Apocryphal Academy

Автор Тема: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света  (Прочетена 6531 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Глава 28

ХААРП


На 11 август, 1987г, патент U.S. с номер 4,686,605 бил издаден на името на д-р Бернард Дж. Истлунд (Bernard J. Eastlund). Вестник "Ню Йорк Таймс" от 15 август 1987г казва, че д-р Истлунд е "физик и експерт по разработването на петролни полета, консултант на фирма Атлантик Ричфийлд Ойл Къмпани (ARCO, Atlantic Richfield Oil Company)... Г-н Истлунд приписал патентните права на корпорация APTI, Inc., дъщерна фирма на Атлантик Ричфийлд в Лос Анджелис".

Патентът казва, че технологията е способна да:

"Причини... тотално смущение на комуникациите над много голяма част от Земята... смущавайки не само наземните комуникации, но също и въздушните комуникации и морските комуникации (и повърхностни и подповърхностни)... да унищожава, отблъсква или обърква ракети или летателни апарати... да променя климата... като променя поглъщането на слънчевата радиация... Концентрациите на озона, азота, и тн. могат да бъдат изкуствено завишени..."

В една оценка на откритията на д-р Истлунд, направена по Национално публично радио (National Public Radio) един месец по-късно, било докладвано, че "Д-р Истлунд твърди, че новото му изобретение може да се използва за променяне на климата чрез преориентиране на поведението на много високите ветрове. Изобретението използва наземен източник на захранване, за да създава електромагнитни радио вълни и да ги фокусира много високо в атмосферата. Д-р Истлунд казва, че изобретението може да направлява ветровете, но може да се използва и за смущение на комуникациите навсякъде по света и може би, най-значителното, може да се използва, за да се унищожи или да се отрази една ракетна атака". Отрочето на Истлундовото въображение е, всъщност, един Теслов увеличаващ трансмитер и две препратки от самия патент се отнасят до технологията на Тесла.

Истлунд бил интервюиран по радио шоуто и казал, "Аз, лично, не се радвам, че патентът беше публикуван публично. Този точно патент първоначално беше засекретен от Патентното бюро. Но, доколкото разбирам, Патентното бюро не пази в тайна основна, фундаментална информация, и точно така са възприели този патент. Специфичното обсъждане за военни приложения е тайна - и това е уместно. Те това искаха да правят". [1]

Първото очевидно приложение на технологията от патент 4,686,605 е ХААРП, Високочестотната Активна Аурорна Изследователска Програма (HAARP, High-frequency Active Auroral Research Program), провеждана от Министерство на отбраната, Лабораторията на военновъздушните сили "Филипс" (Phillips Laboratory) и Офиса на флотските изследвания (Office of Naval Research). Въпреки че военните са отрекли, че патентът се отнася до ХААРП, отговорите на Истлунд разобличават тази очевидна лъжа.

ХААРП е огромно електромагнитно излъчващо съоръжение, намиращо се в Гакона, Аляска, на мястото на една изоставена зад-хоризонтова радарна инсталация. Покривайки 232 декара, комплексът се състои от 360 високочестотни антенни кули, насочени към небето. Цената на проекта е между $25 милиона и $30 милиона. Официалното описание на проекта е "голямо арктическо съоръжение за горно-атмосферни и слънчево-земни изследвания".

Ето един цитат от патента на Истлунд:

"В последните няколко години бяха положени значителни усилия, за да се проумеят и обяснят феномените, свързани с коланите от прихванати електрони и йони и да се изследват възможните начини да се контролират и използват тези феномени за полезни цели. Наприер, в края на 1950-те и началото на 1960-те години и САЩ и СССР взривиха серия ядрени устройства от различна сила, за да генерират големи количества заредени частици на различни височини, например 2000 км или повече..."

"Това може да породи объркване или интерференция със или пълно смущение на насочващите системи, използвани дори от най-софистицираните летателни апарати или ракети. Способността множество електромагнитни вълни на променящи се честоти да се употребяват и да се излъчват над широки области от Земята, и да се променят по желание и по произволен начин, осигурява уникалната способност да се извършват вмешателства във всички видове комуникации, земни, морски, и/или въздушни, по едно и също време. Заради уникалното взаиморазположение на използваеми източници на гориво на мястото, където се пресичат желаните силови линии по Земната повърхност, такива широкомащабни и пълни комуникационни вмешателства могат да се постигнат в сравнително кратък период от време... По този начин, изобретението осигурява възможността в Земната атмосфера, на стратегически локации, да се влагат безпрецедентни количества енергия и да се поддържа нивото на инжектираната мощност, особено ако се използва произволно пулсиране, по един много по-прецизен и по-добре контролиран начин, отколкото до сега е постигано от това поле на науката, най-вече от детонирането на ядрени устройства с различни размери и на различни височини... Освен това, като се знаят предварително честотите на различни електромагнитни лъчи, използвани в практиката на това изобретение, възможно е не само да се извърши вмешателство в комуникацията та трета страна, но и операторът да се възползва от един или повече такива лъчи, за да се поддържа една комуникационна мрежа, дори когато останалите световни комуникации са прекъснати. Казано по друг начин, онова, което се използва, за да се смутят комуникациите на другите, запознатият с това изобретение в същото време може да го използва като комуникационна мрежа. В допълнение, веднъж след като собствената комуникационна мрежа е установена, далечно достигащите ефекти от изобретението може да се използват, за да се получават сигнали за комуникациите на другите с разузнавателна цел..."

"Това изобретение има феноменално разнообразие от възможни последствия и потенциални бъдещи развития. Както бе намекнато по-рано, може да се получи унищожение, отразяване или объркване на самолети и ракети, особено когато се използват релативистични частици. Също, големи региони от атмосферата може да бъдат повдигнати на неочаквано голяма височина, така че ракетите да срещнат неочаквани и непланирани сили на триене с последващо от това унищожение или отразяване на същите. Промяната на климата е възможна, например, като се промени горния атмосферен вятър, като се конструират едно или повече пера от атмосферни частици, които ще действат като леща или фокусиращо устройство. Също както бе намекнато по-рано, може да се случи молекулярна модификация на атмосферата, така че да се постигнат положителни атмосферни ефекти. Освен промяна на действителната молекулярна композиция на даден атмосферен регион, може да се избере точно определена молекула или молекули за завишено присъствие. Например, концентрациите на озона, азота, и тн. в атмосферата може изкуствено да се завишат. По подобен начин, подсилавнето на околната среда може да се постигне, като се причини химическото разпадане на определени химически тела, като например въглероден диоксид, въглероден моноксид, азотни оксиди, и подобните..."

Достатъчно интересно е, че може би едно по-пълно описание за това какво може да прави електромагнитната излъчваща установка ХААРП е дадено преди много години от вестник "Ню Йорк Таймс", издание 8 декември 1915г. Статията освен това е цитирана в патента на Истлунд.

"Никола Тесла", започва статията, "изобретателят, е подал патентно искане за основната част на машина, възможностите от която поставят под изпитание въображението на лаика и обещават да се мерят с гръмовержеца Тор, който мятал мълнии от небето, за да накаже онези, дръзнали да разгневят боговете... Достатъчно е да се каже, че изобретението ще мине през космоса с 480 км в секунда, безпилотен кораб без двигателна система или крила, пратен чрез електричество до всяка желата точка по земното кълбо на разрушителна мисия, ако разрушението е онова, което манипулаторът му желае да постигне".

"Не е време", каза д-р Тесла вчера, "да се впускаме в подробностите на това нещо. Основава се на принцип, който означава велики неща за мира; може да се използва и за велики неща във войната. Но повтарям, сега не е време да се говорят такива неща".

"Напълно практически постижимо е да се предава електрическа енергия без кабели и да се произвеждат унищожителни ефекти от разстояние. Аз вече съм конструирал безжичен предавател, който прави това възможно, и съм го описал в техническите си публикации, сред които се позовавам на моя патент с номер 1,119,732, наскоро връчен. С трансмитер от такъв вид за нас става възможно да проектираме електрическа енергия от всякакво количество на всякакво разстояние и да го прилагаме за неизброим брой цели, както във война, така и в мир. Чрез повсеместното усвояване на тази система ще бъдат реализирани идеалните условия за поддържането на закона и мира, защото тогава енергията, нужна за налагането на правдата и справедливостта, ще бъде продуктивна, но и потенциална и по всяко време ще е достъпна, за нападение или защита. Предаваната енергия не е нужно да бъде разрушителна, защото, ако се направи така, че разстоянието да зависи от нея, тогава оттеглянето й или наличието й ще доведе до същите резултати, които сега се постигат с употребата на оръжия".

