Apocryphal Academy

Автор Тема: СТАТИЯ: Война за умовете, 1980г  (Прочетена 178 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
СТАТИЯ: Война за умовете, 1980г
« -: Септември 12, 2019, 05:00:09 pm »
В дефиницията на проекта Апокрифна Академия са констатирани основните ни цели: "Нашият сайт "Апокрифна Академия" е мястото, на което заявяваме и отстояваме позицията си - стремеж към истината и нейната защита, стремеж към свободата и нейната защита, разобличаване и пресичане на тактиките на организираното и спорадичното зло чрез образование, информиране и надскачане на невежеството." (За сайта)

Преведената статия по-долу е силно авторитетна и е част от цяла тематична образователна серия относно пропагандата, сатанизма и контрола над ума, с която разполагаме в Библиотеката. Някои свързани с нея материали са:

Фриц Шпрингмаер и трудът му по разкриването на методите от програмирането МОНАРХ;
Свидетелствата на Циско Уйлър;
Енциклопедията на майндконтрола на Джим Кийт;
Проблематиката около сатанинските култове, представена от Линда Блъд;

Особено важен е контекста на статията във връзка с Марк Пасио, който също като автора на статията е бивш член на Църквата на Сатана. Фундаменталното представяне на истината относно окултизма, която Марк Пасио издава от задкулисието, е един от първите материали, публикувани в Библиотеката ни - Естественият закон.


В книгата си "Контрол над ума - Контрол над света" Джим Кийт обобщава известното за автора на статията, която следва:

Акино получава магистърска степен по политически науки от Колифорнийския университет в Санта Барбара и неколкократно се е квалифицирал за аташе по отбраната, статегическото разузнаване, психологическите операции, специалните части и военновъздушните дивизии в армията, предполага се, че е докладвал директно на Съвместното щаб-началство (Chiefs of Staff). Акино служил като тактически офицер по психологически операции в 82-ра военновъздушна дивизия във Виетнам и получава Бронзова звезда, Въздушния медал и Виетнамския кръст на храбростта. През 1973г Акино става изпълнителен офицер на 306-ти батальон по психологически операции във Форт МакАртър (Fort McArthur) в Калифорния. През 1970-те Акино бил отявлен член на Църквата на Сатана, но се разочаровал от клоунския гротесков подход на ЛаВей и страничните му аткракции и стартирал своя собствена група, Храмът на Сет.

Според доклад на полицейското разузнаване, с дата 1 юли 1981г, Храмът на Сет "е малка група, но въпреки това има няколко стотин члена и оперира на национално ниво. Акино е официалната глава на организацията и управлява през девет-членен съвет, които всъщност на неговите главни лейтенанти". Поне двама членове от "девет-членния съвет" по това време също така са били и членове на Армейското разузнаване.

Достатъчно интересно е, че армията никога не е изразявала да има каквито и да е проблеми със сатанинските вярвания на Акино, нито по време на асоциацията му с ЛаВей, нито след това. Не е вън от сферата на вероятностите сатанинските практики на ЛаВей всъщност да са спонсорирани от армията. Според един говорител на Пентагона, "Акино има абсолютно конституционно право [на своите вярвания]... освен ако не е налице незаконно поведение, свързано с тях".

В края на 1980-те Акино и един негов познат, Гари Хамбрайт (Gary Hambright), били обвинени от полицията на Сан Франциско в участие в кръг за сатанински тормоз над деца, центриран около военната база Пресидио (Presidio), където бил поста на Акино тогава. Двадесет и две семейства подали жалби за общо $66 милиона срещу армията. Въпреки това, че срещу Акино така и не били подадени формални обвинения, а само срещу неговия познат, твърди се, че според родители на насилваните деца всичко това е, защото армията оказвала натиск върху федералното разследване и полицията на Сан Франциско случаят да се потули.

...

След скандала с детския тормоз Акино бил преместен в Университета на национална отбрана (National Defense University) в столицата Вашингтон. Статията на Акино "Война за умовете"... обсъжда употребата на психотронни оръжия - тоест електронни оръжия, които влияят на ума - и употребата на LBM, тоест "Нисша Черна Магия", с цел контрол над населенията.

Откачените научно-фантастични въображения на сатанистите? Да, но и въображенията на високопоставени членове на Военното разузнаване на САЩ, които, по всяка вероятност, ясно отразяват амбициите на контрольорите на този свят.

