уникална за всеки обитател, което допринася за лесното му идентифициране и контролиране. Всеки заблуден бежанец се улавя и връща насилствено обратно. И всичко се извършва по такъв начин, че той да повярва, че сам го е поискал. Коварно нали? Ето защо затворът не е поправително заведение (затова по-горе сложих кавички) – просто всички обитатели са получили доживотна присъда и са докарани с еднопосочен билет. Ще попитате що за затвор е това. Ами от нацистка гледна точка, това е нещо като концлагер. От религиозна гледна точка това е Адът. От екологична гледна точка това е сметище. От политическа гледна точка това е оръжие. Не се сетих за други асоциации, но вие можете да предложите вашите интерпретации долу в коментарите.
Изглежда, затворът „Земя“ като физически обект някой ден ще се препълни, също като всяко сметище. Когато населението спре да расте, значи лимитът е достигнат. И тогава какво? Нищо. Това е проблем на собственика и вас не ви засяга! Вие сте просто едни осъдени без право на обжалване!

bojinkata

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Галактическия затвор
« Отговор #1 -: Август 16, 2018, 08:29:28 pm »
Може ли човечеството да е станало жертва на тъмна и агресивна извънземна раса ?

Как се случи така, че човекът,  създаден „по образ и подобие …“, се превърна в един примитивен потребител на материални блага, а човешката цивилизация се развива в посока на очевидна  дегенерация и деградация. Една версия, публикувана от анонимен изследовател твърди, че човечеството е станало жертва на тъмна  и агресивна извънземна раса.

Алгоритъмът на нейните действия според него изглежда така:

„Първоначално те търсят жертва, която да има у себе си реликтов Божествен дух. Ако те са много гладни (липса на божествена енергия, липса на фини духовни фракции,  изобилие от собствена мръсна енергия, невъзможност да се възпроизвеждат), те могат да нападнат цяла галактика-метрополия.
Първата фаза  е  физическо разрушаване – нападат  цивилизацията, ако има отпор, тръгват  и чакат . Променят  целите или подбират по- далечна колония,  а  метрополията  оставят на мира. За известно време …Нападайки,  „връщат“ цивилизацията в каменната ера.  Прекъсват всички връзки с метрополията – транспорт, енергоинформационни, духовни, и така нататък. Напълно я  откъсват от дълбокия космос.
След това преминават към втората фаза. Променят  „човека“ генетично: правят го смъртен, слаб, страдащ от заболявания, бързо стареещ, със слаба памет. И най-важното  – зависим от храната и водата. Ярък пример тук е човекът от  планетата Земя: генетично модифициран опорно-двигателен апарат,  дебелото черво към  30 години вече е препълнено … и  обитавано и от паразити. Всичко това наричат – „създадено по образа на Бога.“ Звучи като насмешка, не много хора го осъзнават. (Там на място, разбрах едно нещо, че славяните, живеещи сега и славяните, които са живели преди 70 000 години, са два различни вида).
Отнемат на новородените „суперспособностите“, като това се прави чрез  инволюция на прераждането и генни мутации, заложени в генома през поколенията.
Създават  Рай и ад (долен и горен астрал), започват  да дресират душите в опит да ги подчинят, блокират   дълбочинната памет на душата. Отново родената душа не помни минали животи. Представят се за Бог, затъмнявайки истинския творец.
Държат така хора / съзнателни същества,  десетки ,  стотици хиляди години, като постепенно трансформират човека до двукрако същество.
Избират  на превзетата планета животно, което  на външен вид е много подобно на интелигентния вид, който е  живял на  окупираната планетата. Създават от това животно чрез генна манипулация „избрана“ раса.Водейки  този народ по центровете на цивилизацията,  натрупват в него генетичен материал. Създават  „един  единствен истински  религиозен култ“ въз основа на „избрания народ“, и тогава непременно показват „Мисията“ на  „избрания народ.“ Месията обявява великата мисия на  „избрания народ“.
Създават друг  „религиозен култ“, който е свързана с „първия култ“. Показват „само единствения син на Бога“, при това от този  изкуствено създадения народ. Наричат го Божия син, Бог, Богочовек …… (Евангелието е на вашите услуги).
Последната фаза е пречупването на народния дух и волята на човешката раса, след което следва физическо унищожение, а после самата смърт. Физическа и духовна смърт ……… Въпреки че има едно НО! Истинските души не могат да умрат. „Могат да бъдат пленени, но не и погубени.“

Можете ли да намерите себе си в тази последователност? ………
« Последна редакция: Август 17, 2018, 10:57:57 am от Веско »

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Галактическия затвор
« Отговор #2 -: Август 18, 2018, 03:37:24 pm »
Тъкмо бях започнал да търся себе си в тази последователност  и се замислих.
Ами, ако всички сме свободни и имаме върховното право като божествени частици да изберем да участваме във филма ,,Галактически затвор'', независимо  каква роля ни се предложи да изиграем и не сме ограничени да развием героя си, спрямо предварителния сценарии, как ли бихме го развили. А дали няма да сме изненадани, на какво сме способни?