Друга статия, която е цитирана в патента, също е от Ню Йорк Таймс, този път от 22 септември 1940г. Следното е извадка:

"Никола Тесла, един от наистина великите изобретатели, който празнува своя 84-ти рожден ден на 10 юли, казва на автора, че е готов да разкрие на правителството на САЩ тайната на своята "телесила" (или "телефорс","teleforce", бел.прев) с която, казва той, моторите на самолетите ще бъдат стапяни на разстояние 400 км, така че около тази държава да има една невидима Китайска защитна стена..."

"Телесилата", казва той, се основава на изцяло нов принцип, въплътен в изобретенията му, касаещи предаването на електрическа енергия от разстояние, за което е получил редица основни патенти. Този нов тип сила, казва г-н Тесла, ще оперира чрез лъч с диаметър една стомилионна част от квадратен сантиметър и ще може да се генерира от специална инсталация, която няма да струва повече от $2 милиона и ще отнеме само 3 месеца, за да се построи".

"Лъчът, казва той, включва четири нови изобретения, две от които вече са изпробвани. Едно от тези е метод и апарат за поизвеждане на лъчи "и други проявления на енергията" в свободния въздух, елиминиращи нуждата от висок вакуум; второто е метод и процес за произвеждане на "много голяма електрическа сила"; третото е метод за усилване на тази сила; и четвъртото е нов метод за произвеждане на "огромна електрическа отблъскваща сила". Това ще да е проекторът, или пушката, на системата. Волтажът за изстрелване на лъча към целта му, според изобретателя, ще съдържа потенциал от 50 000 000 волта".

"С този огромен волтаж, казва той, микроскопичните електрически частици на материята ще бъдат прихванаи и употребени за целта на отбранителното разрушение. Той добавя, че е работил върху това изобретение много години и наскоро е направил редица подобрения върху него".

Тесла очевидно говори за технологията, използвана в ХААРП.

Въпреки че проектът не е засекретен, това може да е уловка, защото много от функциите, на които е способна ХААРП, не са споменати в това кратко описание. Намерението на Министерството на отбраната е ние да вярваме, че ХААРП е тестова установка за йоносферни изследвания, докато други, които са критични към проекта, посочват, че установката е способна на тази функция и още много други. Едно от очевидните, незаявени приложения на ХААРП е да бъде оръжейна система на Стратегическата отбранителна инициатива (Strategic Defense Initiative), по прякор "Междузвездни войни". Друга употреба на технологията, потвърдена в много свидетелства, включително оригиналния патент на Истлунд за тази технология, е климатичен контрол. А друга нейна способност е контролът над ума.

През ноември 1987г била разкрита информация за друг аурорно-стимулиращ проект (стимулиращ сияние, бел.прев), който също изважда наяве прикривани способности на ХААРП. В списание Хартланд (Heartland) се казва, "Най-мощният радио сигнал в областта Феърбанкс (Fairbanks) не е насочен към аудитория слушатели във вътрешността на Аляска. Станцията "Китайски горещи извори" (China Hot Springs station) на правителството на САЩ е озаглавена "Установка за Високомощностно Аурорно Стимулиране" (High Power Auroral Stimulation Facility). UCLA (Калифорнийски университет, Лос Анджелис) оперира инсталацията, привличайки изследователи от цялата страна. Един от основните проекти включва екип, воден от Антъни Фераро (Anthony Ferraro) от Пенския държавен университет (Penn State University) със съдействието на университета на Аляска, Геофизичен институт".

Според списание Хартланд, през октомври 1987г, екипът на Фераро "успешно изпробвал теория, според която нагряването на йоносферата прави възможно генерирането и провеждането на екстремно нискочестотни (или ELF) радио вълни... Изпробваната тук техника включва облъчването с високочестотна вълна с мощност един милион вата в йоносферата чрез много тесен лъч, при което успешно се произвеждат 80 милиона вата мощност. "Когато този лъч огрее в йоносферата, той повишава температурата на региона с 50%", казва Фераро".

"Лъчът нагрява голямо петно с формата на палачинка, дебело 10 км и 19 км в диаметър, в йоносферата, на височина 64 до 96 км над земята... Когато температурата на йоносферата се повиши, електрическият ток, произведен от електрически заредените частици в йоносферата се променя и може да бъде регулиран чрез настройване на трансмитера на ON и OFF. Като ефект, тази процедура създава радио антена в йоносферата, която излъчва радио вълна, която се връща обратно до земята. Вълните са с екстремно ниска честота (ELF)". [2]

Пример за вида на щетите, на които ХААРП е способна, идва от изцяло друг проект, една радарна инсталация на на военновъздушните сили, която влиза в операция през 1979г. Разположена на нос Код (Cape Cod), трансмитерът "Пейв Поус" ("Pave Paws" transmitter) излъчва на 1/1000-на от електромагнитнитата енергия на ХААРП, но ефектите от него все пак са смъртоносни.

Бележка от преводача: PAVE PAWS (Precision Acquisition Vehicle Entry Phased Array Warning System) - Масивна фазова предупредителна система за прецизно засичане на превозни средства - е сложна радарна установка и компютърна система от Студената война, разработена през 1980г за "засичане и охарактеризиране на изстреляна балистична ракетна атака срещу САЩ".

В рамките на две години жените, живеещи в близкия град, започнаха да развиват левкимия с 23% по-висока степен от щатската норма и различни други форми на рак с 69% по-често от другите жени в Масачузец. [3]

Може би най-важната възможна употреба на ХААРП, особено в контекста на тази книга, е контрола над ума и смущението, въпреки че тази способнос тестествено никога не се разисква в официалната литература. ХААРП предава на същите честоти като тези на човешкия мозък и може да бъде настроена за специфични приложения върху цели популации. Технологията може и евентуално да се използва за проектирането на думи и изображения директно в умовете на цели населения.

ХААРП беше активирана през 1997г, въпреки че се казва, че няма да бъде напълно онлайн до 2002г.


Бележки:
1. New York Times, August 15, 1987; "All Things Considered," National
Public Radio, September 6, 1987
2. Heartland, the Fairbanks, Alaska, Daily News Miner, November 29,
1987
3. Begich, Jr., Nick. "Ionospheric Interference—Another Pandora's Box?
Nexus magazine, October/November 1994


λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Глава 29

Боботещи свирки и топки от огън


Доказателствата, че електромагнитни оръжия понастоящем са насочвани към цивилни населения, включват описваното по цял свят като "Бръмченето", "Звукът" или просто "То", нисък, боботещ шум на самия праг на чуваемостта. Звукът се описва като постоянян и влудяващ, толкова дразнещ, колкото скърцането на нокти по черна дъска.

Бележка от преводача: В YouTube можете да намерите множество компилации със записани атмосферни звуци:





В Таос, Ню Мексико, "Бученето" продължава от 1991г. "Звучи като голям, велик американски автомобилен двигател, който е изключен от скорост", казва Стивън Уолтърс (Steven Walters). "Когато го чух за първи път, помислих, че полудявам".

К. К. Грамс (K. C. Grams), жител на месността, казва, че звукът може да стане толкова силен, че "главата ми жужи, все едно е пчелен кошер".

Шаци Хъбел (Schatzie Hubbell) се изнесла от Санта Фе, Ню Мексико, където била тормозена от шума, към Форт Уърт (Fort Worth), Тексас. "След като живях там 32 годинии бидейки много активна в общността, трябваше да напуснем", казва тя. "Като китайско мъчение е. Афектира те на ниво, до което ти самият не можеш да стигнеш. Екстремно дразнение. Като пръсти по дъската".

Джеймс Кели (James Kelly), директор изследвания, казва на едно изслушване в университета на Ню Мексико, "Вече имаме две големи населения, които чуват това бучене, тук и в Англия. Хората на Таос са дълбоко обезпокоени от това. Това не е тривиално".

Говори се, че шумът е невероятно отегчителен и дразнещ и няма да спре, освен ако не го надвиете, като надуете стереото или телевизора или не направите нещо друго, за да го удавите.

"Бученето" може дори да е било записано от един акустичен инженер от Денвър, Колорадо, между 17 и 70 цикъла в секунда, приблизително същите звукови нива като отдалечената гръмотевица. Това проучване е било потвърдено от изследването на хора, които са чували звука и които, когато звукът е симулиран, определят честотата като между 33 и 80 цикъла в секунда - резултати, подобни на онези, които дават хората от Великобритания, чуващи същия вид звук. [1]

Хънитаун, Алабама, близо до Бирмингам, още от декември 1991г - близо до същия времеви период, когато звукът бил за първи път широко чут в Таос - е приемник на "Хънитауновото бучене". Според жителите спорадично се чува звук, който напомня на машинката на зъболекар или на бучаща флуоресцентна светлина, понякога излъчващ се от самата земя, а други пъти идва от въздуха. Най-вече афектирана от звука явно е една особена област от приблизително 500 домове. [2]

Друг доклад идва от Нова Зеландия и беше публикуван в списанието "Ще повярвате ли" (Would You Believe magazine). Фред и Фил Дикенсън (Fred, Phyl Dickenson) разказват, "Това което наричате "Бученето" се нарича "Шумът" в нашата страна... Нова Зеландия. То все още продължава и тук, някои вечери е по-преобладаващо от други - може би защото нощем е по-тихо, но все пак може да се чуе и през деня."