« Последна редакция: Септември 12, 2019, 09:36:00 pm от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: СТАТИЯ: Война за умовете, 1980г
« Отговор #1 -: Септември 12, 2019, 05:02:17 pm »
От PSYOP (психо-операции) до Умствена война / Война за умовете (MindWar):
Психологията на победата


от
полковник Пол Е. Валей
(Paul E. Valley)
Командир

и

майор Майкъл А. Акино
(Michael A. Aquino)
Водач на екипа по PSYOP изследвания и анализи

1980г

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: СТАТИЯ: Война за умовете, 1980г
« Отговор #2 -: Септември 12, 2019, 10:34:42 pm »

Майкъл Акино. Вдясно е с жена си Лилит в собствения си сатанински култ Храмът на Сет, отцепка от Църквата на Сатана на Антон ЛаВей






Въведение
- от Майкъл А. Акино
подполковник, Военно разузнаване,  USAR-Ret (пенсиониран от Военновъздушните сили на САЩ, бел.прев)
ноември 2003г



В края на 1970-те години доктрината за Психологическите Операции (PSYOP) в армията на САЩ тепърва предстоеше да изплува от разочарованието и неудовлетворението от Виетнамската воойна. Така през 1980г полковник Пол Валей (Paul Valley) [1], командир на 7-ма PSYOP група, ме помоли, като негов екипен водач на Централното управление на PSYOP Изследвания и анализи (полеви анализи), да скецирам един документ, който да окуражи някои мисли за бъдещето сред общността на PSYOP. Той не искаше виетнамско послесмъртно слово, а по-скоро някакви свежи и иновативни идеи относно еволюцията на PSYOP и приложението на операциите.

Аз подготвих първоначална чернова, която полковник Валей прегледа и анотира, като от това последваха ревизирани чернови и критика, докато най-сетне той не остана доволен и резултатът от това беше тази статия: От PSYOP до Война за умовете: Психологията на победата. [2]

Полковник Валей разпрати копия до всякакви правителствени офиси, агенции, команди и публикации, участващи или интересуващи се от PSYOP. Той не възнамеряваше това да е статия да публикуване, а просто като “говорещ документ”, стимулиращ диалога. В това документът беше доста успешен, съдейки по обширните и оживени писма, които той получи във връзка с това през следващите няколко месеца.

Това трябваше да е краят на Война за умовете: едно малко “щабно проучване”, което свърши скромната си работа.

С възхода на интернет през 1980-те обаче Война за умовете получи изцяло неочаквано – и някак комично – съживяване. Позоваванията на статията постепенно се разпространиха навсякъде, а “злокобното” й заглавие бързо си спечели най-сензационната конспиративно-теоретична репутация. Мелницата за клюки скоро я трансформира в Оруелов дизайн за Манчурски контрол над ума и световна доминация. Собственият ми образ на окултна личност добави масло в горския пожар: Война за умовете вече се титулуваше от лунатичните конспиратори като заключително доказателство, че Пентагонът се къпел в черна магия и дяволопоклонничество.

Сега след като тази абсурдна комична опера поне малко се поуталожи, сметнах, че може да е интересно да се направи пълно и акуратно копие на наличния документ, заедно с Въведение и някои исторически анотации, което да го постави в разумен контекст. В крайна сметка документът имаше – и вероятно все още има – да каже нещо стойностно.

Сред военните на САЩ, PSYOP по навик се поставя на задната седалка, като “умножител на силата”. Принципните стратегически решения се правят от съображения към традиционните политически и военни интереси и цели. Чак тогава PSYOP се кани на масата, за да помогне вече договорените мисии да се постигнат с по-голяма ефикасност.

Война за умовете преобръща тази последователност. Психологическите средства за постигане на победа – на практика чрез убеждаване на врага, че онова, което той в действителност иска, е да приведе националните си политики в хармония с нашите – се изготвят така, че да подкрепят основните политически цели. Употребата на “обикновена” военна сила (бомби, куршуми и тн.) се счита за “последна инстанция” в обстоятелствата, когато самата Умствената война се провали.




[1] – По-късно майор генерал, Военновъздушни сили на САЩ
[2] – Терминът “Умствена война” беше измислен от мен и от друг PSYOP офицер, полковник Ричард Сътър (Richard Sutter), през 1977г. След като гледахме скорошния филм “Междузвездни войни”, си поиграхме с модификации на името му като футуристичен заместител за някак плоската военна номенклатура “Психологически операции”. И научно-фантастично изображение на Умствена война, заедно с карикатура на Сътър върху каската, се появява в Междузвуздната ми история за Тъмната страна, достъпна на www.xeper.org/maquino




Предимството на Война за умовете е, че тя провежда война по несмъртоносен начин, без наранявания и без разрушения. На практика надвивате врага си с аргументи. Завземате контрол над всички средства, чрез които правителството му и населението му обработват информацията, с която образуват мненията си, и я нагаждате така, че тези мнения да се формират както вие желаете. Всички са щастливи, никой не пострадва, нито пък загива и нищо не е разрушено.

Обикновената война, от друга страна, се характеризира с липсата на здрав разум. Антагонистите просто си нанасят удари и си избиват народите един на друг, крадат или унищожават земята един на друг, докато едната от страните не бъде наранена толкова лошо, че да се предаде (или и двете страни се нараняват толкова лошо, че се съгласяват да престанат на крачка от победата). След такава война има дълогтрайна мизерия, омраза и страдание.

