В какво нищожество на емоциите, в каква ограниченост на помислите и с колко малка степен на осъзнаване се налага да живее абсолютното мнозинство от човешки същества. Свикнали сме да приемаме състоянието си за нормално и дори „правилно", макар че това е крайна степен на стесняване на съзнанието. Постоянният стандартен човек изцяло потапя собственото си внимание в мъничка област, където има три-четири или пет-шест значими смисли. Той прехвърля тази купчинка представи за себе си и малкия си свят, който смята за вселена, и значението на парченцата от картинката, изтръгната от безпределността, нараства до абсолютното и непререкаемото, до грандиозността на битието като такова. Напуснал ви е любимият (или любимата) и това е катастрофата на живота, причина за отчаяние, която може да доведе до самоубийство. Никой не ви разбира или нямате приятели – и безкрайният свят става за вас безсмислен или враждебен. Загубата на кариерата е личен апокалипсис и т. н.
Интензивността и количеството на страданията, родени от този мъничък живот ви докарват до крайно и безгранично отчаяние. Вие живеете по този начин и сериозно смятате, че това е „нормално"? На една мъничка планета живее едно мъничко същество, което може да вижда и разбира само в радиус от сто метра. В тази област на виждане и разбиране се намира и силата, която го отрича и руши – тя е също толкова нищожна, както и самата област на съзнание на съществото. И какво следва? Страдания, мъка, изпълваща целия вътрешен свят, катастрофа и гибел! В главата на това мъниче светът се руши само затова, че неговото осъзнаване не е погледнало на себе си и на това, което непосредствено го заобикаля от малко по-голямо разстояние.
Като говорим за това, тъкмо способността на човека да гледа на света широко и мащабно, в съответствие с предоставения му потенциал, е същността на „човешкия дух". Да се превърнеш в изнервено, безкрайно страдащо на дребно същество, да деградираш и да загиваш само затова, че не виждаш по-напред от обичайните си „сто метра" – това е неуважение към собственото осъзнаване, неуважение към човешкия дух.
Алексей Ксендзюк