"Странно е, но веднъж след като човек го чуе, никога не го забравя. При все това на много хора им отнема доста време, един вид, да се настроят към него, за да го чуят".

"Друго любопитно нещо за това е... че по-младите хора не могат да го чуят или "да го прихванат", изглежда, че "по-старите уши" имат по-голяма наклонност да го хванат".

"При някои от пътуванията ни в провинцията, ако има тихо място край пътя, особено в тихата провинция и в пътните изрезки, където има височини или хълмове от двете страни, шумъ тизглежда се "усилва".

"Забелязахме това веднъж, когато излязохме от колата, за да погледаме някои камъни в една висока пътна изрезка и веднага бяхме поразени от интензивността на бученето и се огледахме за електрически далекопроводи, които можеше евентуално да са причината, но нищо такова не се виждаше. Всъщност се намирахме в широко отворена провинция без далекопроводи в радиус от километри."

"Когато работех и се прибирах у дома в ранните часове на сутринта, обикновено седях в колата и със затворени прозорци слушах това бучене. Затворената вътрешност на колата сякаш засилваше шума. На излизане от колата все още можеше да се чуе и просто седях там и се обръщах към всички посоки на компаса, шумъ тси се чуваше, нямаше точно определена посока на произход".

"Бързам да спомена тук, че това НЕ БЕШЕ вътрешен шум в главата, а определено идваше извън тялото. Някои хора го подминават и го мислят за шум от кръвта в главата на човек, но не е това". [3]

Федерална целева група учени от университета на Ню Мексико, военновъздушните сили на САЩ и националните лаборатории "Сандия" (Sandia) и "Лос Аламос" (Los Alamos National Laboratory) била формирана, за да изследва феномена в Таос, Ню Мексико, но както е предвидимо, не открили нищо. Спекулациите им тогава били, че звуковете произлизали от самото ухо, и движението на Земните тектонични плочи. Аз предполагам, че те са знаели точно какво предизвиква звука.

Някога скептично настроеният представител (от камарата на представителите, бел.прев) Бил Ричардсън (Bill Richardson), от Комитета за домашно разузнаване (House Intelligence Committee), знае, че "Бученето" не е делюзия. Той казал на събрание в Таос, че звукът е "свързан с отбраната" и изискал Пентагонът да го "изключи".

Друг изследовател, Боб Салцман (Bob Saltzman), говори за това как учен от Домашния комитет за наука, космос и технологии (Home Science, Space and Technology Committee) изгубил работата си заради твърденията си, че Министерството на отбраната е отговорно за бученето. Той докладва също така, че представителят Ричардсън оттогава е оттеглил разследването си и не връща обажданията. [4]

Може би е значително това, че някои хора не бягат от "Бученето", а се местят по-близо до него. ОТ началото на 1990-те, в Таос дузини хора са се преселили към областта, именно за да бъдат в близост до "Бученето". Една жена казва, че се преместила в Таос при аномалния звук, след като видяла НЛО. "Знаех, че не е възможно да бъде самолет", казва тя, "Дойде по-близо... след това ме обвзе чувство на голяма умора. Почувствах неудържимо желание да легна на леглото. Освен това, почувствах тежест точно върху гърдите си, която ме дърпаше надолу". Тя заспала, но тогава, "Когато заспах, сънувах най-странния сън, и той се връща от време на време. Нещо, което много приличаше на хартиена ролка от касов апарат, постоянно вървеше нагоре. Продължавах да виждам още и още нижещи се ленти със зелени числа. След дълго време, числата започнаха да си сменят цвета. Те станаха зелени отгоре и оранжеви отдолу. Лентата на втората числова редица не беше много дълга. Когато редицата спря и си помислих, че преживяването е приключило, още числа се появиха. Те вече бяха оранжеви. Това преживяване ми се стори доста продължително, точно като онова със зелените числа. Когато вече спрях да регистрирам числата със съзнанието си, исках да стана, но отново бях немощна, за да го направя".

Жената се събудила, чувствайки се дезориентирана. "Опитах се да видя летателния апарат, но небето ми беше размазано". В продължение на дни след това тя чувствала "странна вдървеност. Чувстваше се така, сякаш преживявах мозъчно изнасилване. Това ми е много странно, защото имам литературно съзнание и не съм много запалена по числата". [5]

Други улики, които навеждат на мисълта за изпробване на напреднали електромагнитни или други оръжия, са буквално хилядите необичайни огнени топки - обикновено зелени или оранжево-червени - и други странни въздушни феномени, които са наблюдавани навсякъде по света в последните години.

Въпреки че имам данни за свидетелства на подобни огнени топки от целия свят, заради ограниченото място тук ще се огранича само до скорошните наблюдения в Австралия:

На 28 май 1993г огромна оранжево-червена огнена топка със синкава опашка прелетяла със скоростта на бърз реактивен самолет от юг на север между Леонора и Лавъртън, Австралия. Полетът й бил наблюдаван над област от 250 км. Огнената топка издавала "пулсиран ревящ звук, подобно на много шумен влак". Веднага след преминаването на огнената топка областта била ударена от земетресение от 3.9 по Рихтер с огромен и удължен звук от взрив след това. Инженер с опит в експлозивите описва събитието като "със сигурност огромна ударна вълна от взрив, подобна на, но много по-голяма от, нормален взрив в открит рудник". Забележително е, че тази област от Австралия не е имала никакви други записани земетресения от момента, в който започва сеизмологичното й наблюдение през 1900г.

Бележка от преводача: Взривове в отворен меден рудник:



На предполагаемото място на падане на огнената топка - никога не бил открит кратер от сблъсъка - огромна, дълбоко-червена полусфера от светлина, заобиколена от пръстен сребриста светлина, се издигнала нагоре във въздуха и била видяна от наблюдатели в радиус от 50 км. Според един свидетел, "тя се люлееше намясто близо два часа, преди внезапно да изчезне - все едно някой изгаси светлините от щепсела". Около един час след падането на огенната топка, друга по-малка синьо-зелено-бяла огнена топка се издигнала от земята и прелетяла над местността. Друга по-малка експлозия и леко земетресение се усетили също по това време.

Друга огнена топка била наблюдавана в същата местност през "май или юни" 1993г, жълто-оранжево-червен обект "с големината на Луната", летящ от юг на север на ниска височина.

През октомври 1994г в миньорския град Том Прайс (Tom Price) в Западна Австралия била наблюдавана огромна, пулсираща, червено-оранжева огнена топка без опашка, бавно летяща в една посока на ниска височина, може би на 200 до 300 метра. Около 2000 човека наблюдавали полета на огнената топка и някои свидетели описват как червените пламъци са се вихрели по спираловиден начин, изчезвайки в "централна черна дупка" насред горящата маса. Един свидетел го нарекъл "имплодираща топка от пламъци". Огнената топка била видима в продължение на пет до седем минути и се движила от запад към хълмове на изток. Тогава огнената топка присветнала в наситено синьо-бяло, осветявайки цялата околна местност, и се изстреляла с голяма скорост, изчезвайки на изток.

Веднага след появата на огнената топка, втора такава се появила от запад и следвала пътя на първата. Освен факта, че летяла на по-ниска височина, свидетелите я описват идентично с първата. Огнената топка също летяла на изток и изчезнала в синьо-бял блясък от светлина.

Трета огнена топка повторила вида и траекторията на първите две и също изчезнала в синьо-бяло приблясване.

На 1 май 1995г, в 2 часа сутринта, голяма оранжево-червена огнена топка със синьо-бьла опашка била видяна над Перт, Австралия, летяща със северно-североизточна траектория. Отново, огнената топка звучала като ревящ товарен влак и летяла със скоростта на бърз реактивен самолет. Забележително е, че докато прелитала на източен Перт, се спряла в полета си и опашката й обърнала посоката си. След това огнената топка експлодирала, осветявайки града.

Според изследователя и минен геолог Хари Мейсън (Harry Mason), "По много начини събитието беше сходно по сила с това от ядрен взрив. Около Перт отекна шумна, вибрираща, масивна експлозивно-сеизмична вълна, която разтресе сградите и събори книгите и предметите от полиците им". Около половината от населението на Перт се пробудило от експлозията.

Някои наблюдатели на събитието докладват, че четири бели светлини се изстреляли от центъра на огнената топка и формирали "правоъгълен бял кръст в небето". Въпреки че се преценява, че събитието е експлодирало със силата на няколко мегатона динамит, случката не била отразена в световната преса.