Единственият губещ във Войната за умовете са онези, които правят пари от войната: компаниите и корпорациите, които дебелеят от поръчките за хеликоптери, танкове, оръжия, муниции и тн. В последствие може да се разчита, че онова, което президентът Дуайт Ейзенхауер нарече “военно/индустриален комплекс”, ще се противопостави Войната за умовете да бъде приета като водеща доктрина в стратегическите конфликти.

Това е програмата на Умствената война в най-опростената й форма.

Докато през 1980-те нямах причина да мисля, че този документ има някакъв официален ефект върху доктрината на САЩ за PSYOP в рамките на или отвъд армията, с интерес открих специфични неща от него да се прилагат в първата Война в залива, и наскоро дори още по-очевидно по време на инвазията в Ирак през 2003г. И в двата случая екстремни PSYOP операции бяха насочени както срещу обекта на атаката, така и срещу домашното за САЩ обществено възприятие и мнение през 2003г, до такава степен, че заедно с военните отряди се “внедряваха” и журналисти, за да бъдат проводници на техните гледни точки и възприятия.

Последствията от дори тези нисши техники от Умствената война бяха забележителни. Беше създаден и поддържан психологически климат на непреклонна победа на САЩ както в САЩ, така и в Ирак, което ускори тази победа на терена.

Някак по-малко позитивно, провалът на Умствената война в този случай беше продиктуван единствено от най-строгите принципи на истината и етиката, които също толкова неумолимо доведоха до значително изпарение на този еуфоричен климат след победата. Там се намира Ахилесовата пета на Умствената война. Призовавайки най-интензивните емоции и обвързвания на публиката, Умствената война трябва да оправдае очакванията така, както ги преценява целевата аудитория. Ако етичните ценности на тази аудитория не се уважават – ако Умствената война се използва само в услуга на скритите мотиви и стремежи – последващата “детоксикация” може да има силата да разруши обществото.

През 1987г написах по-обширен изследователски документ за Университета по национална отбрана (National Defense University), относно етиката в PSYOP. Най-вече ако трябва Войната за умовете да се прилага като основна черта на външната политика на САЩ, не мога твърде силно да подчертая нуждата Умствената война да бъде подчинена на най-строгите и най-просветлените принципи на човечеството, както се дискутира в тази статия. Психологически операции: Етичното измерение (Psychological Operations: The Ethical Dimension) също е достъпна за сваляне на www.xeper.org/maquino .

Сега нека погледнем самата статия “Умствената война” от 1980г. В допълнение към оригиналните й бележки (които като цяло идентифицират източниците на цитатите) съм добавил и няколко нови, за да подчертая/критикувам някои от темите. Тези нови бележки са идентифицирани с “[МА2003]” в началото си.

« Последна редакция: Септември 13, 2019, 08:54:47 am от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: СТАТИЯ: Война за умовете, 1980г
« Отговор #3 -: Септември 14, 2019, 01:46:37 am »
От PSYOP до Умствена война: Психология на победата

Статията на подполковник Джон Александър (John Alexander) “Военен преглед” (Military Review) в подкрепа на “психотрониката” – разузнавателно и оперативно разполагане на ESP – беше решително провокативна [3]. Критиката към изследванията в тази област, основани както в случая на съществуващите хоризонти на научния закон, напомня за смеха, който посрещна италианския учен Шпаланзани (Spallanzani) през 1794г, когато предложи, че прилепите се ориентират в тъмното чрез средство, което днес наричаме сонар. “Ако виждат с ушите си, дали чуват с очите си?” беше шегата за времето, но аз подозирам, че флотът на САЩ е доволен, че някой прие идеята достатъчно сериозно, за да я преследва [4].

Психотронните изследвания са в инфантна фаза, но армията на САЩ вече притежава операционни оръжейни системи, за да правят онова, което на подполковник Александър му се иска ESP да прави – с разликата, че тази оръжейна система използва съществуващи комуникационни среди. Тя се опитва да картографира умовете на неутралните и вражеските индивиди и след това да ги промени спрямо националните интереси на САЩ. Тя прави това в голям мащаб, обхващайки военните отряди, региони, нации и блокове. В настоящата си форма се нарича Психологически Операции (PSYOP).

Работи ли PSYOP, или е просто козметика, с която полевите командири по-скоро не биха се затормозявали?

Ако този въпрос беше зададен през 1970г, отговорът щеше да бъде, че PSYOP наистина работи много добре. Само през 1967г и 1968г общо 29 276  виетнамски комунисти и северно виетнамци (еквивалент на 95 пехотни батальона) се предадоха на силите на ARVN (Армия на Република Виетнам) или MACV (Командване за военна помощ, Виетнам) под програмата за амнистия на Чю Хой (Chieu Hoi) – основната PSYOP кампания във Виетнамската война. По онова време Командването за военна помощ прецени, че елиминирането на същия този брой войнизи в битка би ни струвало 6000 мъртви.

