Apocryphal Academy

Автор Тема: Микроферма за кълнове  (Прочетена 766 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Микроферма за кълнове
« -: Юни 19, 2018, 12:25:08 am »
От няколко седмици вече съм притежател на известната самоделна Микроферма за кълнове :)

Както повечето от настоящите участници и читатели знаят, имам богат опит с гладуването и храненето по всевъзможни начини, от самостоятелно излекуване на лични болести до застрашаване на личния живот, мога да говоря за почти всичко в тази област. Определено имам и богат опит с покълването. Никога обаче не съм имал възможността да проведа диета на поници - това е онзи стадий на поникване, когато кълнът разлисти зелени листенца.
Основната пречка беше, че винаги съм работил на смени по 12 часа, но за разлика от ферментациите кълновете искат да им се обръща внимание по няколко пъти на ден. Когато съм си вкъщи всичко е наред, но на всеки два-три дена кълновете ми остават сами за 12 часа, а това е прозорец за загниване и плесенясване. Нужна е само една възможност за сговняване на атмосферата да бъде успешна, за да отиде в кофата цялата реколта в дадения съд.

Аз самият до сега съм си правил няколко инструмента за по-лесно системно отглеждане на кълнове. Така и не успях обаче да направя подходящ съд и система, която да създава нужния климат за семената. Възможно е да се направи автоматична механична система, ако човек се зарови в античните изобретения и изкуството на Да Винчи например, но заради света в който живеем днес, тези усилия ще доведат до нещо не чак толкова задоволително. Винаги съм си мечтал за автоматичен електронен контролер за тези неща.





От сайта на човека можете да разберете всичко, ако ви интересува това устройство.



Защо на мен ми харесва? Ето какво значи това за МЕН.

Харесва ми заради човека. Този човек отговаря на повечето ми вярвания и на много от нещата, към които се стремя. По мои преценки и предположения (без неоспорими доказателства) и по мнение на мои приятели, това е същият онзи Людмил, който разпространи в интернет отглеждането на децата без пелени.

Без пелени - Естествена Бебешка Хигиена (ЕБХ)

Както всички настоящи читатели и участници знаят, ненавиждам медиците и лекарите, които практикуват в институционализираните медицински учреждения. Поради това, определено и с две ръце съм застъпник за надомното раждане на деца. Не само че информацията за гледане на бебета без пелени е на 100% вярна и работеща, но имам и приятелско семейство, които наскоро посрещнаха първото си дете и изпробват всички тези алтернативни подходи с чудесни резултати. Те самите подготвят интернет портал за такива неща, така че няма смисъл сега да говоря с подробности за това. Ще му дойде времето.

Отдаден поддръжник съм на идеята, че градовете трябва да се напуснат, ако човек иска да вземе контрола на живота си в свои ръце. Някои от вас знаят колко много думи сме изписали по въпроса с децентрализацията - децентрализация на образованието, децентрализация на медицинското обслужване, децентрализация на енерго- и водоснабдяването... Това е практиеският начин да си възвърнем свободата.
Само че, за да може човек да напусне града и Системата на робството и контрола, той има нужда от ЗНАНИЕ. Това знание се изразява в знаенето и умеенето да се намират и изработват ОРЪДИЯ НА ТРУДА и способи, които да работят ВМЕСТО човека. Да излезеш от добър стандарт на живот и да се набиеш в лош стандарт на живот, само защото единият носи етикега "град", а другият - "село", озвачава от роб на Системата и технологиите да се превърнеш в роб на примитивизма. Това няма нищо общо със стремежа към свобода. Групите, които повтарят редовните грешки на родовите имения и системните глупости на екоселищата, са болшинство в България. Те за жалост произвеждат единствено отчаяни хора и помагат на непречупените да се пречупят, превръщайки мечтите им в илюзии.

Но хора като Людмил са безценни за всички нас. Този род хора осъзнават, че за да победиш Системата, ти е нужна информация. След информацията, ти е нужен способ.

За да избегнеш намесата на медиците в живота на детето си, ти е нужна информацията, че е възможно да става по друг начин. След това ти е нужно някой смел човек да разработи способа, за да можеш да го повториш и ти.
За да можеш да вземеш под контрол здравето и храненето си, ти е нужна информацията за най-чистите и подходящи храни. След това ти е нужно някой смел човек да разработи способа или инструмента, за да го повториш или за да го купиш и ти. И тук идва ред на парите.