В същата вечер, когато се появила огнената топка над Перт, почти 3200 км на север една двойка в жилището им в региона на Кимбърли, Западна Австралия, били събудени около 3 часа през нощта от ревящ звук, "подобен на булдозер D9 или на танков двигател". Книгите и други предмети изпадали от полиците и в продължение на една или две минути се случвало нещо подобно на земетресение.

 Проследявайки траекторията на Пертовата огнена топка, човек стига до полуостров Камчатка в Сиберия, зоната, където бил свален KAL 007. В папката по случая за KAL 007 е опомената информацията, че самолетът може би се е опитвал да се сдобие с информация относно комплекс за електромагнитни оръжия, намиращ се на полуострова - и този комплекс може да е източникът на Австралийските огнени топки. [6]

От майската огнена топка и земетресенията през 1993г насам до сега има повече от 1000 доклада от Австралия за огнени топки и странни светлинни феномени, както и за голям брой подобни явления по целия свят. За много от огнените топки се докладва, че правят същите звуци "като от товарен влак", докато преминават.

Значително е да се отбележи, че свидетелите, които наблюдавали огнените топки при Том Прайс твърдят, че идват от посоката на една американска "Много нискочестотна (VLF) комуникационна база за подводници" на полуостров Ексмут (Exmouth) - зона, която САЩ би трябвало да са предали на австралийския флот, но в която все още живеят и работят голям брой американски технически персонал.

Инсталацията на полуостров Ексмут се състои от захранваща станция и "Кула Нула", висока въздушна кула с формата на кутия, разположена върху хълм с 11 по-малко кули, разположени на равни разстояния около нея - всяка висока по 300 м. Кулите са свързани с кабел, оформяйки три концентрични кръга. Вътре в "Кула 0" има асансьор, който се изкачва до върха й.

Бележка от преводача: Град Ексмут, полуостров Ексмут, е бил построен по същото време, по което и флотската VLF-комуникационна база, за да я поддържа и снабдява и за да осигури жилища за работещия в базата персонал. Можете да дивите хубави снимки на инсталацията от страницата в уикипедия.

При влизане в тунела, който навлиза в хълма на Кула 0, човек открива една поне триетажна подземна основа, в която има медна намотка с височина 15 м и диаметър 4.5 м. Алибито е, че инсталацията в Ексмут предава на много-нискочестотниа (VLF) или екстремно-нискочестотни (ELF) радио съобщения за подводници, но изследването на учреждението разкрива, че това е Теслов увеличаващ трансмитер, тоест, Теслова електромагнитна оръжейна система.

Друг аспект от тези събития са големите синьо-бели светлинни приблясъци от типа, наблюдаван през 1996г при Роки Гъли, Западна Австралия. Според австралийския изследовател Хари Мейсън (Harry Manson), "синьо-белите небесни сияния от арково електричество, излизащо от горската почва към атмосферата, създаващи интензивно и агресивно синьо-бяло сияние (със съпровождащия го "електрически шум"), бяха видими в радиус от мили - все едно някой държи гигантска "машина за арково заваряване". Това събитие продължи поне няколко минути. Наблюдателите избягаха от зоната от страх за живота си, създаден от явно огромното количество енергия в събитието".

Според Менсън, "Тези масивни енергийни изблици на висока надморска височина, синьо-бели и/или наземно ниво електрически арки са сравнително често срещано нещо и разполагам с около 100 такива документирани случая", изброени в базата му данни.

Тези може да са същите високоенергийни изблици, които са наблюдавани от пилотите при ясно небе и засечени от сателита на Обсерваторията за гама-лъчение "Комптън" (Compton Gamma Ray Observatory), изстрелян през 1991г от космическата сувалка, и от шпионския сателит ALEXIS. Тези сателити са засекли радио и гама изблици на около 30 000 метра над Земята, най-често над Африка и Южна Америка. Учените, които провеждат тези програми, не са казали много за този феномен, "който не е описван в научната литература". [7]

Пенсионираният от американската армия подполковник Том Биърден (Tom Bearden) говори за подобни феномени през 1985г. Той казва, "Били са проведени серия тестове от този вид [електромагнитни] оръжия, явно е продължавало известен брой години. Например, пътническите самолети от Иран, преди падането на шаха, бяха видели в дълбочината на СССР много големи, светещи сферични кълба от светлина, които първоначално стартирали малки и след това се разширявали до много голям размер, което очевидно са онзи тип оръжия, които се използват в анти-балистичната ракетна защита".

Биърден казва също, "...Можете да създадете, например, или електромагнитна експлозия от разстояние, или можете да създадете електромагнитна имплозия от разстояние... Това би изглеждало като студена експлозия, така да се каже, и аз вярвам, че нещото на 9 април 1984г в морето близо до бреговете на Япония, в което участваха няколко пътнически самолета 747, е пример за това".

Пилотът на 747 Дъг Хап (Doug Happ) е бил свидетел на събитие, в което бил наблюдаван огромен облак да се надига от засенчена зона под тях. Хап казал, "Приличаше на чиния, която се издига над засенчената зона, но тя просто продължаваше да се разширява и като стигна по-високо, беше явно, че може да се види право през средата й, така че приличаше на голям пръстен от пушек. В първия момент, когато забелязахме този облак, не бяхме сигурни какво да направим и не предприехме никакви избягващи маневри, защото не знаехме в коя посока да поемем и си мисля, че в крайна сметка или се врязахме в него или пък то напълно ни погълна". Когато самолетът на Хап достигнал дестинацията си, Анкъридж, Аляска, бил проверен за радиоактивно замърсяване. Резултатите от проверката били отрицателни. [8]

Друго често наблюдавано небесно събитие са оранжево-червени вертикални лъчи, за които се докладва от около 1985г, като оттогава са докладвани поне 100 такива случая.

Мейсън казва, че "Един доклад за лъч от Брисбейн от 1996г беше много значителен с това, че наблюдателите видели много високоволтов, синьо-бял разряд от разпределителните табла на електропреносната мрежа на стените на къщите им, докато в небето можел да се види оранжев лъч. Членовете на друго домакинство докладват, че разпределителното им табло шумяло агресивно, докато оранжевият лъч се виждал в далечината в небето".

"Тези данни потвърждават вероятността Тесловите дължинни скаларни електромагнитни потенциали да са замесени в събитието от Брисбейн (и следователно вероятно са били част и от другите свидетелства на лъчи), вероятно създадено от отдалечен Теслов трансмитер..." [9]

Следното радио интервю дава допълнителни прозрения относно настоящото състояние на електромагнитното въоръжение и информация върху онзи вид напреднало въоръжение, което може да е било използвано, за да се генерира огнената топка от Перт и други събития от този характер. Извадката е от Московската програма "Гласът на Русия: Наука и инженерство", която беше излъчена на 12 декември 1996г. Извадката започва:

"Следващият ни въпрос е от Рос Доуи (Ross Dowe) във Виктория, Австралия. Той се интересува от наука като цяло, но особено се бил заинтересувал от една програма от миналия април, в която вие, Борис, сте говорили за развитието на микровълновия генератор в Русия. Той би искал отново да се върнеш на тази тема... Първо, можеш ли да обясниш защо има интерес към такива генератори..."

БОРИС БЕЛИЦКИ: Мощните микровълнови генератори са от интерес, например, заради възможните си военни приложения. Те може да се използват за изстрелване на плазмоид, тоест, на плазмена топка...

ЙЕКИМЕНКО: Припомни ни, Борис, какво точно се има предвид под плазма...

БЕЛИЦКИ: Плазма е сместа от електрони и йони. Всички сме я виждали, например, при електрическите аркови разряди и в искрите. Тя също така е основен фактор в термоядрените реакции, както е в Слънцето. Космическите учени в тази страна имат дълъг списък с плазмени експерименти. Например, в някои от ранните съветски марсиански роботи бяха тествани плазмени двигатели, това беше преди 25 години. Много обстойни проучвания са проведени под изследователската програма за контролираните ядрени синтези. ИЗследванията за военните приложения бяха проведени в някои от водещите изследователски институти на военно-индустриалния комплекс, например в Изследователския институт за радио инструменти (Research Institute of Radio Instruments).

ЙЕКИМЕНКО: Как би се използвал един микровълнов генератор при разгневено състояние, Борис?

БЕЛИЦКИ: Той би се използвал за изстрелване на плазмоид, тоест, плазмена топка, пресичаща пътя на прииждаща ракета, бойната й глава, или срещу самолет. Плазмоидът ефективно би йонизирал въпросното пространство и, по този начин, би нарушил аеродинамичността на полета на ракетата, бойната глава или самолета, би прекратил полета им, което превръща тези генератори и плазмоидите им на практика в неуязвими оръжия, осигуряващи защита срещу атака от космоса или атмосферата.