От друга страна, изгубихме войната – не защото ни победиха в битка, а защото ни биха по PSYOP. Националната ни воля за победа беше атакувана по-ефикасно, отколкото ние атакувахме волята на северно виетнамците и виетнамските комунисти и долавянето на този факт окуражи врага да издържи, докато САЩ най-сетне не се пречупиха и не избягаха вкъщи.

Така че нашето PSYOP се провали. Провали се не защото принципите му не бяха обосновани, а по-скоро защото беше надиграно от PSYOP на врага. Кампанията на военните се радваше на някои впечатляващи успехи, но нашето PSYOP всъщност не промени умовете на вражеската популация, нито пък защити населението на САЩ у дома от пропагандата на врага. Още повече, вражеското PSYOP беше толкова силно, че то – а не по-големите армии или по-добрите оръжия – надмогна всичките Кобри и Спукита, и ACAV-ета, и B52-та (модели самолети, танкове и др., бел.прев), които пратихме на полето. Урокът е, да не игнорираме собствената си PSYOP способност, а вместо това да я променим и да я подсилим, така че да може да прави точно тези неща на врага ни в следващата война. По-добрият хардуер е хубаво нещо, но сам по себе си той няма да промени нищо, ако не спечелим войната за умовете.





[3] Alexander, Lieutenant Colonel John B., “The New Mental Battlefield: Beam me up, Spock”, Military Review, Vol LX, No. 12 December 1980.
[4] [MA2003] Александър (по-късно полковник) участваше в “парапсихологическите” идеи и експерименти като ESP и “далечно виждане”. Тези нямат абсолютно никаква връзка нито с традиционните PSYOP, нито с Умствената война. Прегледайте публикацията ми “Проект Старгейт: $20 милиона в пушек и огледала” (Project Star Gate: $20 Million up in Smoke [and Mirrors]) на www.xeper.org/maquino
[5] “Chieu Hoi: The Winning Ticket”. MACV Command Information Pamphlet 6-69, March 1969.





Първото нещо, което е необходимо да преодолеем, е едно мнение за PSYOP, което ги ограничава до рутинни, предвидими, свръх-очевидни и следователно маргинално ефективни приложения в стил “брошурки и високоговорители”. Бойно-полевите устройства от този род имат своето място, но то трябва да е като аксесоар към основната кампания. Тази основна кампания не може да започва на ниво компания или дивизия; тя трябва да произлиза от национално ниво. Тя трябва да подсили националната ни воля за победа и трябва да атакува и в крайна сметка да унищожи тази на врага. Тя е и причина и ефект от физическата битка, но това е вид война, която се води на много по-фино равнище също така – в умовете на участващите национални населения.

Така че нека започнем с проста промяна на името. Ще се отървем от стеснителната, почти “срамежлива” концепция “психологически операции”. На нейно място ще създадем Умствена война (MindWar). Терминът е суров и всяващ страх и такъв трябва да бъде: това е термин за атака и победа – а не за рационализиране и придумване и спогаждане. Врагът може да се обиди от него; това е съвсем добре, стига да бъде победен от него. Предлага се дефиниция:

Умствената война е нарочното, агресивно убеждаване на всички участници в една война, че ние ще спечелим войната.

Нарочно
е в това, че е планирано, систематично и изчерпателно усилие, включващо всички нива на дейности от стратегическото до тактическото. Агресивно е, защото мненията и отношенията трябва активно да бъдат променени от антагонистични към нас до подкрепящи ни, ако искаме да постигнем победа. Няма да спечелим, ако се задоволяваме с контриране на мнения и отношения, наложени от вражески правителства. Ние трябва да достигнем хората от народа преди те да вземат решение да подкрепят армията си, и ние трябва да достигнем онези армии преди нашите войници въобще да ги срещнат на бойноте полета.

Сравнете тази дефиниция с тази за психологическата война, както първо е предложена от генерал Уилям Донован (William Donovan) от OSS през ерата на Втората Световна война “Основна оценка на психологическата война”:

Психологическата война е координирането и употребата на всички средства, включително морални и физически, чрез които се постига целта – различна от целите на познатите военни операции, но включваща психологическата експлоатация на резултата от онези познати военни действия – която е, да се унищожи волята на врага да постигне победа и да се порази политическия или икономическия му капацитет да постигне победа; да се лиши врага от подкрепа, съдействие или симпатия от страна на съюзниците или неутралните му приятели, или да бъде възпрепятстван да се сдобие с такава подкрепа, съдействие или симпатия; или да се създаде, поддържа или увеличава подкрепата към нашия собствен народ и съюзници и да се осигури, поддържа или да се увеличи подкрепата, съдействието и симпатията на неутралните към нас. [6]