Както изглежда, явно съм напълно самоосъзнал се анархист. Не защото се числя към българските малоумни тинейджъри, за които анархизъм значи урок по полит-история и не защото съм захлебен с някакви тинейджърски манифести. За мен е достатъчно да разгледам описаното от Ларкън Роуз и Джереми Лок, за да видя че това са естествените закони и корените на всички неща.

Човек може да бъде свободен на пазара, само когато има пазарно осъзнаване. Моето пазарно осъзнаване ми казва, че в никакъв случай не бива да посещавам верижните магазини, когато търся хранителни стоки. Ако търся нещо за ядене, купувам единствено от сергиите на пазара. Когато ходя на пазара, избягвам да пазарувам от дъртаци и пенсионери. Причината е, че на моя пазар поне има много сергии, на които продават млади момичета и момчета, мои връстници или по-малки или по-големи от мен, както и млади семейства. Нямам никакъв интерес, при това положение, да бъда клиент на някой пенсионер. Винаги, когато ходя на пазара, купувам от едни и същи хора - защото това е начина винаги да получавам най-доброто и винаги да получавам повече като отношение, а не минимума като отношение, който получават неприятните хора.

И по този начин имам контрол над онова, което намирам и получавам на пазара - никога не бих могъл да имам контрол над онова, което получавам във верижен магазин.

И в този ред на мисли... никога не бих си купил някакъв уред за правене на кълнове от какъвто и да е производител, при положение, че Людмил продава самоделни апарати.

Първо, Людмил разбира какво прави и защо го прави и го показва. Така че аз знам, че този самоделен уред е правен с много неща наум и с много съображения, за които аз сега не се сещам, защото никога не съм се опитвал да го направя.
Аз самият се занимавам с разни изобретения (както може би знаете). Не говоря за тях поради съображения за бъдещето. Защото аз съм човек, който с изобретенията си се цели в бъдещето. Правя ги, за да изпълняват някаква роля, с изпълняването на тази роля целя да постигна определен ефект върху нещо по-голямо и по-широко и успехът на изобретението е само началото на начинанието. Знам какво означава да се стигне до този етап на дадена машина.

Един-двама човека вече ми отправиха очаквания коментар, "Двеста кинта за кутия с вентилаторче за компютър? Дето мога сам/сама да си я направя за левче?". Ако и вие мислите по този начин, тогава покажете ми, че можете да го направите. Ще ви дам левчетата, които искате, може дори да поискате и повече и пак ще ви ги дам, не съм беден. Единственото, което аз искам, е да ми дадете способ, който работи, и средство, което да ми помогне да се противопоставя на централизираната Система. Аз искам този уред. Каквото поискате, ще ви го дам, искам само да го направите - да купите тия материали и да ги сглобите по този начин, за да мога да ползвам машината.

Истината е обаче, че ако можехте, щяхте вече да сте си я направили. Истината е, тоест, че вие НЕ МОЖЕТЕ.

Е... след като не можете, тогава защо въобще става дума за парите? Ако мислите по този начин, значи никога не сте се опитвали да излезете от Системата. Никога не сте се изправяли пред проблем, не защото няма пари, а защото няма РЕШЕНИЕ. Аз бих казал, че ако някой не се е изправял пред проблем, който не може да се реши с пари, значи не знае какво означава отчаяние.
Нищо не опира до пари, и вашите господари разбират това по-добре от вас!

Самият факт, че Людмил е успял да организира продаването на тези машини ВЪПРЕКИ Системата на правителството, е великолепен успех. Всеки човек трябва да е свободен да търгува с когото и с каквото пожелае, след като нищо не е откраднал (материално и нематериално). Подчинението на търговските закони обаче е точно обратното дело - никой не е свободен да прави каквото и да е и всеки подлежи на изнудване.
След като тези машини все пак се продават, по каквито и да е начини, аз се радвам.




Относно опита ми, критика и забележки

Определено е вложено голямо старание, това го казвам като самоук шлосер ;D Микрофермата идва и с подарък книжка, която може да се купи отделно за 5 кинта. Представлява изпринтирани листа и един цветно принтиран ламиниран лист А4 като за корица отпред и отзад, всичко хванато с телбод. Евтино... но се е получило много сполучливо и е много практична идея. Забелязват се и други практични и сполучливи решения по уреда...