ЙЕКИМЕНКО: Борис, не ми се иска да задавам този въпрос, но все пак... Генералите и учените, които говорят за това оръжие - едва ли блъфират, нали?

БЕЛИЦКИ: О, не. Това е явно дори и само от факта, че преди няколко години през 1993г, при руско-американския връх във Ванкувър, руснаците предложиха съвместен експеримент по изпробване на такива генератори - или плазмени оръжия, както се наричат тук - като алтернатива на Инициативата за стратегическа защита, SDI (Strategic Defense Initiative). В такъв експеримент, предложеното име за който беше "Доверие", системата би се използвала за отблъскване на ракетна атака. По този начин Русия се надяваше да подсили новия климат на сигурност в света след Студената война.

ЙЕКИМЕНКО: Известно ли е кой е водещият учен зад разработването на плазмените оръжия в Русия?

БЕЛИЦКИ: Да. Това е 65-годишният Римили Авраменко (Rimily Avramenko), завършил Московския Институт по енергийно инженерство (Moscow Institute of Power Engineering). През 1955г той започва работа под ръководството на Александър Минц (Alexander Mints) в изследователския институт, оглавяван от неповторимия учен. След това известно време работил в тестовия полигон "Сари-Шаган" (Sary-Shagan Proving Ground), недалеч от езеро Балкхаш (Balkhash). Точно там започва да работи върху анти-ракетни защитни системи. Той беше водещ дизайнер на гигантския радарен комплекс "Дон" ("Don"), който някои специалисти на Запад определиха като "Осмото чудо на света". Колкото до плазмените оръжия, той работи в това поле от 1967г.

ЙЕКИМЕНКО: Той ли беше първият учен в тази страна, който да се заеме с въпроса по анти-ракетните защитни системи?

БЕЛИЦКИ: Не. Първият вероятно е бил известният Петър Капица (Peter Kapitsa). Когато Капица бил прокуден до родната си страна по Сталиново време, той разработил оръжейна система на база микровълнови излъчвания. Това било през 1953г, и той нарекъл системата Ниготрон (Nigotron), съкратено име от името на селото, в което се намирало родния му дом, Николина Гора (Nikolina Gora). Други учени, заинтересувани от тези възможности били Александър Минц и Лев Артсимович (Lev Artsimovich). Тези всъщност били наставниците на Авраменко. Никой от тях не вярвал в ефективността на (съществуващите) "анти-ракетни" (технологии). Те били с нагласата, че една контра-ракета няма да бъде ефективна срещу прииждаща ракета, защитена от покритие тип стелт и набор от примамки. И започнали да търсят алтернативни решения на проблема. Скоро стигнали до заключението, че най-ценният фактор в една ракетна атака е средата, през която пътуват прииждащите ракети. И те решили, че най-доброто решение било да се повлияе на тази среда. Ето така се родила идеята да се използват мощтни микровълнови генератори. [10]


Бележки:
1. Donnelly, John, "Hmmmmmmmm: Low-level sound not music to ears of those who hear it," Knight-Ridder news service, July 10, 1993; Haederle, Michael, "In Taos, Researchers Can Hum it, but They Can't Name That Sound", Los Angeles Times, September 1, 1993
2. Birmingham Alabama Post Herald, March 26, 1992; "The Hueytown Hum," Fortean Times issue 65
3. Dickenson, Fred and Phyll, "The 'Noise' in New Zealand", Would You Believe magazine, undated clipping
4. Donnelly
5. Kanon, Gregory M., The Great UFO Hoax. (Lakeville, Minnesota: Galde Press, 1997)
6. Mason, Harry. "Bright Skies: Top-Secret Weapons Testing?", Nexus magazine, April/May and June/July 1997
7. Petit, Charles. "Scientists Are Unable to Explain High-Atmosphere Gamma Ray Bursts", San Francisco Chronicle, May 27, 1994; and Washington Post, February 14, 1994, cited in Flatland magazine, number 11
8. CNN "Special Assignment", undated transcript from about 1985
9. Mason
10. The Leading Edge magazine, issue 100
« Последна редакция: Септември 12, 2019, 04:36:15 pm от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Глава 30

Смъртоносни несмъртоносни методи

Една от настоящите модерни фрази, обикалящи военните и правителствените кръгове, е "несмъртоносност". Това понятие се използва за описанието на един клас оръжия - включително електронните - които не убиват личностите, а ги изваждат от строя. Те са оръжия за "меки убийства" и в общественото обсъждане на темата се споменават и други разработки като мрежи, гумени куршуми, примки, зловонни спрейове, водни пяни които "объркват сетивата и ефективността на бойците", лубриканти които правят ходенето невъзможно, и частици които задръстват механичните системи. Тези примери, докато от една страна са чудесни за плявата, разпространявана от списание "Тайм" (Time Magazine) и "Популярна наука" (Popular Science), от друга страна внимателно не издават рационалността на мисленето в "несмъртоносната" военна зона.

"Несмъртоносността" не е, всъщност, описание на вид оръжие, а е начин на мислене относно воденето на война. Истинската цел на несмъртоносността е по-фино да се контролира, да се създаде по-прецизна и отзивчива инфраструктура на контрол както над бойното поле, така и над всекидневното общество.

Интересът към несмъртносността започна с мозъчния тръст на един човек, на име Джон Александър (John Alexander). Александър е бил командир на зелените барети във Виетнам, бил е предводител на Камбоджийските наемни войници и се е заемал със секретни програми, включително зле прославената операция за убийства Феникс (Phoenix). След завръщането си в САЩ и след като получил професорска титла от университета "Уолдън" (Walden University), изучавал преживяването на прага на смъртта с Елизабет Кублър-Рос (Elisabeth Kubler-Ross) и станал официален говорител на Силва майндконтрол.

Бележка от преводача: Силва майндконтрол е метод за авто-контрол над собствения ум, разработен от Жозе Силва (Jose Silva). Минава под описанието "медитационна програма за самопомощ" и твърди, че увеличава способностите на човек, като развива по-висши мозъчни функции, като психични способности и ясновидство.

През 1980г Александър публикува статия в бюлетина на американската армия "Военен преглед" (Military Review), озаглавена "Новото умствено бойно поле" ("The New Mental Battlefield"). Далеч от това да говори за вещества, наподобяващи бананови обелки, които да подхлъзват вражеските армии, тезата на Александър била, че телепатията може да се използва като оръжие за нападение и че електронните оръжия може също да се използват и за намеса в мозъчната активност на целевите групи.

Александър бил окуражен да извърши допълнителни изследвания в тази област от две старши армейски официални лица и това довело до присъединяването му към групата за специални технологии в Национални лаборатории "Лос Аламос" (Los Alamos National Laboratories). Там Александър започнал да си сътрудничи с Джанет Морис (Janet Morris), също възпитаничка на Силва, както и директор изследвания на мисловния тръст Глобален Стратегически Съвет на САЩ (USGSC) (U.S. Global Strategy Council), чиито председател е Рей Клайн (Ray Cline), бивш изпълнителен директор на ЦРУ. Лобирането на Глобалния стратегически съвет на САЩ довело до създаването на Групата за преглед на несмъртоносните политики (Non-lethality Policy Review Group), водена от генерал-майор Крис С. Адамс (Chris S. Adams), пенсионер от военновъздушните сили на САЩ, бивш началник-щаб на Стратегическото въздушно командване (Strategic Air Command). Тази група продължава да окуражава военните да мислят в рамките на несмъртоносността.

През 1991г Джанет Морис публикува няколко документа, промотиращи концепцията за несмъртоносност, като предлага ескалация в определени ключови области за военни изследвания и производство. Това включвало технологии, насочени към унищожаването на военни оръжия, но също така и повишен фокус върху противопехотната елекромагнетика. Последната категория оръжия включвала ръчно държани лазери за ослепяване на врага, за които се докладва, че са били използвани във войната с Ирак, инфразвукови оръжия и много нискочестотни оръжия (VLF).

Морис, в нейната статия "В търсене на несмъртоносна стратегия", казва, "Някои много нискочестотни звукови генератори, в определени честотни диапазони, могат да предизвикат разрушение на човешките органи и, на по-високи нива на мощност, могат да сринат зидария".

Друга инициатива идва от Института за стратегически проучвания (SSI) (Strategic Studies Institute) на Военния колеж на американската армия (U.S. Army War College) в Пенсилвания. Статията от 1994г "Революцията във военните дела и конфликтите на крачка от войната" ("The Revolution in Military Affairs and Conflict Short of War") излага идеята, че "Много американски стратегически мислители вярват, че се намираме в началните стадии на историческа революция във военните дела". Дори дават и акроним за това: RMA (предполагам идва от "революционни военни дела", бел.прев). "Това не само ще промени природата на военното дело, но също така ще промени и глобалното геополитическо равновесие".