Ако евфемизмът “психологически операции” е резултат, както го каза един генерален офицер в писмо от 1917г, от “една голяма нужда от синоним, който да се използва в мирно време, който да не шокира чувствителността на гражданина към демокрацията”, тогава понятието можеше да има успех в домашен план. [7] От друга страна, не изглежда понятието да е вдъхнало увереност на усета на съветците, които през 1980г описаха PSYOP на армията на САЩ като:

...безпардонни методи за идеологически саботаж, включително не само изнудване, провокация и терор. [8]




[6] Roosevelt, Kermit (Ed.) War Report of the OSS. New York: Walker and Company, 1976, Volume I, page 99.
[7] :etter, Major General W.C. Wyman to Major General Lauris Norsted, 22 July 1947, quoted to Paddock, Colonel Alfred H., “Psychological and Unconventional Warfare, 1941-1952: Origins of a “Special Warfare” Capability for the United States Army”. Carlisle Barracks: U.S. Army War College.
[8] Belashchenko, T., “Black Propaganda” from Fort Bragg” in Sovetskiy Voin. Moscow, June 1980, pages 46-47.





Неохотата, с която армията е приела дори и един “антисептичен” PSYOP компонент е добре документирана в блестящия трактат на полковник Алфред Падок (Alfred Paddock) за историята на основаването на PSYOP. Отново и отново усилията да се изкове това оръжие в неговата най-ефективна конфигурация бяха осуетени от лидери, които не можеха или не биваше да виждат, че войните се воюват и печелят или губят не на бойните полета, а в умовете на хората. Както полковник Падок толкова уместно заключава:

В действителност, начинът, по който психологическата и неконвенционалната война еволюираха от 1941г до сливането си като една формална военна способност през 1952г, предлага една тематичност, която се среща навсякъде в историята на специалните войни: историята на една двоумяща се и неохотна армия, опитваща се да се справи с концепции и с организации с неконвенционална природа. [9]

Според настоящата доктрина, PSYOP се счита за аксесоар към основната кампания за печелене на битки и войни; обичайно използваният термин е “умножител на силата”. Те със сигурност не се считат за предусловие за командни решения. Така, PSYOP не могат да предопределят политическата или психологическата ефективност на дадено военно действие. Те могат единствено да се използват за посочване на това действие във възможно най-добрите му цветове, докато се възприема от останалите.

Умствената война не може така да се захвърля. Тя е, всъщност, стратегията, на която тактическата война трябва да се подчини, ако иска да постигне максимална ефективност. Сценарият на Умствената война трябва да превъзхожда останалите в съзнанието на командира и трябва да бъде принципният фактор във всекидневните му полеви решения. В противен случай той жертва мерки, които всъщност допринасят за спечелване на войната, за сметка на мерки, носещи незабавно, осезаемо удовлетворение. [Вземете предвид рационалната преценка за “броя на жертвите” във Виетнам.]

Следователно отрядите за PSYOP-на “бойна подкрепа”, както сега са ни известни, трябва да станат нещо от миналото. Екипите по Умствена война трябва да предлагат на капитана техническа експертиза още от началото на процеса по планиране, и на всички нива надолу до това на батальона. Такива екипи не могат да са съставени – както са сега – от клоново несъществени офицери и подофицери, които знаят просто едни основни на операциите по тактическа пропаганда. Те трябва да са съставени от посветени експерти, които се стремят да преведат стратегията на националната Умствена война в терминологията на тактическите цели, да максимализират ефективното печелене на войната и да минимизират загубата на живот. Такива екипи по Умствена война ще спечелят уважението на командирите, само ако могат да изпълнят обещанията си. [10]

Онова, което армията в момента счита за най-ефективни PSYOP – тактическите PSYOP – е всъщност най-ограничената и примитивна кампания, поради трудностите да се формулират и доставят послания под бойно-полевите ограничения. Такива кампании трябва да продължат, но на тях правилно се гледа като на подкрепление за основната камнапия на Умствената война. Ако не атакуваме волята на врага докато достигне бойното поле, нацията му ще я е подсилила по най-добрия начин, на който е способен народа. Ние трябва да атакуваме тази воля преди да е по този начин фиксирана. Трябва да вселим в нея една предразположеност към поражение.

Стратегическата Умствена война трябва да започне в момента, в който войната се счете за неизбежна. Тя трябва да търси вниманието на вражеската нация през всяка възможна посредническа среда и трябва да порази потенциалните войници на нацията преди да си облекат униформите. Именно в домовете и в обществата си са най-уязвими за Умствената война. Бяха ли САЩ победени в джунглите на Виетнам, или бяха победени по улиците на американските градове?





