Apocryphal Academy

Автор Тема: За енергийния вампиризъм  (Прочетена 820 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
За енергийния вампиризъм
« -: Септември 23, 2017, 08:02:47 pm »
Любопитно ми е,  λ, ти какво би могъл да кажеш по въпроса, след като явно имаш наблюдения.

Правилно, така е, всъщност е обсебване. Не е нещо, което правя волево, просто се случва отсамосебе си заради нещо в характера ми. Но въпреки че никога не съм успявал да го направя волево, цял живот събирам наблюдения за това при кои хора се получава отсамосебе си, и при кои хора не се получава, дори и при целенасочени волеви намерения от моя страна.

Убедил съм се, че всичко това е подчинено на личната воля и зависи от нея. Обсебват се само онези хора, които вътрешно се изкушават да бъдат обсебени. Те могат да го осъзнават, или да не го осъзнават, в зависимост от това доколко познават себе си. От осъзнаващите го има както съпротивляващи се (влизащи в безсмислена война със себе си), така и смело впускащи се в това да се обсебят от мен, добре осъзнавайки какви емоционални турбуленции ще последват някой ден, когато ефектът се износи.

Аз може да съм обсебващ по природа, по характер, може да има завишен брой хора, чието поведение се влияе от въпросната ми харизма (негативно чрез възбуждане на страхове и опасения, или позитивно чрез възбуждане на любопитство)... но винаги има такива, които в никаква степен не се влияят от това, каквото и да е.

И тези хора си приличат по определени фактори - те са или по-умни от всички останали, или още по-тъпи и прости от всички останали. Като се замислиш, така е с всяко нещо - винаги си има диапазон, в който дадено нещо влияе. И тук този диапазон се отнася до затвореността на отсрещния човек, по един или друг начин. Той е или свръх-възприемчив и има волята ефективно да не ми обръща внимание, или е страхотно невъзприемчив и няма капацитета да забележи особеността ми.

Тоест отсрещния човек или е прекалено умен, така че почти нищо да не може да го впечатли, или е прекалено тъп, и не се впечатлява от нищо.




И е така и с така наречения "вампиризъм". Всичко зависи от фактора дали отсрещния човек желае да комуникира.

Той може да желае да комуникира, но да не го осъзнава, или да желае да комуникира и да го осъзнава. И в двата случая неговата енергийна система ще се опитва да се свърже дори и с нещата, които не влизат във вниманието му.

Ако отсрещният човек не желае да комуникира, той няма да обърне внимание на нищо, а енергията, както знаем, следва вниманието.



Енергията на човек се излъчва подобно на уредите за нощно виждане. Уредите за нощно виждане виждат образи от отразената инфрачервена светлина. Но инфрачервената светлина през нощта е твърде малко, за да се види каквото и да е. Затова уредите за нощно виждане са снабдени с инфра-червени светлини - това са на практика инфра-червени фенери - които облъчват с инфрачервена светлина нощния обект, за да стане видим от уреда. Просто инфрачервената светлина не нарушава нощния мрак, така както го разбира органа на нашето човешко око.

Но в случая с Бигфут обаче, както може да се прочете от Енох: Историята на един Бигфут от Оутъм Уилямс, не е така, защото техните очи виждат инфрачервената светлина и за тях нашите уреди за нощно виждане приличат на фенери и са точно обратното на дискретни. Котките също виждат лъчите от инфрачервените светодиоди на охранителните камери. Така е и с много други животни.


Когато насочваме вниманието си към нещо, ние на практика го облъчваме с нашата енергия, за да го "видим", но с окото на съзнанието си.

Както знаем, правят се и такива повърхности, които да не отразяват насочените към тях енергии. Такива са например анти-радарните повърхности, които не връщат обратен сигнал към радара, технически незапознатите могат да прочетат за такива неща в статията Военни тайни с хиляди, както и в Райх на Черното слънце на Джоузеф Фарел.