Според манифеста за революционните военни дела съществуват редица нови авенюта във военните изследвания, които трябва да се преследват, по-специално "изменението на поведението" и "Технологии, предназначени специално за конфликтите на прага от войната, особено психологическите, биологичните и отбранителни технологии". Споменава се също, че "голям брой американци може да се озоват в зони на нестабилност и конфликт", и че такива индивиди трябва да "бъдат екипирани с електронен индивидуален позиционен локатор (IPLD, individual position locator device). Устройството, произлизащо от електронната гривна, използвана за контролиране на някои престъпници или условно пуснати на свобода, продължително ще информира централна база данни за местонахожденията на индивида. В крайна сметка такова едно устройство може перманентно да се имплантира под кожата". Авторите на проучването изплакват факта, че "Употребата на новата технология може и да е против основните американски ценности", и, "Заблудата, въпреки че често има висока военна и политическа стойност, се смята за някак си "анти-американска".

Това е особено вярно, когато се практикува от американци върху американци, изпускат да отбележат авторите, въпреки че все пак имат решение за това: "Преодоляването на тези ограничения в употребата на революционните военни дела в случаите на конфликти на крачка от войната изисква фундаментална промяна в САЩ - може да е нужна една етична и политическа революция, за да се извърши една военна революция".

Авторите констатират, че що се отнася до "ограниченията и контрамерките", "има и друга алтернатива: можем нарочно да инженираме една изчерпателна революция, преследвайки абсолютна трансформация, а не просто едно експедитивно прилагане на нова технология".

Не, всички индикации говорят, че несмъртоносното въоръжение не се занимава с лепкава пяна и гумени куршуми за контрол на тълпите. [1]

Един доклад, издаден от Комисията по ролите и мисиите на Пентагона (Commission on Roles and Missions) от май 1995г подчерта четири военни приоритета. Те бяха, както отбелязва списание "Авиационна седмица и осмическа технология" (Aviation Week & Space Technology),
(1) "борба с разпространението на оръжия за масово унищожение"
(2) "информационна война"
(3) "мирни операции"
(4) и "операции, различни от военните".
Въпреки че несмъртоносните оръжия биха били от някаква полза на арени като Босна и Сомалия, забележете, че тази порода от военни стълкновения може със същия успех да се приложи за полицейщина в американските градски среди, или пък за подтискането на някой мирен поход. [2]

Според военни източници, чрез несмъртоносната технология те се опитват да създадат една "архитектура" за справяне с "промеждутъчните" ситуации. Една статия в "Авиационна седмица и космическа технология" за несмъртоносността си заслужава да се цитира цялата:

"Най-дълбоките последствия от новата ера често минават неотбелязани: Именно, че основната рационална логика за планирането на отбраната се е изместила от заплаха към способност, и от задължение към опортюнизъм", пише адмирал Уилям А. Оуенс (William A. Owens), вице председател на Съвместното щаб-началство (Joint Chiefs of Staff), в печатното издание на Военноморския институт "Протоколи"  ("Proceedings") през май. Днес, "ние трябва директно да се изправим с лице пред проблема с политическата цел на военната сила. Въпросът вече не е да смятаме за достатъчно просто успешно да контрираме една дефинирана военна заплаха; ние трябва да проектираме военни сили по по-специфичен начин по отношение на политическите им цели. Накратко, ние трябва да преизградим една интелектуална структура, която да свързва нашите сили с нашата политика - това не е малка задача в една революционна ера".

"Учените и военните офицери настояват, че новите тактики и оръжия за мироопазване/мироналагане могат да бъдат ефективни, само ако са слети с едни изчерпателни, напреднали информационни системи. Космосът, въздушните и наземните сензори - включително безпилотните устройства - ще осигурят едно наводнение от данни, които ще позволят решителни действия в не-борбени ситуации. Информацията трябва да бъде обработвана и насочвана към подходящите власти навреме, за да се попречи на злонамерените действия, в идеалния случай, или за да стане възможен светкавичния отговор, ако се стигне до огън".

"Геролд Йонас (Gerold Yonas) от Сандия (Национални лаборатории "Сандия", бел.прев) поддържа тезата, че тази "система на системите" ще изисква предварителен научно-обоснован подход в системното инженерство (SBSE, science-based systems engineering), с което да се подсигури, че ресурсите се използват ефективно. Сензорите, информационните системи, комуникациите и правилата за употреба трябва да бъдат координирани с една всестранно развита архитектура. "Ако не го направите като хората, няма да получите симфония. А масовата употреба на сила няма да сработи. Лошите ще победят", казва той". [3]

Един аспект на несмъртоносната, "информационна война", се преследваше в Станфордския изследователски институт (Stanford Research Institute), проект "Грилен пламък" (Project Grill Flame) в Ленгли, разследване по далечно виждане или "ремоут вюинг", тоест, извънтелесно възприятие. Далечно виждащите били подбрани измежду членовете на Църквата на сиентологията, оценени като "ОТ" или "Ясен/Чист" (Clear). Чист/Ясен на практика е не-невротичен случай, ниво с дефиниция, която постоянно се занижава по силата си, откакто Хъбард (Hubbard) се провъзгласи за почти супермен. ОТ е терминологията за Опериращ Тетан (Operathing Thetan), терминът "тетан" е взет от гръцката буква тета и се използва като терминология за "дух" в сиентологията. ОТ-тата на сиентологията вярват, че са свободни да оперират като духове вън от физическите тела, като по този начин се предполага, че спомагат способността си за далечно виждане.

Сиентолозите, въвлечени в проект Грилен пламък, включвали Инго Суон (Ingo Swann), Харолд Путов (Harold Puthoff) и Пат Прайс (Pat Price), въпреки че аз вярвам, че оттогава Суон е оттеглил симпатиите си от църквата на сиентологията и сега е член на отцепила се група, наречена Аватар (Avatar). По времето на експериментите, както се говори, Суон отказал да се замесва с ЦРУ, но по-късно се съгласил: "Беше някак си всеобщо знание през цялото време кой беше спонсорът, въпреки че по документи идентичността на Агенцията беше прикрита зад прозвището "един учен от Източния бряг". Интересът на Агенцията беше доста обширен. Редица агенти на ЦРУ в крайна сметка дойдоха лично в Станфордския изследователски институт в качеството им на субекти за експерименти по далечно виждане, както и някои членове на Конгреса".

Във форт Мийд (Fort Meade) в Мериленд била добавена още една допълнителна лаборатория за Грилен пламък, управлявана от генерал Стъбълбин (Stubblebine). Един от участниците бил майор Ед Деймс (Ed Dames), понастоящем чест посетител на радио шоуто на Арт Бел (Art Bell), където раздухва пламъците на интереса към извънтелесните екскурзии и апокалиптичните световни сценарии, но странно избягвайки да спомене каквито и да е склонности на правителството към контрол над ума.

Британски медиен кореспондент, който посети инсталацията във Форт Мийд, откри, че медицинският надзор за експериментите бил извършван от Луис Жолион Уест (Louis Jolyon West). По същото време Уест провеждал и свои собствени експерименти върху "феноменологията на дисоциативните състояния", описание, което може да се разпростре върху целия спектър на интересите по контролиране на ума, но може да се центрира върху изследвания, документирани в публикацията му "Псевдо-идентичност и третирането на личностните промени у жертвите в плен и култовете" (1994г) (Pseudo-Identity and the Treatment of Personality Changes in Victims of Captivity and Cults).

В нея Уест констатира, "Продължителният стрес от заобикалящата среда или от житейските ситуации, които са коренно различни от обичайното, могат да нарушат нормално интегративните функции на личността. Индивидите, подложени на такива сили, могат да се адаптират [към тях] чрез дисоциация, като генерират една алтернативна персона, или псевдо-идентичност".

От експериментирането на ЦРУ с далечно виждане с Станфордския институт (SRI) са стартирали цяла гама частни проекти. [4]

През 1997г военновъздушните сили повдигнали летвата в несмъртоносността - и контрола над ума - като създали поста заместник-директор по информационните операции. Далеч от връзки с обществеността, с която звучи, че е свързан, постът всъщност е военна дивизия за "офанзивна информационна война", която се поема от подполковник Джими Миамото (Jimmy Miyamoto). Офисът по информационни операции ще се координира със Съвместното щаб-началство (Joint Chiefs of Staff), Националната агенция по сигурност (NSA), Разузнавателната служба на въздушната отбрана (DARO) и Националната агенция за изображения и картографиране (NIMA). Длъжностите на офиса, според "Седмица на отбраната" (Defense Week), ще бъдат да координира усилията на военновъздушните сили в несмъртоносността, включително инициатива по психологически операции за създаването на холографски прожектори със способността "да проектират убедителни изображения и триизмерни картини на облаци, пушек, дъждовни капки, сгради... Употребата на холограмите като убедително съобщение ще има световно приложение". [5]

Бележка от преводача: д-р Карол Розин и заветът на Фон Браун

На приключване, още един информативен поглед над това какво в момента се случва в областта на военното въоръжение е осигурен от една статия на полковник Майкъл Акино (Michael Aquino), озаглавена "От ПСИОП до УмВойна: Психологията на победата" ("From PSYOP to MindWar: The Psychology of Victory"), която Акино праща на Вашингтонската редакция на "Военен преглед" (Military Review), но явно е била отказана, и оттогава тя се разпраща като фото-копия до членове на организацията на Акино - Храмът на Сет (Temple of Set) и други.

