Аз мога да кажа нещо за Йосиф, от генеалогията... Както и за този "камък"...
Пазех си тази информация за по-късно, за да я оформя като по-интригуваща публикация. Но вие започнахте тема, която ми изпреварва плановете
Така че ето... споделям...
Знаете, че се интересувам от геополимери, и се интересувам от Давидовиц, понеже е химикът, създал този нов клон в химията и основал Геополимерния институт.
Докато сърфирах в сайта на Геополимерния институт, попаднах на много любопитна статия относно
Колосите на Мемнон. Ето статията:
https://www.geopolymer.org/archaeology/civilization/colosses-of-memnon-masterpiece-by-amenophis-son-of-hapu/В статията малко по-надолу четем следното:
...Върху биографичната му статия в Карнак, царския писар Аменофис (1350 Пр.Хр) описва построяването на тези колосални статуи чрез техниката на агломерацията (геополимерен камък) "както хляб се прави", използвайки кутия (матрица за отливка), специално направена от работниците му. Ето редове 16 и 17 от биографическия му надпис, в превод от Джоузеф Давидовиц, който много се различава от този на египтолозите (вижте надписите), защото те не са били способни да интерпретират техническите ключови думи:
(Относно аргументацията защо египтолозите са неспособни да интепретират и да преведат техническите ключови думи и следователно разликите между официалния превод на египтолозите и този на Давидовиц, прочетете останалата статия, която сега прескачам. Освен това не забравяйте, че не съществува такава наука "египтология" - това е нарицателно за сбор от данни, стартиран в самото начало от непрофесионалисти запалянковци и аматьори с любителска цел и така е и до днес.)
Смятах да направя нова преведена картинка на български, но сега няма време
Господарят ми (фараонът Аменхотеп III) ме назначи началник на всички работи. Не съм имитирал онова, което е направено преди мен. Аз създадох чудноват кварцитен хълм, подарък от Тум, направен от мен самия с любов и интелект, майсторски създавайки неговото копие в големия храм с всички минерали така, както хляб се прави. Никой преди мен не е правил нещо такова от основаването на Двете Земи насам. Изпълних работа по направата на статуи с голяма широчина и по-високи от колонадата, по-изящни от пилона, висок 40 кубита; тази великолепна планина от чудноват кварцит е близо до Ре-Тум. Наредих да ми изготвят съд от 8 и наредих да плава нагоре по Нил, за да постави образа й (на статуята) в големия й храм, според изчисленията ни (с технологията), както за направата на хляб. Те ги изготвиха (статуите) с лекотата на сърцата си, без колебание, след което почетоха съвършеният образ на бога (фараона), по този начин създаден. Тогава дойдоха онези от Тива, обрадвайки се от колосалните статуи и доволни, че ще пребъдат за цяла вечност.
Това го е писал Аменхотеп, син на Хапу.
Аменхотеп, син на Хапу, е бил писарят на фараона Аменхотеп III. Казвал се е по същия начин като фараона. Вероятно поради това (само че това е спекулация) името му се е изписвало наобратно. Египтяните тогава са пишели отдясно-наляво, а името на писаря Аменхотеп се е пишело отляво-надясно.
На древногръцки (елински) името Аменхотеп се произнася Аменофис. Аменофис е поелинченото име Аменхотеп.
Малко по-надолу в статията Давидовиц без да иска открива, че Аменхотеп, син на Хапу не е друг... ами е пророка Йосиф от Библията.
Четем следното:
Най-великият екипетски учен е Библейският патриарх Йосиф.
Професор Джоузеф Давидовиц представя своята пета книга върху Египетската цивилизация, тук във връзка с Библията, публикувана от Éditions Jean-Cyrille Godefroy, Париж.
През 1935г в Карнак, в Египет, двама френски египтолози откриват фреска в руините на мемориалния храм на Аменофис, син на Хапу, най-бележитият писар и учен на древен Египет, Велик канцлер на фараона Аменхотеп III, баща на монотеистичния фараон Ехнатон.
Наскоро, 75г по-късно, Джоузеф Давидовиц забелязва, че текстът на тази фреска е репродуциран дума по дума в Библията, Битие 41, когато Фараона назначава библейския патриарх Йосиф да управлява цял Египет. Царският писар Аменофис, син на Хапу и патриарх Йосиф по този начин са един и същи човек.
