ИСТОРИЯ НА ЧОВЕШКАТА МИГРАЦИЯ

[Glasberg]

СЪВРЕМЕННА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Английският теолог John Gill (1697-1771) потвърждава, че Траките са потомци на Тирас. Реката в Тракия, наречена Atyras, има в наименованието си следа от неговото име. Одрис, на когото Траките се кланят, е точно същият Тирас, който понякога се нарича Thuras и е едно от имената на Марс, Богът на Траките.^[8].


Тирас е също почитан от потомците си като Thuras (Тор (митология)), Богът на войната, а река Athyras е наречена на него, както и древният град Троя (Troi, Troia, the Trojans) увековечава името му, а така също и планината Тавър (Торос или Таурос) в Мала Азия.^[9].

[Glasberg]

МОСОХ

Мосох се споменава заедно с Тувал (и Rosh, в някои преводи) като княжества на "Гог, принц на Магог" в Йезекиил 38:2 и Йезекиил 39:1, и се счита за племе на Яфетитите , идентифицирано от Йосиф Флавий като "Mosocheni" от Кападокия  (Мушки, също асоциирани с  Фригийците или Бригите) и тяхната столица Кайсери.



Йезекиил 38:2-3

2 Сине човешки, насочи лицето си към Гога, в земята на Магога, княза на Рос, Мосох и Тувал, и пророкувай против него, като речеш:   
3 Така казва Господ Иеова: Ето, Аз съм против тебе, Гоге, княже на Рос, Мосох и Тувал,

Йезекиил 39:1-2

1 И ти сине човешки, пророкувай против Гога като речеш: Така казва Господ Иеова: Ето, Аз съм против тебе, Гоге, княже на Рос, Мосох и Тувал.   
2 Ще те обърна и примамя, и, като те възведа от най-далечните страни на север, ще те доведа върху Израилевите планини;

В летописа (234 г.) на Иполит Римски, "Илирите" са идентифицирани като потомство на Мосох. Освен това, Грузинците имат предания, че те и други Кавказки народи, както и Арменци, са потомство на Мосох, Тувал, и Тогарма.



От 16 в. насам, някои европейски учени предлагат идеята, че Московитите са потомци на Мосох. Освен това, според легенда, записана в Kievan Synopsis (1674 г.),^[2] Москва е основана от цар Mosokh, син на Яфет, (т.е. Мосох), и е кръстена на него и на неговата съпруга, Ква. В легендата се разказва, че те имат син, Ya, и дъщеря, Vuza, на които е кръстена реката Яуза.^[3]


Повечето справочници след Йосиф Флавий, обикновено идентифицират Мосох по времето на Йезекиил като област в съвременна Турция.^[5]

[Glasberg]

ТУВАЛ

Съвременната наука идентифицира библейския Тувал като Tabal, област и държава в Анатолия, спомената в Асирийски източници.^[1][2]


Tabal е пост-хетска държава на  Лувийците в Анадол от 1 хил. пр.н.е. Съседите му, Мушки, традиционно се асоциират с Мосох.^[3]


Повечето справочници след Йосиф Флавий, обикновено идентифицират Тувал по времето на Йезекиил като област в съвременна Турция.^[4]

[Glasberg]

ЯВАН

Йосиф Флавий споделя традиционната представа, че Яван е прародител на Гърците.



יָוָן Yavan or Yāwān / Яван е името на Гърция и Гърците на иврит и се счита за сродно с името на източните Гърци, Йонийците (на гръцки: Ἴωνες Iōnes, Ἰάονες Iáones; микенски: *Ιαϝονες Iawones).^[1]

Гръцката раса е известна със сходни имена в цялото източно Средиземноморие, Близкия Изток и отвъд: вж санскрит Yona & санскрит (यवन yavana) или протоарийски езици, от които санскрит вероятно води началото си.


В Древногръцката митология, едноименният прародител на Йонийците се казва Йо, син на Аполон.



Яван се среща и в  апокалиптичната литература в Книгата на пророк Даниил 8:21-22 и Даниил 11:2, във връзка с царя на Гърция (יון) - най-често се тълкува като позоваване на Александър Велики.^[2]


Докато Яван обикновено се свързва с Древните гърци и Гърция (вж. Битие 10:2, Даниил 8:21, Захария 9:13 и т.н.), синовете му (Битие 10:4) обикновено се асоциират с локации в Североизточното Средиземноморие и Анадол: Елисей (Тесалия, Елида, Аласия), Тарсис (Тарс в Киликия, но след 1646 г. често идентифициран като Тартес в Испания), Китим (съвременен Кипър), и Доданим (в 1 Летописи 1:7 'Родамим') остров Родос.^[3]

[Glasberg]

МАДАЙ

Мадай е син на Яфет и един от 16-те внука на Ной в Битие.