Бележка от преводача: Можете да откриете тази изключително важна статия в нашата Библиотека.

Акино, чиято последна публикувана снимка показва човек, приличащ на дядо Мънстър (оглупял, дразнещ и саркастичен старец, възръснал старши вампир в комедийния сериал на CBS, бел.прев), заедно с изразения заострен бритон, той е познато име за онези, които са изследвали политическата конспирация; за новодошлите, досието му е пълно с повторения. Акино получава магистърска степен по политически науки от Колифорнийския университет в Санта Барбара и неколкократно се е квалифицирал за аташе по отбраната, статегическото разузнаване, психологическите операции, специалните части и военновъздушните дивизии в армията, предполага се, че е докладвал директно на Съвместното щаб-началство (Chiefs of Staff). Акино служил като тактически офицер по психологически операции в 82-ра военновъздушна дивизия във Виетнам и получава Бронзова звезда, Въздушния медал и Виетнамския кръст на храбростта. През 1973г Акино става изпълнителен офицер на 306-ти батальон по психологически операции във Форт МакАртър (Fort McArthur) в Калифорния. През 1970-те Акино бил отявлен член на Църквата на Сатана, но се разочаровал от клоунския гротесков подход на ЛаВей и страничните му аткракции и стартирал своя собствена група, Храмът на Сет.

Според доклад на полицейското разузнаване, с дата 1 юли 1981г, Храмът на Сет "е малка група, но въпреки това има няколко стотин члена и оперира на национално ниво. Акино е официалната глава на организацията и управлява през девет-членен съвет, които всъщност на неговите главни лейтенанти". Поне двама членове от "девет-членния съвет" по това време също така са били и членове на Армейското разузнаване.

Достатъчно интересно е, че армията никога не е изразявала да има каквито и да е проблеми със сатанинските вярвания на Акино, нито по време на асоциацията му с ЛаВей, нито след това. Не е вън от сферата на вероятностите сатанинските практики на ЛаВей всъщност да са спонсорирани от армията. Според един говорител на Пентагона, "Акино има абсолютно конституционно право [на своите вярвания]... освен ако не е налице незаконно поведение, свързано с тях".

В края на 1980-те Акино и един негов познат, Гари Хамбрайт (Gary Hambright), били обвинени от полицията на Сан Франциско в участие в кръг за сатанински тормоз над деца, центриран около военната база Пресидио (Presidio), където бил поста на Акино тогава. Двадесет и две семейства подали жалби за общо $66 милиона срещу армията. Въпреки това, че срещу Акино така и не били подадени формални обвинения, а само срещу неговия познат, твърди се, че според родители на насилваните деца всичко това е, защото армията оказвала натиск върху федералното разследване и полицията на Сан Франциско случаят да се потули.

Явно в Пресидио по онова време са се слечвали сатанински дейности, както потвърждава полевото разследване на репортера от Бей Ериа (Bay Area) Линда Голдстън (Linda Goldston), която открива бункер със сатанински символи по стените, намиращ се зад офисите на разузнаването. За по-пълен доклад по този случай, прочетете "Новите сатанисти" (The New Satanists) от Линда Блъд (Linda Blood).

Бележка от преводача: Друга отлична книга на Линда Блъд е и "Сатанизмът и окултно ориентираното насилие: Какво трябва да знаете" от Линда Блъд и Майкъл Лангоун, преводът на която по-скоро рано, отколкото късно, ще стартира в нашата Библиотека.

След скандала с детския тормоз Акино бил преместен в Университета на национална отбрана (National Defense University) в столицата Вашингтон. Статията на Акино "Война за умовете", на чиято корица пише "Централно управление на имперската стормтруперна сила, офис на щаб-началника, Център по умствена война, хъб 4" (стормтруперите са клонираните войници в бели униформи на Дарт Вейдър от фантастичната сага "Междузвездни войни", бел.прев), обсъжда употребата на психотронни оръжия - тоест електронни оръжия, които влияят на ума - и употребата на LBM, тоест "Нисша Черна Магия", с цел контрол над населенията.

Откачените научно-фантастични въображения на сатанистите? Да, но и въображенията на високопоставени членове на Военното разузнаване на САЩ, които, по всяка вероятност, ясно отразяват амбициите на контрольорите на този свят. [6]


Бележки:
1. Krawczyk, Glenn, "Big Brother's Recipe for 'Revolution in Military Affairs'", Nexus magazine, June / July 1995
2. Scott, William B., "Panel's Report Backs Nonlethal Weapons", Aviation Week & Space Technology, October 16, 1995
3. Ibid.; Ricks, Thomas E. "Nonlethal Arms: New Class of Weapons Could Incapacitate Foe Yet Limit Casualties," The Wall Street Journal, January 4, 1993
4. Swann, Ingo. Cited in Virtual Government by Alex Constantine, (Venice, California: Feral House, 1997); West, Louis Jolyon. Cited in Constantine
5. "Air Force Organizes for Offensive Info War", Defense Week magazine, March 31, 1997
6. Raschke, Carl A., Painted Black. (San Francisco: Harper & Row, 1990); Blood, Linda, The New Satanists. (New York: Warner Books, 1994)
« Последна редакция: Септември 12, 2019, 05:14:12 pm от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Глава 31:

Извънземни от Земята


От началото на вниманието към този феномен в средата на това столетие, правителството е замесено в манипулацията на НЛО преживяването за личните си цели. АЗ вярвам, че основната причина правителствените агенти да са замесени в НЛО полето е, за да всеят объркване по въпроса с напредналата аеронавтика и оръжейните тестове - например, с дезинформация, която е превърнала тайния изпитателен полигон в Невата Зона 51 в гореща точка за извънземна активност на пришълци.

Бележка от преводача: Препоръчвам последния документален филм за Боб Лазар.

Правителството дори е признало, че е използвало дезинформиращи доклади през 1950-те и 60-те години относно НЛО-та, които всъщност били шпионски полети на самолетите U-2, но това признание само по себе си служи за прикриване на информация. Коментирал съм надлежно тази ситуация в документалната ми книга "Алтернатива 3" и документалната ми книга относно Мъжете в черно и заинтересуваният читател може да проследи тези въпроси в по-голяма дълбочина там.

Когато се изследва въпроса с контрол над ума, свързан с НЛО преживяването, има забележителан информация, показваща, че правителствената манипулация може да отиде далеч отвъд създаването на дезинформация и подвеждането на изследователите. В скорошните години на светло излезе информация, навеждаща на мисълта, че много случаи от т.нар. отвличане от извънземни може да прикриват изцяло друга действителност: тази на симулираното отвличане от извънзмени като прикритие за експерименти по контрол над ума.

Тази вероятност е надлежно изследвана в скорошна книга на Грегъри Кейнън (Gregory Kanon) върху НЛО-тата, "Великата НЛО постановка: Финалното решение на мистерията с НЛО" (The Great UFO Hoax: The Final Solution to the UFO Mystery), но други изследователи кръстосват тази територия от години, включително Мартин Канън (Martin Cannon), Джон Джъдж (John Judge), Жак Вале (Jacques Vallee), както и аз самият. Аз вярвам, че починалата изследователка на конспирацията Мей Бръсел (Mae Brussell) може да е била първата, предложила идеята за симулирано отвличане от извънземни като прикритие за експериментиране с контрол над ума в едно от нейните радио предавания.

Една от първите личности в разузнавателното общество, която предложи, че НЛО-тата може да имат някакво полезно предназначение, беше Х. Маршъл Калдуел (H. Marshall Caldwell), асистент-директор на Научно разузнаване за ЦРУ. Той пише мемо до тогавашния директор на ЦРУ Уолтър Смит (Walter Smith) относно това, че

"След като са налице докладите за свидетелства от целия свят, беше открито, че, до времето на разследването, в съветската преса не е имало доклад и коментар, нито дори сатиричен, за летящи чинии, въпреки че Громико (Gromyko) е направил едно хумористично споменаване на темата. При държавно контролирана преса това може да е резултат единствено от официално политическо решение. Възникващият въпрос, следователно, е, дали тези свидетелства могат или не:
(1) да бъдат контролирани
(2) да бъдат предвидени, и
(3) да бъдат използвани от гледна точка на психологическата война, нападателно или защитно."