[9] Paddock, op. cit., page 258
[10] [MA2003] През 1980г нито PSYOP, нито Специалните части бяха кариерни клонове в армията. По-скоро те бяха “клоново несъществени”, в смисъл, че задачите им бяха относително кратки и при дълговременен рист от повишение в собствения основен клон. По-късно Специалните части станаха както офицерски, така и вербуван клон, а PSYOP се сдоби с вербуван клон, но PSYOP все още няма клон за офицерска кариера.





До този момент Умствената война трябва да е стратегическа по сила, а тактическите й приложения да играят подкрепителна, допълваща роля. В стратегическия й контекст, Умствената война трябва да достига еднакво до приятели, врагове и неутрални навсякъде по Земното кълбо – нито посредством примитивни “бойно-полеви” листовки и високоговорители за PSYOP, нито посредством слаба, неточна и тясна психотронна кампания [11] – а чрез медиите, притежавани от САЩ, които имат способността да достигнат на практика до всички хора по лицето на Земята.

Тези медии са, разбира се, електронните медии – телевизията и радиото. Най-модерните развития в сателитната комуникация, техники за видео запис, и лазерни и оптични трансмисии на предавания правят възможно да се проникне в умовете на света, до степен, която само преди няколко години беше невъобразима. Като меча Ескалибур, трябва само да се пресегнем и да сграбчим този инструмент; и той може да преобрази света за нас, ако имаме смелостта и интегритета да подсилим цивилизацията с него. Ако не приемем Ескалибур, тогава отстъпваме способността си да вдъхновим чуждите култури с нашия морал. Ако те тогава пожелаят моралност, незадоволителна за нас, нямаме избор, освен да ги борим на по-животинско ниво.

Умствената война се прицелва във всички участници, ако трябва да е ефективна. Тя не само трябва да отслаби врага; тя трябва да подсили САЩ. Тя подсилва САЩ като отказва достъп на вражеската пропаганда до народа ни, и като обяснява и подчертава пред народа ни рационалната логика на нашия национален интерес в дадена война.

Под същетвуващия закон в САЩ, PSYOP отрядите не могат да се прицелват в американски граждани. [12] Тази забрана се основава на предположението, че “пропаганда” задължително значи лъжа или поне подвеждаща полуистина, и че правителството няма право да лъже народа си. Министерството на пропагандата на Гьобелс не трябва да бъде част от американския начин на живот.

Умствената война не е нова. Най-великите – и най-нескъпите – победи на нацията са резултат от нея, както във време на действителна битка, така и във времена на заплаха от битка. Вземете например атаките над Хирошима и Нагасаки. Физическото унищожение на онези два града не унищожи способността на Япония да продължи да се бие. Вместо това психологическият шок от оръжията унищожи онова, което беше останало от националната воля на Япония да се бие. Последва капитулацията; една дълга и скъпо струваща наземна инвазия беше предотвратена. [13]





[11] [MA2003] “Психотрониката” беше термин, прилаган към концепции като ESP и “далечно виждане” от страна на някои правителствени агенции през 1970-80-те, вероятно за да ги представят да звучат “по-научно”.
[12][MA2003] Този закон бил приет след Втората Световна война, както се твърди както от разстояние за екстремната домашна пропаганда на фашистките сили, така и поради опасения относно американската домашна пропаганда, особено през Първата Световна война. По времето на тази статия (1980г), законът беше толкова строг, че, например, печатните преси на военните PSYOP отряди било забранено да се използват за печатане на постери за местните военни вербуващи станции.
[13][2003] Независимо от това Хирошима и Нагасаки не са много добри примери за Умствена война, защото въпреки психологическите последствия от тях – те включваха убиването и раняването на огромен брой хора. Умствената война е съвършена, когато никой не е физически наранен.





Ефективността на Умствената война е функция на собствената и способност да борави умело с медиите за комуникация, но не може да се направи по-голяма грешка от това Умствената война да се бърка просто с една по-голяма и по-безпринципна пропагандна кампания. “Пропагандата”, както е дефинирана от Харолд Ласуел (Harold Lasswell), е:

...изразяването на мнения или действия, изпълнени нарочно, от индивиди или групи, стремящи се да повлияят на мненията и действията на други индивиди и групи, за предварително определени цели и чрез психологически манипулации. [14]

Пропагандата, когато се разпознава като такава – а всичко произведено от “PSYOP” отряд се разпознава така – автоматично се приема да бъде лъжа или поне изкривяване на истината. Следователно тя работи само до такава степен, че един военно притиснат враг да склони да направи каквото искаме от него. Тя не работи заради това, че сме го убедили да види истината, както я виждаме ние.