Още повече, фреската съдържа изненадващи подробности, които подчертават автентичността й. Действително, в Битие 41, Фараонът наименува Йосиф: çaphenat-paneah (сапнат-панеах), име, което не означава нищо на иврит. Наистина, Джоузеф Давидовиц открива, че çaphenat-paneah е египетското име Аменофис син на Хапу, написано наобратно, отляво-надясно, тъй като еврейският език е изписван отдясно-наляво. Изненадващата подробност във фреската е именно това, че египетското име Аменофис се изписва наобратно и с йероглифи, отляво-надясно, вместо отдясно-наляво, както е изписана останалата част от текста. По този начин има пълно съгласие между фреската и Библията.
С други думи... еврейнът, който си е приписвал историята на други народи, за да си състави Стария Завет, крадейки от египтяните, явно не е знаел, че името на фараонския писар Аменхотеп се е изписвало наобратно (отляво-надясно). Логично да е така, защото най-вероятно това написване е било много векове след смъртта на реалния човек.
Евреите от по-новото време навярно просто са си спомняли, че този човек се е казвал Аменофис - поелинченото име, останало в древногръцките извори. Оттам и съвременното Йосиф.
Така че, според мен лично (лична спекулация), Йосиф въобще не е бил еврейн, а е откраднат образ, защото, както на всички е известно, Старият Завет се е ползвал като националистическа пропаганда по онова време, целяща да даде на евреите история, за да ги консолидира - както като народ, така и като родово наследство.
Освен това, ако прочетете всичко за Йосиф от Стария Завет, ще стане ясно нещо много интересно - кога именно египетския фараон е отнел цялата недвижима собственост на египетския народ!Йосиф предвижда няколко години на изобилие, последван от няколко години голям глад. И съветва фараона да се запасят с изобилието и да напълнят хранилищата, и после да продават храната във времето на недостига и глада.
Не само египтяните, но и съседните народи усилено търгуват с Египет за храна по време на глада (поредния глад в египетската история). Парите свършват и хората започват да продават на фараона стадата си срещу храна. Стадата свършват и хората започват да продават земята си на фараона срещу храна.
И става така, че фараонът изкупува ЦЯЛАТА земя от народа, в замяна на храна от хранилищата. Това е първият път в египетската история, когато ДЪРЖАВАТА (владетеля) става 100% собственик на цялата земя, която допреди това е била ЧАСТНА, а не притежание на владетеля!И цялата тази схема е измислена от Йосиф!
Точно затова Фараонът от Библията му позволява да прави каквото си иска и е склонен да му предоставя в услуга цялата държавна власт и авторитет! От признателност!
Тази класическа схема не ви ли напомня на начина, по който Рокфелер, Ротшилд, Онасис и много други илюминатски фамилии са стартирали финансовите си империи?
Та... във връзка с генеалогията, там където пише Йосиф, този клон не води до Исус Христос (както
Glasberg също се съмнява), а е по-вероятно да е връзка с фараона Аменхотеп III (баща на Ехнатон). Доколкото си спомням, в Библията не пише ли, че Аменхотеп дава някаква своя роднина за жена на Йосиф?
А не... сега като проверих, Фараона от Библията (Аменхотеп III) дава на Йосиф за жена дъщерята на Потифар от Библията, който е бил някакъв висш жрец в Египет. Но все пак фараонът му я дава. Кой знае...
А... относно този "Камък на съдбата"... аз лично си мисля, че това е чиста символика.
Това най-вероятно представлява алхимическо знание (същото като "Философския камък") и предвид това с какво се е гордеел Аменофис/Йосиф, най-вероятно се отнася до алхимическото знание за агломерирането на скалите и ювелирните минерали (древната форма на бетона), с които са били построени най-великите от всичките паметници и храмове на властта.
Не мислете, че това е нещо маловажно. В по-късната египетска история боговете изрично казват какъв е ПРАВЕДНИЯТ начин да се добиват камъни и какъв е праведният начин да се обработват и въпреки че е имало по-добри технологии и сечива, които вече са били известни за периода, те не са били употребявани заради РЕЛИГИОЗНИ съображения. Така че методологията за обработване на камъните и изготвянето на алхимичния бетон е било нещо много важно.