Вампиризмът на практика е такова енергийно поведение, или такива енергийни действия, че енергийната система на "вампира" да поглъща насочената от чуждото внимание енергия, без да й позволява да се върне отразена обратно до отсрещния човек, откъдето е дошла.



Но за това нещо е нужна взаимност. Тоест и при "вампиризма" става дума за едно манипулиране на слабите хора. А слабите хора, както добре знаем, са онези, които нямат знания. Бившият жрец в църквата на Сатана Марк Пасио добре описва законите, по които се случват тези последствия, в лекцията си Естествения закон.

Тоест "вампиризма" не е нещо, което има някаква "успеваемост" зад гърбовете ни и не е нещо, което е отвъд контрола на всеки човек. "Вампиризъм" означава чисто и просто да манипулираш умствено слабите хора (хората без знания) така, че да привлечеш вниманието им, след което да ги поддържаш в състояние на неудовлетвореност.

Истина е и че "вампиризмът" е страшно неблагодарна работа. Енергийната възвръщаемост след инвестицията за отварянето и поддържането на това неравенство в комуникацията едва-едва си заслужава отделеното време. Когато човек се сдобие със знания, той получава много повече сила, която на всичкото отгоре идва от постоянен източник, защото той не може просто ей така да спре да знае каквото е научил.




Това да не позволяваш на насочената към теб енергия да се върне обратно до отсрещния човек, от който е дошла, чисто и просто означава, да не позволяваш на човека, който е насочил вниманието си към теб, да получи каквито и да е знания или възприятия за теб от подсъзнателните си факултети и осезания. Това, в техниката и науката, е дефиниция за "невидимост" (радарна невидимост). Точно като митологичната подробност, че вампирите нямат отражения в огледалото.
« Последна редакция: Септември 23, 2017, 08:13:21 pm от λ »

fin

  • Гост
Re: За енергийния вампиризъм
« Отговор #1 -: Септември 23, 2017, 10:14:35 pm »
Ъм... не това съвсем имах предвид, визирайки опита ти. Думата ми беше по- скоро за обратната връзка. Какво получаваш ти в замяна и какво си забелязал като мм... "странични ефекти" от едно такова взаимодействие, ако имаш такива наблюдения? Питам, понеже примерно при влиянието от разстояние изрично се предупреждава, че е възможно толкова да се задълбочиш в чуждото подсъзнание, че да изгубиш себе си (понеже там става въпрос за директна връзка). Това е твърде драматично, разбира се, но в тази посока ми беше насочен въпросът.

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: За енергийния вампиризъм
« Отговор #2 -: Октомври 18, 2017, 05:16:27 pm »
Това да не позволяваш на насочената към теб енергия да се върне обратно до отсрещния човек, от който е дошла, чисто и просто означава, да не позволяваш на човека, който е насочил вниманието си към теб, да получи каквито и да е знания или възприятия за теб от подсъзнателните си факултети и осезания...
Доколкото разбирам има нотка на волево ограничаване на цялостния ти енергиен поток към обект или субект, предполагам чрез съзнателно отклоняване на вниманието ти. Питането ми е свързано със ситуации, в които обекти на такова взаимодействие сте ти и колективното несъзнавано, ако приемеш обективизирането на тази психическа категория от Юнг и разбира се отделянето на две позиции - аз и колективния аз. Проявата на индивидуално ниво на това взаимодействие често е изразена във вид на "паник атаки" или "еуфории" общо взето като усещания далеч надхвърлящи личния ти генериращ потенциал. Или както ги описва Юнг "навлизания от колективното". Най-кофти са ми били сковаващия, необоснован страх както и "тоталния емоционален дисбаланс".


Та самия ми въпрос е дали си си изградил методи за волеви контрол на ограничаване на потока към другия човек, тъй като май ще са ми полезни?

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: За енергийния вампиризъм
« Отговор #3 -: Октомври 18, 2017, 09:40:33 pm »
АЗ ли? Не... Такъв човек съм, че ако някой ми привлече вниманието и се завърже комуникация, се раздавам отвсякъде, съзнателно и несъзнателно.