В неговата “Заключителна” глава от изчерпателния военен казус относно PSYOP техниките от 1976г, лейтенант Джон Мартин (John Martin) потвърждава това по студен и прям начин:

Всичко се свежда до това, че ако нашата склоняваща комуникация приключи с почти положителен ефект, трябва да го отдадем на късмета, а не на науката... Ефективността на пропагандата може да е дори по-непредвидима и неконтролируема от ефективността на обикновената убеждаваща комуникация. [15]

Следователно за пропагандистите се предполага, че са лъжци и лицемери, склонни да оцветят всичко в атрактивни цветове, за да избудалкат лековерните. Както казва Жак Елул (Jacques Ellul):

Пропагандистът не е, и не може да бъде, “вярващ”. ОЩе повече той не може да вярва на идеологията, която трябва да използва в пропагандата си. Той е просто човек на служба при партията, държавата или някаква друга организация и задачата му е да подсигури ефикасността на тази организация... Ако пропагандистът има каквото и да е политическо убеждение, той трябва да го остави настрана, за да може да е способен да използва някаква популярна масова идеология. Той дори не може да сподели тази идеология, защото трябва да я използва като обект и да я манипулира без уважението, което би имал към нея, ако й вярваше. Той бързо развива презрение към тези популярни образи и вярвания... [16]

За разлика от PSYOP, Умствената война няма нищо общо със заблудата или дори с “подбраната” – и следователно подвеждащата – истина. Вместо това тя изговаря цялостна истина, която, ако не съществува в момента, ще бъде принудена да започне да съществува по волята на Съединените Американски Щати. Може да се цитират примерите за ултиматума на Кенеди до Крушчов по време на Кубинската ракетна криза и позицията на Хитлер в Мюнхен.

Едно послание на Умствената война не е нужно да пасва на условията за абстрактна достоверност, както се налага на тематиките на PSYOP; източникът му го прави достоверно. Както Ливи (Livy) веднъж каза:

Терорът на Римското име ще бъде такъв, че светът ще знае, че веднъж щом Римската армия обсади град, нищо няма да я мръдне оттам – нито ледения студ на зимата, нито умората от месеците и годините – че не знае край, а победа и е готова, ако бърз и ненадеен удар не послужи, да удържи, докато тази победа не бъде постигната. [17]

За разлика от циничния пропагандист на Елул, оперативният агент на Умствената война трябва да знае, че той говори истината, и трябва да бъде лично посветен на нея. Това, което той казва, е само част от Умствената война; останалото – и останалото от ефективността й – лежи в убеждението, което той излъчва към публиката, в рапорта, който осъществява с нея.





[14] Lasswell, Harold D. in Ellul, Jacques, Propaganda: The Formation of Men’s Attitudes. New York: Random House, 1965, pages xi-xii.
[15] Martin, L. John, “Effectiveness of International Propaganda” in Department of the Army Pamphlet 525-7-2 The Art and Science of Prychological Operations: Case Studies of Military Application, Volume Two. Washington, D.C.: American Institutes for Research, 1976, page 1020.
[16] Ellul, Jacques, Propaganda: The Formation of Men’s Attitudes. New York: Random House, 1965, pages 196-197.
[17] Keller, Wemer, The Etruscans. New York: Alfred A. Knopf, 1974, page 262.





А това не е нещо, което може лесно да се престори, всъщност то въобще не може да се престори. “Рапорт”, което Изчерпателният речник на психологическите и психоаналитичните термини (Comprehensive Dictionary of Psychological and Psychoanalytical Terms) дефинира като “безпрепятствени отношения на взаимно доверие”, доближава подсъзнателното; някои изследователи предлагат че самото то е подсъзнателен и вероятно дори е ESP-базиран “акцент” към откритата размяна на информация.

Защо човек вярва на един телевизионен репортер повече, отколкото на друг, дори въпреки това, че и двамата могат да съобщават едни и същи заглавия? Отговорът е, че има рапорт в първия случай; и това е рапорт, който е бил разпознат и култивиран от най-успешните теле и радио говорители.

Покрихме констатирането на неизбежната истина и осъзнатото убеждение, стоящо зад тази констатация; това са качествата на самия оперативен агент на Умствената война. Получателят на съобщението ще преценява такива констатации не само според осъзнатото разбиране за тях, но също и според менталните условия, под които ги получава. Теорията зад “промиването на мозъка” беше, че физическото изтезание и лишение ще отслабят съпротивата на ума към внушения, и това беше вярно до един момент. Но в дългосрочен план промиването на мозъка не работи, защото интелигентните умове по-късно осъзнават склонноста си да се поддават на внушения под такива условия и следователно отхвърлят впечатленията и мненията, които съответно са им били внедрени. [18]

За да може умът да повярва в собствените си решения, той трябва да чувства, че е направил онези решения без принуда. Насилствените принудителни мерки, използвани от оперативния агент, следователно, не трябва да бъдат засичани чрез обикновените средства. Няма нужда да се прибягва до отслабващи ума наркотици като онези, изследвани от ЦРУ; всъщност разобличаването на един единствен такъв метод ще причини неприемлива вреда върху репутацията за истинността на Умствената война.





[18] Cf. John Marks, The Search for the “Manchuruan Candidate”. New York: Times Books, 1979.





