,,Вампирът'' като символ е човек, който ,,точи'' нещо от друг човек. Щом е ,,енергиен'' значи точи ,,енергия'', но в по-предния пост на Ламбда имаше доста добро описание какво представлява ,,енергия''' в случая. И не само!
ВНИМАНИЕТО е енергията, която ,,ни се точи''. И тук Дора много правилно, според мен, отбелязва също както и Ламбда, че този ефект е невъзможен без съгласието ни, а то е продукт на избора ни.
Проблемът с вътрешното усещане за ,,кражба'' на вниманието ни, след като е вътрешен значи идва от спецификата на егото ни - нашето възприемане за Аз, каквото споделяме повечето хора.
Този проблем възниква, когато няма вътрешно усещане за баланс във взаимоотношенията, т.е. когато отдаденото ни внимание не среща реципрочна доза внимание, което внимание пък много често искаме да открием като признание или уважение. Егото ни/Ние ,,търси/м'' награда за действията си и когато не я ,,откриваме'' стигаме до вътрешното чувство за ,,източеност'' или ,,като изхабена батерия''.
Това малко метафорично сме го коментирали
тук.
Решението е много просто и същевременно непонятно, ако не знаем какво е
алтруизъм. Тук обаче става интересно пред каква дилема се изправяме.
Какъв е педагогическият ефект от действията ни?
,,Енергиен вампир'', чисто и просто си е човек, който има нужда от внимание /
а такива сме всички/ и прави всичко възможно да получи такова от околните, противно на тяхното моментно желание.
Има доста методи за привличане на внимание /
даже и Маркетингът е базиран на това/, но в основата им стои предизвикването на желание.
Няма смисъл от коментар на метода за привличане на внимание чрез страх. Може да погледаме новините, по който и да е канал. Или пък да фокусираме върху някоя ,,мутра'', която ,,точи'' вниманието ни чрез страхът, от това което може да ни причини.
От предните постове, доколкото мога да проследя, се повдига въпроса за друг метод - на злоупотребата със състраданието. И тук се изправяме пред дилемата за педагогическия ефект.
Когато състрадателно обърнем внимание на човек и почетем нуждата му от ,,разпределяне на товара'' чрез споделяне, дори и невербално, за този човек ,,животът придобива молко по-розови окраски''. До тук е ОК и съм съгласен с Dora Exprora.
Обаче, когато този човек не продължи по пътя си със собствени усилия, а методично продължава да ,,търси'' споделянето на проблемите си, без да влага намерение сам да ги реши, то той се превръща в ,,енергиен вампир''. Или иначе казано - започва да проявява манталитет на жертва.
Това пък предизвиква отдаване на собствената свобода чрез прехвърлянето на отговорността за избора на външни фактори. Психологът Ерих Фром
доста добре описва този аспект на ниво общество, но на ниво индивидуални взаимоотношения всеки се е сблъсквал с подобни хора.
Въпреки конфликтът с някои схващания за моралност, смятам че всеки си ,,носи кръста'' и прекаленото отдаване на състрадателността е безотговорно. ,,Няма отрови - има дози!''. Всичко минава през Баланса и изпадането в крайности е непродуктивно нито за човека нито за обществото.
Крайност е и да определяме децата като жертви, защото така не вземаме предвид тяхната сила да преодолеят предизвикателствата на живота. Все едно, че нямаме вяра в техните способности. Отделно на това, че може би проектираме личното ни отношение, в подобна теза не се съдържа идеята, че децата са избрали кога и къде да се родят, съответно са си заложили предизвикателствата, които да ги калят в собственото им развитие. Най-големите герои, които будят възхищението ми, са хората с трудно детство, които са съхранили и развили човечността си.
П.П. Пак ще се повторя с твърдението си, но младото съзнание като виртуален обект е информационно поле, което необосновано смятаме, че съдържа по-малко информация от ,,старото'' съзнание, но то не се ,,съгласява''. Съгласява се СУБЕКТЪТ, който е центърът на преживяването на това съзнание - Човекът. Нека да не прехвърляме отговорността на действията върху емоциите и мислите, които са в съзнанието ни. Според мен е безотговорно...