Dora Exprora

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: За енергийния вампиризъм
« Отговор #4 -: Септември 21, 2018, 07:12:01 am »
Здрасти. Енергийните вампири?! Няма такива! Стига сте влизали в суевери, неосуеверия и всякакви щуротии! А ако вие сте такива вампири, а? Ко прайте? Или това е невъзможно, другите са лошите, ние сме целите в бяло!

Хората говорят за така наречените енергийни вампири, че изсмуквали енергията им. Общуваш с тях и започваш да се чувстваш изтощен, така че те са те изпили, нали?!
Ами не. Не съществуват. Това просто е начин да обвиним нещо външно- онзи, онова там, отвън... Казваме си, това не е в мен, в другите го има, но не в мен. Не е мой избор.

НО е! Това е наш избор. Избираме с кой да общуваме, да сме по-близки или далечни. Избираме кой и как да съдим. И точно това, съденето, е ключа към отдаването на нашата енергия.Толкова сме заети да мислим колко са скучни, или да оценяваме избора им, че се прибираме уморени, а после обвиняваме тях. А те са просто себе си.
Постоянно мислим как да се предпазим от такива хора, а това е обратното на решение на проблема, създаден от самите нас. Съпротивляваме се срещу практикуване на състрадание към другите. Срам ни е от чувствата.
Като общество ставаме все по-нетолерантни към отрицателните чувства. Патологизираме тъгата, загубата, сърцето и забравяме, че е естествено и част от човешкия опит, да се чувстваме зле понякога.
Цялата идея за обвиняване в енергиен вампиризъм, се оказва... чиста проба егоизъм.




Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: За енергийния вампиризъм
« Отговор #5 -: Септември 21, 2018, 01:16:14 pm »
Лесно е да се веят клишета..
Но,едно три годишно дете какъв избор има?
Как точно си избира с кого да общува и с кого не?
И как би могло да се предпази от вампиризма на собствените си роднини?

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: За енергийния вампиризъм
« Отговор #6 -: Септември 22, 2018, 07:59:51 pm »
Лесно е да се веят клишета..
Но,едно три годишно дете какъв избор има?
Как точно си избира с кого да общува и с кого не?
И как би могло да се предпази от вампиризма на собствените си роднини?

Тригодишните имат същия избор, какъвто всеки има.
Дълга тема е "как точно", но тригодишните си избират с кого да общуват, разбира се, както всеки човек.
Тригодишното може да се предпази от вампиризма на родителите си по същия начин, по който всеки човек се предпазва.

Предразсъдъкът, че децата са почти винаги жертви, идва от тяхната неопитност. Те не знаят нищо, така че първото, което узнават, е това, което родителите им казват. Отрицанието не е заложено в ничие съзнание от само себе си, никое младо съзнание не умее да отказва, то винаги се съгласява. Това в никакъв случай не го прави жертва обаче.
Младото съзнание първо се съгласява с всичко, за да започне да опознава отнякъде. С течение на времето се разбира кое от всичко прието е лъжа и кое е затвърждаваща се истина и умението на отрицание е белег за узрялото съзнание. Това въобще не означава, че човек спира да бъде жертва, когато навърши пълнолетие, откъде-накъде... Просто детето се държи по различен начин от порасналия, това е.

Ако детето не е назобено с купища лъжи, то без проблем може да се предпазва от каквото си иска. Ако са му вменени купища лъжи, както е обикновено положението, това означава, че първо ще трябва да отхвърли лъжите, за да спре да саботира собствените действия.