Има обаче забележими недостатъци.

Вторият етаж според мен не работи. Всяка кутия идва с чиниики за окачване като втори етаж, на едни телове, които определено са единственото лошо изпълнение, което съм открил, намразих ги на минутата. Но вторият етаж не получава достатъчно влага от пръскачката, освен това прави завет на долния етаж и това се забелязва в растежа на пониците.

И със и без втори етаж, кълновете на първия не се развиват еднакво. Порастват много големи откъм пръскачката, и остават много по-малки под вентилатора. Мислено може тавичката да се раздели на три равни части по дължина, като онази една трета, която е срещу вентилатора, трябва в даден момент да се завърти наобратно, така че да отиде под пръскачката, защото кълновете никога не се развиват до поници.

Става дума за един и същи проблем (неравномерното порастване на първия етаж и недостига на влага и заветът, който прави втория етаж) и това е, че вентилатора просто издухва влагата от пръскачката в другия край.

Проблемът не е критичен, нека не звучи така, защото определено произвеждам доста добив на кълнове, и на един и на два етажа. На око бих го оценил, че ако предположим, че машината трябва да е 100% ефикасна, тя на практика е 70-80% ефикасна, като резултат измерен в големи зелени поници.

Но каквато и да е ефикасността, за мен тази машина е отворена врата :) За първи път в живота си мога да ям поници всеки ден и в желаните от мен количества - по друг начин, без автоматичен контролер, който да поддържа контролирана среда, този вариант би бил недостъпен за мен.



Възможни решения

Аз бих проектирал друг дизайн, бих ползвал овален съд и бих изнесъл вентилатора странично, така че въздухът да влиза под ъгъл в овалния съд, тоест бих се опитал да наподобя някои от известните чертежи на Шаубергер.

Човек веднага осъзнава обаче, че това е доста непрактично, защото продуктът би се усложнил. Да, ако човек си прави микроферма САМ, той би трябвало да заложи на дизайн, базиран на Шаубергер и прочие... но това е предимството на знаещия и можещия. Тук става дума за пласирането на прост уред - колкото по-опростен дизайн, толкова по-широка публика. Защото все пак целта не е само и единствено някой да се натъпче с кълнове - целта е простите и невежи българи (както пише в историята си  Петър Бакшев) да си отворят очите. За това говори и цялата информационна кампания и информационни материали, които Людмил трябва да подготвя - не за да създаде бъдещите купувачи на тези машини, а за да създаде различни животи от тези, които невежите българи в момента водят.

Затова, според мен може да се направи и друго - програматорът може да се настрои така, че пръскачката и вентилаторът да не работят едновременно. Според мен така ефикасността би трябвало да достигне 100% от капацитета на дизайна, поне за този модел.

Но може би това е означавало оскъпяване в известна степен. Както казах вече, за хората като нас това не би трябвало да има значение. За другите хора, които за нещастие са повече, може би ще е прекалено за крехката им воля.

« Последна редакция: Юни 19, 2018, 12:48:06 am от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Микроферма за кълнове
« Отговор #1 -: Юли 05, 2018, 09:19:03 am »
Наскоро тока спря... и в резултат микрофермата след това не работеше.

Звъннах на Людмил, който е много отзивчив и ми разясни някои от електротехническите неща на фермите. По принцип са защитени и в тях наистина няма какво да изгори... освен бушоните.

Когато има някакъв инцидент в напрежението, има две малки бушончета, които могат да изгорят:
Първото се намира точно под захранващия кабел на кутията. Това е черна винтова капсула, на която пише "FUSE" и се развива с ръка. Вътре в нея има малко стъклено бушонче.
Второто се намира вътре, точно върху платката на контролера. Лежи в пластмасов държател с мънички метални щипчици острани, които са и неговите контактори. Изважда се с пръсти. Кутията се отваря от винтовете на крачетата, отдолу.


Бушончетата изглеждат така:



Малки са, 5мм на 10мм, и са за 2 ампера. Може да се намерят в магазини за електроника и евентуално в някои железарии. Би трябвало да струват между 15-20ст броя.



При мен беше изгоряло вътрешното бушонче. Смених го и микрофермата отново работи :)
« Последна редакция: Юли 05, 2018, 09:21:12 am от λ »

Тагове към темата: земеделие здраве хранене