Apocryphal Academy

Автор Тема: За и против хората  (Прочетена 4132 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: За и против хората
« Отговор #30 -: Септември 23, 2018, 04:45:16 pm »
Аруна, филмчето е добро, а ако те интересува статията за "Стадиите на живота", която бях линкнал в несъществуваща вече тема, и явно е вдъхновила и автора на филма - ето
http://www.spiralata.net/kratce/index.php/psihologiya/349-yung1

АРУНА

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: За и против хората
« Отговор #31 -: Септември 25, 2018, 11:02:31 pm »
Благодаря за линка. Прочетох статията и мисля че до някъде я разбрах.Предварително искам да се извиня за изразните ми средства. Причината е в мен. Много ми е трудно на дълги и многословни философски обяснения да задържам фокус над главната идея на автора.Може би затова ми допадат даоските мъдрости, където няма нищо друго освен самата идея казана с подходящите думи. А всеки си я интерпретира спрямо собствения багаж и ниво на разбиране (осъзнаване).Наистина и аз сам свързан с хората. Като не ми допада посоката на обществото, избора ми не е безкраен за действия. Променям обществото (невъзможно за сега); примирявам се ( проява на слабост); променям себе си. Другите варианти отново допират до тези. За сега съм избрал последния. Трудността ми е породена от факта, че масата към която принадлежа, всячески се стреми да ми потуши поривите. Това е разбираемо, защото принципите на които е изградено са лепкаво обвързващи, и всяка част от него, която се опита да се отдалечи, то си я притегля като желе. Смятам за правилно, че като се дистанцирам в известен смисъл, ми е по лесно да придобия сила и опит за промяна на себе си. Без това да ме кара да забравям корените си. Все пак аз съм си избрал да се родя точно в това общество. Променяйки себе си, съм сигурен, че влияя на обществото по моя начин. Дори и косвено, само с присъствието си. А човека си е такъв още от преди да е сътворен. Само декора се е (ЪПДЕИТНАЛ).
  Благодаря за вниманието.

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: За и против хората
« Отговор #32 -: Септември 26, 2018, 12:39:38 am »
Да си призная накратко!   Аз съм пушач!
Не мога да накарам обществото да спре да пуши, за това избрах аз да се променя.
Вече държа цигарата с другата ръка!

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: За и против хората
« Отговор #33 -: Септември 30, 2018, 12:20:19 pm »
Аруна, изгледах филма,  има различни начини за намаляване на енергийното триене, но всички те имат своите слабости... на правилен път си, просто не спирай да се трудиш / четене и практика/.... силата  идва със знанията.... да намериш и да изградиш себе си е едно и също.... когато това се случи във всеки момент ще постъпваш различно, а именно по най-добрия начин за теб.

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: За и против хората
« Отговор #34 -: Ноември 11, 2018, 07:27:49 pm »
За пореден път се убедих, че едни от най-досадните  хора са защитниците на човешките права, скрити зад тази маска си мислят, че могат да вършат всякакви зулуми и всичко им е позволено /а ако са и търсачи на знания тежко ни/  :)

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: За и против хората
« Отговор #35 -: Юни 29, 2019, 12:21:54 am »
В какво нищожество на емоциите, в каква ограниченост на помислите и с колко малка степен на осъзнаване се налага да живее абсолютното мнозинство от човешки същества. Свикнали сме да приемаме състоянието си за нормално и дори „правилно", макар че това е крайна степен на стесняване на съзнанието. Постоянният стандартен човек изцяло потапя собственото си внимание в мъничка област, където има три-четири или пет-шест значими смисли. Той прехвърля тази купчинка представи за себе си и малкия си свят, който смята за вселена, и значението на парченцата от картинката, изтръгната от безпределността, нараства до абсолютното и непререкаемото, до грандиозността на битието като такова. Напуснал ви е любимият (или любимата) и това е катастрофата на живота, причина за отчаяние, която може да доведе до самоубийство. Никой не ви разбира или нямате приятели – и безкрайният свят става за вас безсмислен или враждебен. Загубата на кариерата е личен апокалипсис и т. н.
Интензивността и количеството на страданията, родени от този мъничък живот ви докарват до крайно и безгранично отчаяние. Вие живеете по този начин и сериозно смятате, че това е „нормално"? На една мъничка планета живее едно мъничко същество, което може да вижда и разбира само в радиус от сто метра. В тази област на виждане и разбиране се намира и силата, която го отрича и руши – тя е също толкова нищожна, както и самата област на съзнание на съществото. И какво следва? Страдания, мъка, изпълваща целия вътрешен свят, катастрофа и гибел! В главата на това мъниче светът се руши само затова, че неговото осъзнаване не е погледнало на себе си и на това, което непосредствено го заобикаля от малко по-голямо разстояние.
Като говорим за това, тъкмо способността на човека да гледа на света широко и мащабно, в съответствие с предоставения му потенциал, е същността на „човешкия дух". Да се превърнеш в изнервено, безкрайно страдащо на дребно същество, да деградираш и да загиваш само затова, че не виждаш по-напред от обичайните си „сто метра" – това е неуважение към собственото осъзнаване, неуважение към човешкия дух.

Алексей Ксендзюк

Тагове към темата: морал философия съзнание