Децата не са жертви по даденост. Техния тизбор е равен на избора на всеки човек. Защото човекът е човек, без значение на каква възраст е, дали е ембрион или пенсионер, свободата му на избор е винаги еднаква.
« Последна редакция: Септември 22, 2018, 08:02:01 pm от λ »

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: За енергийния вампиризъм
« Отговор #7 -: Септември 23, 2018, 09:59:07 am »
,,Вампирът'' като символ е човек, който ,,точи'' нещо от друг човек. Щом е ,,енергиен'' значи точи ,,енергия'', но в по-предния пост на Ламбда имаше доста добро описание какво представлява ,,енергия''' в случая. И не само!
ВНИМАНИЕТО е енергията, която ,,ни се точи''. И тук Дора много правилно, според мен, отбелязва също както и Ламбда, че този ефект е невъзможен без съгласието ни, а то е продукт на избора ни.
Проблемът с вътрешното усещане за ,,кражба'' на вниманието ни, след като е вътрешен значи идва от спецификата на егото ни - нашето възприемане за Аз, каквото споделяме повечето хора.
Този проблем възниква, когато няма вътрешно усещане за баланс във взаимоотношенията, т.е. когато отдаденото ни внимание не среща реципрочна доза внимание, което внимание пък много често искаме да открием като признание или уважение. Егото ни/Ние ,,търси/м'' награда за действията си и когато не я ,,откриваме'' стигаме до вътрешното чувство за ,,източеност'' или ,,като изхабена батерия''. Това малко метафорично сме го коментирали тук.
Решението е много просто и същевременно непонятно, ако не знаем какво е алтруизъм. Тук обаче става интересно пред каква дилема се изправяме.


Какъв е педагогическият ефект от действията ни?


,,Енергиен вампир'', чисто и просто си е човек, който има нужда от внимание /а такива сме всички/ и прави всичко възможно да получи такова от околните, противно на тяхното моментно желание.
Има доста методи за привличане на внимание /даже и Маркетингът е базиран на това/, но в основата им стои предизвикването на желание.
Няма смисъл от коментар на метода за привличане на внимание чрез страх. Може да погледаме новините, по който и да е канал. Или пък да фокусираме върху някоя ,,мутра'', която ,,точи'' вниманието ни чрез страхът, от това което може да ни причини.
От предните постове, доколкото мога да проследя, се повдига въпроса за друг метод - на злоупотребата със състраданието. И тук се изправяме пред дилемата за педагогическия ефект.


Когато състрадателно обърнем внимание на човек и почетем нуждата му от ,,разпределяне на товара'' чрез споделяне, дори и невербално, за този човек ,,животът придобива молко по-розови окраски''. До тук е ОК и съм съгласен с Dora Exprora.
Обаче, когато този човек не продължи по пътя си със собствени усилия, а методично продължава да ,,търси'' споделянето на проблемите си, без да влага намерение сам да ги реши, то той се превръща в ,,енергиен вампир''. Или иначе казано - започва да проявява манталитет на жертва.
Това пък предизвиква отдаване на собствената свобода чрез прехвърлянето на отговорността за избора на външни фактори. Психологът Ерих Фром доста добре описва този аспект на ниво общество, но на ниво индивидуални взаимоотношения всеки се е сблъсквал с подобни хора.
Въпреки конфликтът с някои схващания за моралност, смятам че всеки си ,,носи кръста'' и прекаленото отдаване на състрадателността е безотговорно. ,,Няма отрови - има дози!''. Всичко минава през Баланса и изпадането в крайности е непродуктивно нито за човека нито за обществото.


Крайност е и да определяме децата като жертви, защото така не вземаме предвид тяхната сила да преодолеят предизвикателствата на живота. Все едно, че нямаме вяра в техните способности. Отделно на това, че може би проектираме личното ни отношение, в подобна теза не се съдържа идеята, че децата са избрали кога и къде да се родят, съответно са си заложили предизвикателствата, които да ги калят в собственото им развитие. Най-големите герои, които будят възхищението ми, са хората с трудно детство, които са съхранили и развили човечността си.




П.П. Пак ще се повторя с твърдението си, но младото съзнание като виртуален обект е информационно поле, което необосновано смятаме, че съдържа по-малко информация от ,,старото'' съзнание, но то не се ,,съгласява''. Съгласява се СУБЕКТЪТ, който е центърът на преживяването на това съзнание - Човекът. Нека да не прехвърляме отговорността на действията върху емоциите и мислите, които са в съзнанието ни. Според мен е безотговорно...


Тагове към темата: манипулация практики окултизъм