Съществуващите PSYOP идентифицират чисто социологическите фактори, които предлагат подходящи идиоми за съобщенията. Доктрината в тази област е силно развита и целта на практика е, да се сглобят и поддържат индивиди и екипи с достатъчно експертиза и опит, които да прилагат доктрината ефективно. Това, обаче, е само социологическото измерение на целевите мерки за възприемчивост. Има някои чисто естествени условия, под които умовете стават повече или по-малко възприемчиви за идеи и Умствената война трябва напълно да се възползва от такива феномени като атмосферната електромагнитна активност [19], въздушната йонизация [20], и екстремно ниски честотни вълни [21].

В корена на всяко решение да се предприеме Умствена война в отбранителния състав на САЩ лежи един много прост въпрос: Искаме ли да победим в следващата война, в която изберем да участваме, и искаме ли да го направим с минимум загуби на човешки живот, при минимални разходи, и в най-кратък срок? Ако отговорът е да, тогава Умствената война е необходимост. Ако искаме да изтъргуваме този вид победа за повече американски животи, икономически катастрофи и преговорни безизходни ситуации, тогава Умствената война е неподходяща, и ако бъде използвана повърхностно, всъщност ще спомогне за поражението ни.

При Умствената война няма заместител за победата. [22]





[19] Атмосферна електромагнитна (ЕМ) активност: Човешкото тяло комуникира вътрешно чрез ЕМ и електрохимични импулси. ЕМ полето, изобразявано в Кирлиановата фотография, ефективността на акупунктурата и физическите отзиви на тялото към различни видове ЕМ радиация (рентгенови лъчи, инфрачервена радиация, видимия светлинен спектър, и тн.) са все примери за човешката чувствителност към ЕМ силите и полетата. Атмосферната ЕМ активност редовно се изменя от такива феномени като изригването на слънчевите петна и гравитационните стресове, които деформират Земното магнитно поле. Под различни ЕМ условия човеците са повече или по-малко предразположени към обмислянето на нови идеи. Умствената война трябва да се прилага с адекватен тайминг. По д-р Л. Дж. Равиц (L. J. Ravitz):
Електромагнитните полеви построения наливат масло в предположението, обединяващо живата материя по хармоничен начин с начините, по които действа природата, че изразът на едно електромагнитно поле не е по-малък от израза на неживите системи; и че като точки от спектъри, тези две същности може най-сетне да заемат позициите си в организацията на вселената по начин еднакво обясним и логичен... Бе осигурена разумна теория за възникването на нервната система, която се развива не поради функционални изисквания, а вместо това извлечена като резултат от динамични сили, които общият полеви шаблон упражнява върху клетъчни групи.Живата материя дефинира състоянието си на база релативната полева физика, чрез която е било възможно да се засече измерима характеристика на функциите на тоталното състояние. (Ravitz, State Function, Including Hypnotic States, in Journal of American Society of Psychosomatic Dentistry and Medicine, Vol. 17, No. 4, 1970.)

[20] Йонизация на въздуха:  Изобилие от отрицателна кондензация на атомни ядра (“въздушни йони”) в погълнатия въздух увеличава будността и бодростта, докато излишък от положителни йони увеличава сънливостат и депресията. Изчисляването на йонния баланс на околната атмосфера на целевата публика ще бъде съответно полезно. Отново, това е естествено възникващо условие – причинено от такива променливи агенти като слънчевата ултравиолетова светлина, светкавиците, и рязко движещата се вода – вместо агент, който е изкуствено създаден. (Детонирането на атомни оръжия, обаче, ще измени нивата на атмосферната йонизация.) If. Soyke, Fred and Edmonds, Alan, The Ion Effect. New York: E.P. Dutton, 1977.

[21] Екстремно нискочестотните вълни (ELF): ELF вълните до 100 Hz са, още веднъж, естествено възникващи, но те могат и да са произведени изкуствено (като онези за флотския проект “Кървавочервено” (Project Sanguine) за комуникация при подводниците). ELF-вълните по принцип не се забелязват от невъоръжените сетива, но все пак резонансният им ефект върху човешкото тяло беше свързан както с фицзиологични разстройства, така и с емоционални нарушения. Инфразвуковата вибрация (до 20 Hz) може подсъзнателно да повлияе на озъчната активност така, че да навлезе в делта, тета, алфа или бета вълнови шаблони, накланяйки публиката към всичко от будност до пасивност. ИНфразвукът може да се използва тактически, тъй като ELF-вълните издържат на големи разстояния; и това може да се използва съвместно с медийни предавания също така. Вижте Playfair, Guy L. and Hill, Scott, The Cycles of Heaven. New York: St. Martin’s Press, 1978, pages 130-140.

[22] [MA2003] По известния афоризъм на армейския генерал Дъглас МакАртър (Douglas MacArthur): “Във войната няма заместител за победата”.



Тагове към темата: