Веско, винаги съм се изумявал на усета ти и за това ми е малко непонятно защо си закрепил като убеждение схващането за затвора. За това и вероятно несъзнателно ми изникна желанието да коментирам в тази тема. Неизбежно беше да стигнем до дискусия, от която вярвам ще добием всеки за себе си някаква опитност.
Да се върна на констатацията ти, изразяваща усета ти...
Предполагам, че споменаваш интелектуалния товар, защото емоционалният е малко ,,предполагаем'' без лична комуникация, не че не съм ,,предоставил'' достатъчно писмен материал за психопрофил.
Като гледам напоследък даже ме изби и на сантименталност, но явно комуникацията с Психея и Мила ми е припомнило да уважавам и чувствената си страна и не само моята.
Хронологично съм бил поне три пъти в ситуация на ,,рестарт''. А при моя ,,товар'' да не ти описвам как протича на съзнателно ниво, но съм сигурен, че можеш да си представиш.
Дори също като теб, една приятелка - д-р по психология ме пита подобно нещо - ,,Ти изобщо спиш ли спокойно?''
Наистина си прав, че два-три дена, докато се ,,пържиш в собствен сос'', си струват за последващото ,,отрезвяващо проглеждане''.
Това ми беше вдъхновението да напиша товаНо пък странното идва след всеки рестарт, защото основите, върху които си градя светоусещането, се базират на факти. А умствената обработка на тези факти всеки път ме довежда до двойка противоположностти. Единственото ново е вариацията на подхода, но не и
темата. В сериала Westworld, във втория сезон бяха загатнали готина идея, която ако се абстрахираш, че може би е опит за ,,посявка'', е доста оригинална. За това, че всяко его се формира, за да изживее точно определена ситуация, която нелинейно във времето е центърът на самото му съществуване.
А основната
тема, която има потенциала да ,,разнищи'' всеки казус се състои от една дума. Въпросът ,,Защо?''
Тъй като докато преглеждах поста ти прещраквах каналите и по некво бтв даваха ,,Матрицата революции'' и се загледах, та така ми идва и примера...
Въпросът ,,Защо?''' губи безкрайната си сила, която дава на ума в ,,търсенията'' му, когато се изправи пред парадокс. Парадоксът по дефиниция си е сблъсък на противоречия, но какво предлага Изкуствения интелект, олицетворен от типажа ,,агент Смит'' - неизбежност. /
Странно ми е, че тук още няма тема за ИИ/
,,Неизбежният избор, който ни доведе до
тук'', съчетан с предходните реплики на Смит за ,,Целтта'' / д
аже изсипалите се смитовци, понатупващи Нео, с който несъзнателно се асоциира всеки зрител към този момент, ,,идват'' като ,,силова'' подкрепа в предизвикването на желание да отлетиш, а това си е чисто захранване на puer aeternus-a - животът в блянове/, създават илюзията за неизбежността на съдбата, но с добавка изкуственият интелект, чието надмощие върху човечеството не се ,,отрича''. И после се чудиш защо се състезават в разработването на квантов чип, който да даде капацитета за обработване на натрупаната информация в сървърите на google и фейса. Ми, че то просто се манифестира ,,посятото'' като ,,образни представи''.
Примерът ми е един, но повече такива за подкрепа на тезата за образните представи, поне на теб, едва ли ще са нужни.
Тогава защо да ,,захранвам'' с мисълта си ,,представата'' за Галактическия затвор?
Или пък друго...
Не мога да отрека твърдението ти за тотален контрол чрез мислите ни, защото и аз съм го установил за себе си. Но, ако центърът на контрол е извънземна цивилизация не е ли по-удачно да замислим защо ни контролират, както имаше наченки на подобна дискусия
тук . Иначе моето мнение за центърът на контрол го
споменах вече.
П.п еиййййй, най-накрая открих слаб момент в сценария на Матриците : ми че ако бях свръхумна машина, дали щях цяла битка да оставям по мостовете да се разхождат с муниции, наместо да разруша мостовете, хихи.