1
Всички теми / Wolgang Eggert Статии
« -: Февруари 13, 2023, 02:24:46 pm »
https://www.compact-online.de/staatsstreich-in-london-gruende-drahtzieher-folgen-1/
Онова, което обществеността трябва да знае за интронизацията на новия министър-председател Риши Сунак, е в мейнстрийм-медиите. Много по-интересно обаче е онова, което го няма във вестниците.
Можем да озаглавим тази статия също по следния начин: „Какво знаем и какво не знаем“ – или по-добре: „Какво виждаме и какво не виждаме“. Системните медии използват това заглавие, когато става дума за тъмна материя... не, не за да хвърлят светлина върху въпроса, а напротив - за да направят нещата още по-тъмни.
Нека се съсредоточим върху някои от онези големи играчи (които, по собствено признание, не искат да имат нищо общо с властта) – с оглед на текущите събития във Великобритания, където на Даунинг стрийт 10 се нанесе нов министър-председател.
Новокоронованият Риши Сунак е вторият по ред, чиято демократична легитимност е изключително ограничена: той никога не е представял предизборна програма. И защо му да го прави? На него не му бе нужно да си прави кампания, защото назначението му не бе направено от британския електорат, а в задните стаи на Парламента.
Превратът на глобалистите
Бившият консерватор Найджъл Фараж, който обърна гръб на партията си преди много години, за да инициира излизането на Великобритания от ЕС, нарича това „глобалистки преврат“, „преврат на NWO“.
Като оставим настрана автоголовете, които отборът на Европа в Брюксел сам си вкара, ефективните връзки с обществеността на Фараж доведоха до анти-ЕС вируса, който бързо проникна в редиците на утвърдените партии на Острова и доведе привърженика на Брекзит, Борис Джонсън, на власт.
Но след това Джонсън бе изоставен от собствените си хора. Той бе свален - той е аут. Уж, защото бил излъгал, или по-точно, защото бил изкривил истината според нуждите си.
Но това не е нищо ново - той го бе правил поне 1000 пъти преди това - като журналист и като политик.
Нещо повече, точността на истината, която никога не може да бъде определена при Джонсън (и 99% от всички политици по света), в този случай, в случая с екзекуцията на този специален човек, може да бъде описана като шега на историята. Защото действителният инструмент, с който Джонсън бе закаран до бесилото, ме напълно абсурден.
От самото начало бе ясно, че британците, които винаги са били известни като големи купонджии, няма да приемат сериозно Covid ограниченията, наложени им от 2020 г.
От тази гледна точка хоумофисът в офисите на Даунинг Стрийт прилича на купон: Разбира се, служителят на народа седи на бюрото си. И на същото това бюро има напитки с чадърчета, които, разбира се, човек не обича да пие сам. На всеки 10 минути идва състрадателен колега, вдига наздравица, дърдори нещо, докато ръката му на задника на секретарката, прави непристойни шеги. Самият министър-председател, въоръжен с с пълна чаша с шампанско, попада в капан и някой го снима.
Няколко дни по-късно таблоид, олекнал със £100 000, но обогатен с експлозивно заглавие, крещи: „Колко шокиращо!“.
И кариерата му е в кофата. Това се случи с Джонсън. Наследницата му нямаше по-добра съдба.
Дотук добре. Но кой му устрои този капан?
Staatsstreich in London: Gründe, Drahtzieher, Folgen
Coup in London: Reasons, Masterminds, Consequences
Превратът в Лондон: причини, организатори, последствия
Онова, което обществеността трябва да знае за интронизацията на новия министър-председател Риши Сунак, е в мейнстрийм-медиите. Много по-интересно обаче е онова, което го няма във вестниците.
Можем да озаглавим тази статия също по следния начин: „Какво знаем и какво не знаем“ – или по-добре: „Какво виждаме и какво не виждаме“. Системните медии използват това заглавие, когато става дума за тъмна материя... не, не за да хвърлят светлина върху въпроса, а напротив - за да направят нещата още по-тъмни.
Нека се съсредоточим върху някои от онези големи играчи (които, по собствено признание, не искат да имат нищо общо с властта) – с оглед на текущите събития във Великобритания, където на Даунинг стрийт 10 се нанесе нов министър-председател.
Новокоронованият Риши Сунак е вторият по ред, чиято демократична легитимност е изключително ограничена: той никога не е представял предизборна програма. И защо му да го прави? На него не му бе нужно да си прави кампания, защото назначението му не бе направено от британския електорат, а в задните стаи на Парламента.
Превратът на глобалистите
Бившият консерватор Найджъл Фараж, който обърна гръб на партията си преди много години, за да инициира излизането на Великобритания от ЕС, нарича това „глобалистки преврат“, „преврат на NWO“.
Като оставим настрана автоголовете, които отборът на Европа в Брюксел сам си вкара, ефективните връзки с обществеността на Фараж доведоха до анти-ЕС вируса, който бързо проникна в редиците на утвърдените партии на Острова и доведе привърженика на Брекзит, Борис Джонсън, на власт.
Но след това Джонсън бе изоставен от собствените си хора. Той бе свален - той е аут. Уж, защото бил излъгал, или по-точно, защото бил изкривил истината според нуждите си.
Но това не е нищо ново - той го бе правил поне 1000 пъти преди това - като журналист и като политик.
Нещо повече, точността на истината, която никога не може да бъде определена при Джонсън (и 99% от всички политици по света), в този случай, в случая с екзекуцията на този специален човек, може да бъде описана като шега на историята. Защото действителният инструмент, с който Джонсън бе закаран до бесилото, ме напълно абсурден.
От самото начало бе ясно, че британците, които винаги са били известни като големи купонджии, няма да приемат сериозно Covid ограниченията, наложени им от 2020 г.
От тази гледна точка хоумофисът в офисите на Даунинг Стрийт прилича на купон: Разбира се, служителят на народа седи на бюрото си. И на същото това бюро има напитки с чадърчета, които, разбира се, човек не обича да пие сам. На всеки 10 минути идва състрадателен колега, вдига наздравица, дърдори нещо, докато ръката му на задника на секретарката, прави непристойни шеги. Самият министър-председател, въоръжен с с пълна чаша с шампанско, попада в капан и някой го снима.
Няколко дни по-късно таблоид, олекнал със £100 000, но обогатен с експлозивно заглавие, крещи: „Колко шокиращо!“.
И кариерата му е в кофата. Това се случи с Джонсън. Наследницата му нямаше по-добра съдба.
Дотук добре. Но кой му устрои този капан?