Ето и примерен развой на събитията, просто като възможно, но не задължително развитие.
Станфордски затворнически експеримент

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Галактическия затвор
« Отговор #3 -: Август 21, 2018, 10:40:40 pm »
Една от най-опасните идеи на XX век, е че „хора, подобни на нас“ не могат да извършват зверства срещу цивилни граждански лица.

Гражданите на Германия и Япония вярваха в това, но техните въоръжените сили убиха милиони хора.

Британците и французите вярваха в това, но техните въоръжени сили водиха брутални колониални войни в Африка и Азия.

Гражданите на Израел вярваха в това, но тяхната армия масово изби и избива палестинци и ливанци.

Арабите вярваха в това, но терористите самоубийци и похитителите атакуват американските и израелските цивилни лица.

Американските граждани вярваха в това, но техните войски убиха стотици хиляди души във Виетнам, Ирак и другаде”.

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Галактическия затвор
« Отговор #4 -: Август 31, 2018, 08:12:17 pm »
За съжаление свободния избор  / за масата / се свежда само до избора между командите които ни управляват /мислите ни/. Някои от тях дори са абсурдни нямащи нищо общо с нашата същност/ безспорно доказващи външния си произход,  достатъчно е да ги наблюдаваме и подлагаме на съмнение, лесно ще установим, че повечето неща изобщо не ги искаме /.  Следването им винаги води до едно и също / затъване до безкрай/.

За мен затвора работи съвършенно, всеки дори  има личен надзирател / гласът на змията / който му казва какво да прави и го напътства....  Браво на архитекта !
« Последна редакция: Август 31, 2018, 08:17:26 pm от Веско »

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Галактическия затвор
« Отговор #5 -: Септември 10, 2018, 12:04:28 pm »
Веско, да оставим на страни някои по-прости обяснения за чувството за външен контрол и се концентрираме върху тезата за Галактически затвор.
Тогава сме пред концепцията, че за да сме в затвор, значи някои външен фактор е ограничил свободата ни.
Но това автоматично опровергава тезата, че ние имаме безкрайна сила да избираме свободно, т.е. нямаме свободен избор. Автоматично опровергава, само при положение, че не сме имали неосъзнато желание да сме в затвор и за това сме направили този ни избор.
Защото ако сме толкова силни, колкото си мислим, и нямаме желание да сме в затвор - тогава как сме се оставили да ни хванат в затвор?
Излъгали са ни, подвели са ни? Тогава значи трябва да се премисли защо и как сме го допуснали. Това не е ли признак за слабост, който ако не бе това чувство за външен контрол, едва ли щяхме да осъзнаем като "недостатък".
Пък и нещо друго...
Тъй като на доста места вече споменаваме, че не свободната воля, ами свободният ИЗБОР ни отделя от животните и това ни качество е неоспоримо, тогава възниква и идеята, че свободният ни избор е в основата на това да сме затворници.
А каква ли е целта, която стои зад този ни избор и съответните обстоятелства, до които ни е довел този избор?
Освен ако не робуваме на тезата, че правим безсмислени избори, те така, просто да става нещо или пък не можем да устоим на желанията и нуждите, чието задоволяване стои в основата на направените от нас избори.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Галактическия затвор
« Отговор #6 -: Септември 10, 2018, 11:08:17 pm »
Свободното философстване има лоша слава пред "професионалното", защото не се спазват логическите правила. Аматьорът философ често развива вредния навик да не разсъждава в рамките на един избран мащаб, а да позволява на мисълта си да скача между различни мащаби, събирайки разнопосочни изводи в общ контекст, който поради това може да е само фантастичен, не реален. Често аматьорът философ сам измисля и изфабрикува собствените парадокси и противоречия, като изкуствено осъвместява различни мащаби един с друг.