Библейските учени обикновени отъждествяват Мадай с Иранските Мидийци от много по-късните архиви.


Мидийците, считани за потомство на Мадай от Йосиф Флавий и авторите след него, са също познати като Мадай, както в източниците на акадски, така и в тези на иврит.


Някои от по-съвременните учени предлагат връзки различни по-ранни народи като Митани,^[1] Matiene, и Mannai. Освен това, Кюрдите все още имат поверия за произход от Мадай.^[2]


Според Book of Jubilees (10:50-51), Мадай се жени за дъщеря на Сим, и предпочита да живее сред потомството на Сим, вместо да обитава отреденото на Яфет наследство отвъд Черно море; така че моли зетьовете си, Елам (син на Сим), Асур (син на Сим) и Arphaxad, докато най-накрая получава земята, която е наречена на него, Media.


Друг стих в Jubilees (8:5) гласи, че дъщеря на Мадай на име Milcah (арамейски: Melkâ) се омъжва за Cainan, прародител на Авраам, също споменат в Битие на Септуагинта и в Евангелието от Лука (Лука 3:36).


Medos (Μηδος), и майка му  Медея, също се считат за предци на Мидийците в класическата гръцка митична история. Християнски учени предлагат да се свърже Мадай на иврит с гръцкия Medos след поне времето на  Исидор Севилски [Etym 9.2.28], около 600 сл. Хр.


Мадай също е името на обожествения прародител на Kachin народ в Мианмар, според местната религия. Свързан с Мадай е също така и иранският град Хамадан.

[Glasberg]

МАГОГ

Магог е вторият от седемте синове на Яфет в Таблицата на народите в Битие, Глава 10.


Въпреки че произходът на името е неясен, той може да се е позовавал на Лидия, в днешна  Турция. Контекстът на споменаването му в Езекиил 38 резултира в асоциирането му с апокалиптични поверия. Различните древни и средновековни предания надграждат библейските препратки и добавят подробности към тях.


Магог често се асоциира с апокалиптични поверия, основно във връзка с Езекиил 38 и Езекиил 39, където се споменава "Гог в земята на Магога, княза на Мосох и Тувал" (Езекиил 38:2); въз основа на това посочване, с времето "Гог и Магог" се асоциират един с друг като двойка. В Новия завет, това свързване се среща в Откровение 20:8, където може и да са просто метафори за архетипни врагове на Бог.


Откровение 20:8

8 и ще излезе да мами народите в четирите краища на земята, Гога и Магога, да ги събере за войната, - чието число е като морския пясък.

ДРЕВНИ И СРЕДНОВЕКОВНИ ВЪЗГЛЕДИ

Йосиф Флавий посочва Магог, син на Яфет, като родоначалник на Скитите, или на хората на север от Черно море.^[2]

Според Йосиф Флавий, Гърците наричат СКития Магогия (Ant., bk. I, 6).


Гетика (551) на Йосиф Флавий споменава Магог като прародител на Готите, подобно на Historia Brittonum, но Исидор Севилски (около 635) твърди, че тази идентификация е популярна "заради сходството в последната сричка" (Etymologiae, IX, 89).


Johannes Magnus (1488–1544) заявява, че Магог имигрира в Скандинавия (през Финландия) 88 години след Потопа и че петимата му синове са Suenno (прародител на Шведите), Gethar (или Гог, прародител на Готите), Ubbo (който по-късно управлява Шведите и изгражда Гамла Упсала), Тор, и Герман.^[5] Разказите на Магнус биват приети в Шведския съд за дълго време, и дори водят до съответно преномериране на династичните номера на Шведските монарси. Кралицата на Швеция Кристина се счита за номер 249 в списък на крале, започващ от Магог. Магнус също така повлиява на няколко по-късни историци като Daniel Juslenius (1676–1752), който извежда корените на Финландците от Магог.



Според няколко средновековни Ирландски хроники, най-вече Auraicept na n-Éces и Lebor Gabála Érenn, Ирландската раса е смес от потомци на сина на Яфет, Магог от "Скития".


Baath mac Magog (Boath), Jobhath, и Fathochta са тримата синове на Магог. Fenius Farsaid, Partholón, Nemed,  Fir Bolg, Туата Де Данан, и Милезийците са сред потомците на Магог.


Предполага се също, че Магог има внук, наречен Heber, чието потомство се е разпространило в цялото Средиземноморие.

Според средновековна Унгарска легенда, Хуните, както и  Маджарите, са потомци на двама братя-близнаци, наречени Хунор и Магор, които живеят край Азовско море в годините след Потопа, и си вземат жени от Аланите. Версията на легендата от Chronicon Pictum от 14 в. слага знак за равенство между Magor и Магог, син на Яфет.

[Glasberg]

ГОМЕР

Гомер е най-големият син на  Яфет (и на Яфетическата линия), и баща на Ashkenaz, Riphath, и Togarmah, според "Таблицата на народите" в Битие 10.


Gomer е споменат в Езекиил 38:6 като съюзник на Гог, княз на земята на Магог.


Еврейскито име Gomer се отнася за Кимерийците, обитаващи онова, което днес е южна Русия, "отвъд Кавказ",^[2], които нападат Асирия в края на 7 в. пр.н.е. Асирийците ги наричат Gimmerai; Кимерийският крал Teushpa бива победен от Assarhadon на Асирий някъде мжду 681 и 668 г. пр.н.е.^[3]




ТРАДИЦИОННА ИДЕНТИФИКАЦИЯ

Йосиф Флавий локира Гомер и "Гомеритите" в Анадолска Галатия:

For Gomer founded those whom the Greeks now call Galatians, but were then called Gomerites.^[4]

Гомер дава началото на онези, които  Гърците сега наричат Галати, но по онова време са били наричани Гомерити.^[4]



Всъщност, името на Галатея произлиза от древните Гали (Келти), които се заселват там.


Йероним Блажени (около 390 г.) и Исидор Севилски (около 600 г.) следват идентификацията на Йосиф Флавий за Гомер като Галати, Гали и Келти.



В трактата Yoma, в Талмуд, Гомер е идентифицирав като "Germamya".^[6]

[Glasberg]

ПОТОМЦИ НА ГОМЕР

Тримата синове на Гомер са споменати в Битие 10:3, а именно:

• Асханаз
• Рифат
• Тогарма

Потомците на Ашкеназ/Асханаз първоначално се идентифицират със Скитите (асирийски Ishkuza), а след 11 в. с Германия.^[15][16]


Древни Арменски и Грузински хроники описват Тогарма като прародител на двата народа, които първоначално обитават земите между Черно море и Каспийско море, и между две недостъпни планини, Елбрус и Арарат, съответно.^[17][18]


Според Хазарски документи, Тогарма се счита за прародител на тюркоезичните народи.^[19]

[Glasberg]

В интернет успях да намеря няколко готови Таблици на народите, които ще споделя с вас в следващите постове, за да можем да ги съпоставим.

Източник: https://www.freemaninstitute.com/RTGham.htm

Яфет има 7 синове:

   1. Яван (Гърция, Римляни >> Французи, Италианци, Испанци, Португалци)

   2. Магог (Скити, Славяни, Руснаци, Българи, Бохеми, Поляци, Словаци, Хървати)

   3. Мадай (Индийци & Иранци << Мидийци, Персийци, Афгани, Кюрди)

   4. Тувал (Южно от Черно Море)

   5. Тирас (Траки, Тевтони, Германи, Скандинавци, Англо-Саксонци, Юти)

   6. Мосох (Русия)

   7. Гомер (Келти)

[Glasberg]

Източник: https://www.bible-history.com/old-testament/table-of-nations-genesis-10.html

List of Nations Descended from Noah's 3 Sons
Сим (Semitic Race)	Хам (Turanian Race)	Яфет (Aryan Race)
Elam (Elamites)	Cush (Ethiopia)	Гомер (Келти)
Asshur (Assyrians)	Seba (meroe)	Ашкеназ (Nysia, Phrygia)
Arphaxad (Chaldeans)	Havilah (Arabia)	Рифат (Родос)
Shelah	Sabtah (Sabbatha)	Тогарма (Армения)
Eber	Raamah (Persian Gulf)	Магог (Скити)
Peleg	Sheba	Мадай (Мидийци)
Joktan (Arabia)	Dedan	Яван (Гърци)
Almodad	Sabtecah	Елисей (Еолийци)
Sheleph	Nimrod	Тарсис (Тартес / Испания)
Hazarmaveth	Mizraim (Egypt)	Китим (Кипър)
Jerah	Ludim (Nubia)	Доданим (Троянци)
Hadoram	Anamites	Тувал
Uzal	Lehabim (Libya)	Мосох
Diklah	Naphtuhitim (Napetu)	Тирас (Траки)
Obal	Pathrusim (Pathros)
Abimael	Casluhites (Philistia)
Sheba	Philistines
Ophir	Caphtorites (Crete)
Havilah	Phut (Libya)
Jobab	Canaan (Canaanites)
Lud (Lydians)	Sidonites
Aram (Syrians)	Hittites
Uz	Jebusites
Hul	Amorites
Gether	Girgashites
Meshach	Hivites
	Arkites
	Sinites
	Arvadites
	Zemarites
	Hamathites

[Glasberg]

Съответно нашата картинка от лявата страна придобива следния вид (предварителна версия):

[Glasberg]

Битие 6:10

10 И Ной роди три сина: Сима, Хама и Яфета.

Битие 7:13

13 В тоя същи ден влязоха в ковчега Ной и синовете Ноеви: Сим, Хам и Яфет, и Ноевата жена, и с тях трите му снахи -

Битие 9:18

18 А излезлите от ковчега Ноеви синове бяха Сим, Хам и Яфет; а Хам беше баща на Ханаана.

Битие 10:1-2

1 Ето потомството на Ноевите синове, Сима, Хама и Яфета; че и на тях се родиха синове след потопа.   
2 Яфетови синове: Гомер, Магог, Мадай, Яван, Тувал, Мосох и Тирас.

1 Летописи 1:5

5 Яфетови синове: Гомер, Магог, Мадай, Яван, Тувал, Мосох, и Тирас;

[Glasberg]

Библейските учени считат, че Прото-Индо-Европейците са от Яфет (Яфетити).



Ето как в Уикипедия са представени първите миграционни движения в Европа:




Бележка на екипа на АА: Всичко това са само хипотези. За повече информация: Курганна хипотеза



Внимание: Според Курганната хипотеза, Ямната култура (Курган IV) е археологическа култура от периода 3600 – 2300 г. пр.н.е., а Курган II-III, т.е. културата преди нея е от 4 хил. пр.н.е.. Къде отидоха всички онези хора отпреди 46 000 години? Неандерталците? Изчезнали ... Колко удобно! 


BTW, не учихме ли едно време, че последният Ледников период/цикъл е започнал преди 75-80 000 години? Сега вече се води, че е започнал преди 110 000 години. Всеки път, когато проверявам датирането, установявам, че годините се увеличават. Нищо чудно, след около 20 години да решим, че е бил преди 300 000 години. На Дарвиновата теория й трябва време все пак.


Освен това има различни хипотези, които си противоречат.

[Glasberg]

Ето тук самото движение на хората е представено по-добре:

[Glasberg]

Да видим сега какво точно е станало, според ортодоксалните хипотези и теории.

РАННА МИГРАЦИЯ: АРХАИЧНИ ПРОТО-ИНДО-ЕВРОПЕЙЦИ

ЕВРОПА И АНАДОЛ

ЕВРОПА: МИГРАЦИЯ В ДУНАВСКАТА ДОЛИНА (4200 Г. ПР.Н.Е)




Според Дейвид У. Антъни (Антъни е американски професор по антропология, специализиращ индоевропейска история и езици), степните пастири, говорещи архаичен Прото-Индо-Европейски език, са мигрирали в долната част на Дунавската долина около 4 200–4 000 г. пр.н.е., предизвиквайки или възползвайки се от колапса на Стара Европа.^[27]


Според Антъни, техните потомци по-късно (неизвестно кога) се местят в Анадол, може би някъде не по-рано от 3 000 г. пр.н.е.^[30] Според Mathieson & Reich и други (2017) обаче, е много малко вероятно Анадолският клон на езика да е пристигнал в Анадол през Балканите.^[32]



Според Аско Парлора, появата на говорещи Индо-Европейски езици от Европа в Анадол, и появата на Хетите, са свързани с по-късни миграции на Прото-Индо-Европейци от Ямната култура в долината на р. Дунав около 2 800 г. пр.н.е,^[31][5], което е в съответствие с "обичайното" предположение, че Анадолският Индо-Европейски език е внесен в Анадол някъде през 3-тото хилядолетие пр.н.е.^{[web 8]}