Но това автоматично опровергава тезата, че ние имаме безкрайна сила да избираме свободно, т.е. нямаме свободен избор. Автоматично опровергава, само при положение, че не сме имали неосъзнато желание да сме в затвор и за това сме направили този ни избор.
Защото ако сме толкова силни, колкото си мислим, и нямаме желание да сме в затвор - тогава как сме се оставили да ни хванат в затвор?

Тук например. Ако стъпиш на здравата основа на преди това доказани съждения - че ние сме, в действителност, неразделни; и че, в следствие на това, сме само дотолкова свободни, доколкото сме свободни всички заедно; тогава отговорът е очевиден - схващането за един евентуален Галактически затвор не противоречи на свободния ни избор като индивиди. Просто разкрива истинската степен на свободата ни като един неделим колектив. Тя е нищожна. Причината е, че като колектив не осъзнаваме свободата на избора си. Това ограничение се усеща най-остро от индивидите, които са по-напред от другите в своето просвещение, защото те са способни да проумеят какво губят заради слепотата на околните, от които зависят и какво биха могли да бъдат те самите, ако всеки един от нас беше нещо повече. Затова същите тези най-угнетени са и хората, които най-добре осъзнават какво трябва да направят за околните, в името на себе си.



Тъй като на доста места вече споменаваме, че не свободната воля, ами свободният ИЗБОР ни отделя от животните и това ни качество е неоспоримо, тогава възниква и идеята, че свободният ни избор е в основата на това да сме затворници.

Да избираш не е нещо толкова просто и еднозначно. Да избираш може да означава, да отнемеш живота си, но да запазиш в себе си идеала за свобода. Да избираш може и да означава, да си твърдо решен да откриеш начин, по който да бъдеш свободен в един невъзможен свят, по този начин запазвайки духа на свободата жив. Тоест, това е един и същи избор, извършен в два различни варианта. Няма как избирането, като свободна проява, да се сравнява. Всеки избор е свободен, независимо правилен или грешен.

Грешката на разсъжденията ти тук е предразсъдъкът, че робството е факт. Робството е лъжа и ваниги е лъжа. Едно робство никога не може да е истинско. Така че ние никога не можем да бъдем истински роби или затворници, не съществуват "истински" затворници. Ние винаги сме продукт на своя избор, но, както обърнах внимание, правенето на избор не е нещо повърхностно и лесно за възприемане. Да определяш съдбата си винаги е описвано като неведомо дело. Никой не знае в действителност накъде се насочва с изборите си, но да наричаш това затвор, означава, да повярваш в заблудата.

Веско разглежда Галактическия затвор като възможност за намиране на решение в невъзможен свят. А ти схващаш Галактическия затвор като световен ред. Ако стъпиш на това като основа за разъжденията си, нормално е да срещаш само противоречия и парадокси занапред.
« Последна редакция: Септември 10, 2018, 11:16:50 pm от λ »

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Галактическия затвор
« Отговор #7 -: Септември 11, 2018, 02:46:52 pm »
Грешката на разсъжденията ти тук е предразсъдъкът, че робството е факт.
Приех позицията, че това е факт, за да може да дискутираме логическия път от това твърдение и неговата несъстоятелност, която може да се долови като се вземат предвид някои аргументи.
За това още в началото дадох предложение да оставим по-простите/ като обем, но не и смисъл/ обяснения за произхода на чувството за "Затвор", а именно, че това е плод на илюзия. Не за друго, а защото, ако в светогледа ти е застъпена подобна концепция, значи имаш неосъзнатата нужда да "откриеш" какво те ограничава на по-дълбоко ниво или иначе казано "да преминеш" и по този "път" на себеизследване. А описването на този факт на човек с подобен светоглед може да се възприеме и като "навлизане в собственото пространство" и да породи деградивна дискусия, което изобщо не мисля, че е продуктивно.
Презумпцията ми за илюзорност на това чувство стои в основата на това да предложа за размисъл схващането за нашите възможности като същества.
От това, ако трябва да продължим по някаква логеческа пътека сме поставени на разклонение.

Или способностите ни са ограничени, съответно се стига до осъзнаването ни, че сме част от общество, в което различните индивиди са на различно нива на осъзнатост и преживяваме следствията от живота ни в тази споделена или както съм го описал тук -"Консенсусна реалност" или както го загатваш ти "Просто разкрива истинската степен на свободата ни като един неделим колектив".

Или способностите ни са неограничени, но пък фактът, че сме в подобно положение има по-дълбок смисъл, който може би все още не откриваме. Съответно от тази презумпция може да се дискутира, че не света е Невъзможен, а просто няма реална възможност всичките ни желания да се сбъднат. Това фрустриране "избива" на съзнателно ниво на възприятия като чувство за ограниченост или "пребиваване в затвор".
От последното твърдение лесно се възприема парадигмата, че ако сме с неограничени възможности / т.е. неопределени, макар че както споделят за астралните си пътувания доста "невероятни" в ежедневния ни живот неща, в астралния свят са възможни/ тогава е логично да се запитаме от каква перспектива сме направили ИЗБОРА да се родим там и тогава. Подобно предложение се състоеше в констатацията ми, че "Без да си ограничен от времето, на ниво енергийно съществуване би имал ясна представа всеки инкарнационен цикъл какви опции за преживявания предлага".


Ако все пак те интересува, съответно, за мен Галактическия затвор НЕ Е световен ред и не е изобщо затвор. Това е ИГРА, в която динамично се изменят правилата, съответно възможностите за преживявания, и имаме пълната свобода да осъзнаем какво се случва, доколкото ни стигат моментните възможности. "Световният ред" просто са опциите /settings/ на играта, за чиято възможност за промяна се борят доста "лобита". Друг е въпросът на индивидуално ниво как това се отразава на живота на всеки "играч" / чувства, събития, взаимоотношения.../. И тази ИГРА дава несравнимата възможност да "Опознаеш себе си" при различните ти като време и пространство "зареждания" /loading/ в самата игра. Малко алегорично, но пък вярвам - разбираемо.


Освен това засягаш една етична тема, по която съм напълно съгласен с твоето мнение,
Това ограничение се усеща най-остро от индивидите, които са по-напред от другите в своето просвещение, защото те са способни да проумеят какво губят заради слепотата на околните, от които зависят и какво биха могли да бъдат те самите, ако всеки един от нас беше нещо повече. Затова същите тези най-угнетени са и хората, които най-добре осъзнават какво трябва да направят за околните, в името на себе си.
, която отчасти съм загатнал тук със следното - "Защото осъзнаването на някои истини е свързано и с отговорното отношение към този факт, а не първопричинно реагиране на елементарни външни стимули". Това ми твърдение и състраданието към такива хора се дължи на факта, че вероятно съм имал взаимоотношения с подобни, но като знам колко "детински" съм се държал направо ме е срам. Но пък всеки си върви "пътя". Вървя си сам, защото никой друг не може да "го извърви" по-зле или по-добре от мен. Това е цената на индивидуалността. 


Само за сравнителна представа, като несъгласие на използването на "по-напред", ще дам пример: Ако приемем, че "божествеността" или пък използваното често, модерно напоследък - Абсолюта, е безкрайно голямо и е изобразено на вертикалната ос на "сравнение", то "просветените" би следвало на тази "ос" да са доста по-нагоре от другите. Обаче сравнено с Абсолюта тази разлика май ще бъде незначителна.
Навярно за това не срещам "под и над път" такива просветени хора, защото едва ли парадират с нещо "изкувствено", осъзнавайки собствената си нищожност пред Цялото.
Отделно пък, рязкото дисоцииране от околните води само до отчуждение, а неприемането и високата степен на внимание към ограниченията на околните носи съответната степен на Гняв, което пък си има други следствия на индивидуално ниво, което вече съм изпитвал и съм споделял тук, след като осъзнах да някаква степен какво е скромност. Извън рамките на налаганият през тоталитаризма смисъл, де, чиято цел беше да предизвика покорство.

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Галактическия затвор
« Отговор #8 -: Септември 21, 2018, 10:00:21 pm »
Кипензов, толко товар носиш, че се учудвам как се справяш  :)

Добре е периодично да се рестартираме, имам  в предвид  да подложим всичко / което знаем/ на съмнение и започнем да градим отново, около нова по-стабилна основа , останалото в коша. За мен лично рестарта върши страхотна работа :)

« Последна редакция: Септември 21, 2018, 10:10:43 pm от Веско »

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Галактическия затвор
« Отговор #9 -: Септември 22, 2018, 03:05:28 am »
Веско,  винаги съм се изумявал на усета ти и за това ми е малко непонятно защо си закрепил като убеждение схващането за затвора. За това и вероятно несъзнателно ми изникна желанието да коментирам в тази тема. Неизбежно беше да стигнем до дискусия, от която вярвам ще добием всеки за себе си някаква опитност.
Да се върна на констатацията ти, изразяваща усета ти...


Предполагам, че споменаваш интелектуалния товар, защото емоционалният е малко ,,предполагаем'' без лична комуникация, не че не съм ,,предоставил'' достатъчно писмен материал за психопрофил. Като гледам напоследък даже ме изби и на сантименталност, но явно комуникацията с Психея и Мила ми е припомнило да уважавам и чувствената си страна и не само моята.


Хронологично съм бил поне три пъти в ситуация на ,,рестарт''. А при моя ,,товар'' да не ти описвам как протича на съзнателно ниво, но съм сигурен, че можеш да си представиш.
Дори също като теб, една приятелка - д-р по психология ме пита подобно нещо - ,,Ти изобщо спиш ли спокойно?''  ;D
Наистина си прав, че два-три дена, докато се ,,пържиш в собствен сос'', си струват за последващото ,,отрезвяващо проглеждане''. Това ми беше вдъхновението да напиша това


Но пък странното идва след всеки рестарт, защото основите, върху които си градя светоусещането, се базират на факти. А умствената обработка на тези факти всеки път ме довежда до двойка противоположностти. Единственото ново е вариацията на подхода, но не и темата. В сериала Westworld, във втория сезон бяха загатнали готина идея, която ако се абстрахираш, че може би е опит за ,,посявка'', е доста оригинална. За това, че всяко его се формира, за да изживее точно определена ситуация, която нелинейно във времето е центърът на самото му съществуване.
А основната тема, която има потенциала да ,,разнищи'' всеки казус се състои от една дума. Въпросът ,,Защо?''


Тъй като докато преглеждах поста ти прещраквах каналите и по некво бтв даваха ,,Матрицата революции'' и се загледах, та така ми идва и примера...
Въпросът ,,Защо?''' губи безкрайната си сила, която дава на ума в ,,търсенията'' му, когато се изправи пред парадокс. Парадоксът по дефиниция си е сблъсък на противоречия, но какво предлага Изкуствения интелект, олицетворен от типажа ,,агент Смит'' - неизбежност. /Странно ми е, че тук още няма тема за ИИ/
,,Неизбежният избор, който ни доведе до тук'', съчетан с предходните реплики на Смит за ,,Целтта'' / даже изсипалите се смитовци, понатупващи Нео, с който несъзнателно се асоциира всеки зрител към този момент, ,,идват'' като ,,силова'' подкрепа в предизвикването на желание да отлетиш, а това си е чисто захранване на puer  aeternus-a - животът в блянове/, създават илюзията за неизбежността на съдбата, но с добавка изкуственият интелект, чието надмощие върху човечеството не се ,,отрича''. И после се чудиш защо се състезават в разработването на квантов чип, който да даде капацитета за обработване на натрупаната информация в сървърите на google и фейса. Ми, че то просто се манифестира ,,посятото'' като ,,образни представи''.
Примерът ми е един, но повече такива за подкрепа на тезата за образните представи, поне на теб, едва ли ще са нужни.


Тогава защо да ,,захранвам'' с мисълта си ,,представата'' за Галактическия затвор?
Или пък друго...


Не мога да отрека твърдението ти за тотален контрол чрез мислите ни, защото и аз съм го установил за себе си. Но, ако центърът на контрол е извънземна цивилизация не е ли по-удачно да замислим защо ни контролират, както имаше наченки на подобна дискусия тук . Иначе моето мнение за центърът на контрол го споменах вече.






П.п еиййййй, най-накрая открих слаб момент в сценария на Матриците : ми че ако бях свръхумна машина, дали щях цяла битка да оставям по мостовете да се разхождат с муниции, наместо да разруша мостовете, хихи.


kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Галактическия затвор
« Отговор #10 -: Септември 26, 2018, 01:29:33 am »
Веско, ще ми повярваш ли, ако ти споделя, че с почти всичко като информация, което цитирам в темите като постове, съм се запознал последната година и половина?
Винаги ми е правило впечатление лекотата, с която смилам концепции, но напоследък вече се изумявам.
Ако е някаква лична способност, значи не мога да се позова на нея - щото е необективно. Но пък ако е принцип, който важи за всички хора, то изказан като обективно предложение ще е във вида:
,,Всички хора вероятно имаме някакво специално умение!''
Нещо, което повечето геймъри, а те на днешно време изобщо вече не са малко, биха разбрали лесно - всеки си има Ултимат /ultimate skill/ или па в стил ,,Мортал комбат'' - Fatality, хихи.
Да, но при упражняването на това ни специално умение изпитваме много силно чувство, което обикновено в литературните текстове се нарича СТРАСТ.


Така ми хрумна идея, свързана с концепцията за ,,затвора''.
Ами може би сме в ,,затвор'', за да открием собствената си страст, защото вероятно постоянният ни досег с нея,  ,,Там някъде''/ взех го като част от подзаглавието на един сериал за досиета, :) /, вероятно, пък и напълно по човешки, е намалил уважението ни към този факт. Както казва баба ми ,,Оценяваме нещата, когато ги загубим''

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Галактическия затвор
« Отговор #11 -: Октомври 14, 2018, 10:30:14 pm »
Кипензов, въпросът е кой е затворника :) май трябва да го посочим... дори според мен затворите са няколко или един с много нива.

Свободен/не свободен / затвор/, обикновенния човек  вижда само единия полюс този който го интересува и се стреми към него, напрежението което създава ,поражда точно обратния ефект.
« Последна редакция: Октомври 14, 2018, 10:48:55 pm от Веско »

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Галактическия затвор
« Отговор #12 -: Октомври 16, 2018, 05:41:12 pm »
Веско, а според мен преди да се запитаме относно "затворника" и "затвора" трябва да уточним нещо друго.
Не за друго, а защото от презумпцията, от която се изхожда, можем да стигнем само до "под кривата круша". Точно тези оплетени логически йерархии, за които не веднъж съм споменавал, от типа :
"Един критянин казал, че всички критяни са лъжци"
Ако наистина е критянин, то е лъжец. Но ако е лъжец, би трябвало да лъже, че е лъжец, което значи че казва истината. И така се оформя безкрайна осцилация около двете части на твърдението. Хоризонтална осмица - знака за безкрайност.


Изхода от такива заплетени ситуации е като се "качим" едно логическо ниво по-нагоре, както си го загатнал тук .
Тогава въпросът вече не е има ли затвор и затворници или няма.
Просто въпросът от по-високо ниво е какво си мисли всеки човек, че Е. От това зависят въпросите, който предлагаш да обсъдим.
Защото, ако човек си е закрепил като себепредстава, че той е БОГ, то "рамките" на чувството за затвор ще са целия СВЯТ.
Ако човекът е възпитал в себе си смирение пред силата сътворила светът, такъв какъвто може да бъде изследван с "инструментите", с които разполага към момента, то "рамките" на чувството за затвор ще са сведени до вътрешния му свят.


Отделен въпрос е има ли и каква е връзката на вътрешния ни свят с външния. А "осветените" мистични практики, които доста хора разбират на повърхностно ниво, определено не биха помогнали на неподготвен човек, а точно обратното./което не значи, че не трябва да се опитва, защото най-добрите ни учители са собствените ни грешки/


Има си стари мъдрости, които съдържат доста дълбоко познание, но предадено с прости думи, то достига "осакатено" до съзнанието на неузрелия за това познание човек. Една такава поговорка е :
"Опознай себе си, за да обикнеш света!" ,
която дори и в трилогията за матрицата беше "загатната" като латински надпис над вратата в стаята на Оракула - "Опознай себе си", след като Нео я попита - "Кой решава?"


Съответно, когато се опитам да реша - има ли затвор?, е по-добре преди това да се запитам какво си мисля, че съм аз.
Има и една друга поговорка - "Едно е да искаш, друго е да знаеш, трето е да можеш!" 

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Галактическия затвор
« Отговор #13 -: Октомври 16, 2018, 08:35:00 pm »
Затворника е истинската ни същност, първото ниво на затвора е тялото. До тези изводи може да се стигне само чрез лично наблюдение и проверка.

Кипензов, когато успокоим ума си.. без нито една мисъл.. опитай за минута две.. да разбереш какво имам в предвид  , това сме аз, ти и всеки от нас, това е ВА / нещото отзад което безмълвно наблюдава /  за който пишат къде ли не само дето имат нещо друго в предвид  :) Да не бъдем себе си се грижи ума / определям  го като програма безгрешно изпълняваща целите си , при всички работи еднакво, но хората не си говорят на тази тема .... Благодарение на него  те си мислят, че са тялото си, емоциите си, личността си.. и т.н. ......И какво се получава от една страна си затворен в тяло, от друга страна някой нонстоп те разсейва да не си себе си? – разни идиоти го наричат игра на съзнанието.

И  за каква игра говорим когато след прехода / разбирай смъртта/ този човек губи всичко което е мислил, че е, и пада в първия капан.
« Последна редакция: Октомври 16, 2018, 08:39:23 pm от Веско »

Тагове към темата: конспирация робство извънземни