"Обществеността е загрижена за проблема, което се отразява както от пресата на САЩ, така и от натиска на запитванията към Военновъздушните сили, което е индикация, че значима част от населението ни е умствено кондиционирано да приема невероятното. В този факт лежи потенциал за отключване на масова истерия и паника".

Калдуел смята също,"Трябва да се нареди проучване, което да определи дали, ако въобще, може тези феномени да се утилизират от планировчиците по психологическа война на САЩ..."

На 16 юли 1978г свидетелят сержант Клифорд Е. Стоун (Clifford E. Stone), опитващ се да стигне до дъното на въпроса с НЛО, пратил искане по силата на Закона за свобода на информацията към НАционалната Агенция за Сигурност (NSA). Един от документите, с които Стоун се сдобил, бил неофициална скица на Агенцията по национална сигурност, озаглавена "ПРЕДМЕТ: НЛО-та" (SUBJECT: UFO's). Интересният материал от разпечатката започнал след няколко параграфа:

"...2. Научни открития: Д-р Жак Вале, прославен експерт в комуникационните науки, е изучил хиляди случаи, в които човешки същества са наблюдавали необикновени феномени. Той е открил, че човешката реакция към такова наблюдение е предвидима и подлежи на графично изобразяване. Дали психологическата структура на личността е под атака от необикновената и шокираща бруталност на едно убийство или от странността на едно свидетелство на НЛО, ефектът е един и същ:

"а. Първоначално като вид психологическа инерция, умът записва сравнително обективно онова, което се вижда през окото."

"b. Но когато умът осъзнае странната природа на феномена, изпада в шок. Умът обича да живее в един удобен свят, в който чувства, че знае какво да очаква и който не е твърде заплашителен нито физически, нито психологически. Необичайното разрушава илюзията за удобство, която умът е създал. Шокът се опитва да разкъса самата връзка на психологическата структура с нейния пристан."

"c. За да защити себе си от такава натрапчива и заплашителна действителност, умът започва да добавя въображение и интерпретация към прииждащите данни, за да ги направи по-приемливи. Тъй като умът прави всичко това в бързане, някои от набързо добавените детайли и самовнушения си пречат едни на други и си противоречат едни на други по един чудат начин (както ще ви каже всеки полицай, разпитващ свидетел на убийство)."

"d. Веднъж след като умът конструира безопасно скеле и рамка за новата информация, той отново може да надзърне навън и да събере още малко обективни данни. Ако данните все още са заплашителни, той отново ще изпадне в шок и процесът ще започне отначало."

"e. Ако данните са от най-високото възможно ниво на странност, на което предизвикват терор:
(1) Умът ще припадне и ще навлезе в амнезия, погребвайки събитията, може би перманентно, в безсъзнателността.
(2) Личностно психологическото ще рухне и умът ще се пресегне до най-дълбокото си място, кодето се намира "онова, което не може да се унищожи" и ще се отдаде на тази същност за оцеляване и защита. За срещата с тази непроменима, неразрушима същност обикновено се говори като за религиозно преживяване. В объркването и в шока, това преживяване често се приписва на шокиращото събитие или обект и това е причината, поради която примитивните общества се кланят на такива чудати неща като самолети или запалки за цигари".

"f. Степента на странност на феномена диктува на колко други хора умът ще е склонен да разкаже за събитието. Едно умерено необичайно или шокиращо събитие ще бъде разказано на много хора. Едно много шокиращо събитие с висока степен на странност ще бъде разказано на няколко човека или на практика въобще на никого. В някои случаи събитието е толкова шокиращо необичайно, че то не се докладва дори на будния, съзнателен ум на човека, а се погребва дълбоко в несъзнаваното на човека, където може да се получи достъп само под хипноза или при внимателна комуникация шесто ниво, при споделяне с друг човек".

Този интригуващ, дори "Тавистошки" документ изглежда отива далеч отвъд обичайния военен доклад за НЛО феномените, и добре илюстрира защо симулираното отвличане от НЛО може да е полезно за контрольорите на ума: преживяването е толкова невероятно и толкова унизително, че се комуникира на твърде малко хора, ако въобще се разказва на някого, а понякога може да съществува в паметта единствено на безсъзнателно ниво. Освен това, "висока странност" може всъщност да бъде средство за достигане на по-дълбоки нива на ума.

В края на 1980-те години, д-р Майкъл Персингер (Michael Persinger), невролог от Лаурентинския университет (Laurentian University) в Онтарио, Канада, извършил първоначални тестове на онова, което е станало познато като "Каска на Персингер" ("Persinger's helmet"). Това е устройство, което насочва специфични електромагнитни честоти към хипокампусната зона на задния мозък на човека, който го носи. Според Персингер, използвайки каската, голям процент от субектите чувстват, че са били отвлечени от НЛО, че са излезли от тялото си, или са преживели други форми на изменено съзнание, включително "единение с Бог". Преживяването, казва Персингер, "включва разширяване на емоционалното значение, по такъв начин, че нещата, които нормално не се считат за значителни, сега ще се считат за съдържателни". По време на облъчването на задния мозък, халюцинациите "се възприемат като екстремно истински".

Сюзън Блекмор (Susan Blackmore), която преживяла технологията на Персингер, писала за нея в "Нов учен" ("New Scientist") през ноември, 1994г:

"Персингер приложи тиха и невидима сила върху мозъка ми и създаде специфично преживяване за мен. Той твърдеше, че е имитирал базовите последователности на процеса на паметта и възприятието и че, като променял онези последователности, можел да контролира преживяването ми. Могъл ли е да го направи от разстояние? Може ли да се извърши в по-голям мащаб? Изведнъж перспективата за магнитен контрол над ума изглежда доста по-ужасна от идеята да те отвлекат извънземни..." [1]

Персингер бил замесен в операция "Черна красавица" (Operation Black Beauty), създаването на електромагнитна излъчваща единица с размерите на хладилник, за употребата да потушава размирици. Твърди се, че устройството разчитало на времево-променливи полета от екстремно нискочестотна енергия, излъчвана на честоти между 1 и 10 Hz, което причинява повръщане върху всеки, към който е настроен апарата. [2]

Кратко и неокончателно отклонение в един свързан феномен: осакатяването на добитък. Това са хилядите мистериозни случаи на добитък, който от края на 1960-те години е откриван дисектиран, понякога в хирургичен стил, и които случаи медиите обикновено свързват с намесата на летящи чинии. Може да се изгради една такава теза, че осакатяванията са сами по себе си въпрос на контрол над ума, но нека оставим това настрана. Има голяма база улики, навеждащи на мисълта, че осакатяванията на добитъка са с далеч по-земна природа, отколкото таблоидната телевизия ни позволява да си представим.

Като за начало, НЛО-та почти никога не са виждани в близост около осакатяването на добитъка, тоест, ако използваме строгата дефиниция за неидентифицирани летящи ОБЕКТИ. Това, което се забелязва, обикновено са неидентифицирани светлини и, когато се вижда летателен апарат, той обикновено е черен, немаркиран хеликоптер. Няма граница за яростта на някой НЛО изблици, и така черните хеликоптери понякога се споменават като променящи формата си извънземни летателни апарати, когато всъщност няма каквито и да е улики, които да навеждат на такова заключение. Защо, вместо това, да не рискуваме и просто да си представим, че са черни хеликоптери?

Бележка от преводача: Джим Кийт има цяла книга, посветена на това - "Черни хеликоптери над Америка: Ударната сила на Новия Световен Ред"

Други улики навеждат на мисълта, че хора, не извънземни чудовища, извършват осакатяванията. Токсикологичните тестове понякога показват наличието на никотин във волските трупове, а никотинът е обичайна използвана съставка в успокоителните наркотици, с които зареждат стреличките за животни. Понякога се открива, че животните са били маркирани с флуоресцентна боя, евентуално за идентификация в тъмното.

Бележка от преводача: В интервю с популярния Арт Бел, Дерел Симс накратко споменава собствените си открития върху осакатения добитък.

Също така, в близост до осакатяванията често се виждат следи от камионни ремаркета, достатъчно големи, за да транспортират малки хеликоптери. Поне една вероятна сцена за осакатяващите епизоди е идентифицирана в Колорадо, както отбелязвам в книгата си "Черни хеликоптери 2: Крайната стратегия" ("Black Helicopters II:The Endgame Strategy").

Защо човеци ще се интересуват от осакатяване на добитък? Най-вероятният отговор беше осигурен от Г. К. Ериан (G. C. Errianne), частен детектив, който се занимал със случая. Ериан посочва, че прикритите правителствени експерименти се правели с добитък, поради сходството на очната мембрана "с тази на определена етническа група". По-нататъшното разследване показа, че правителството на САЩ е било замесено в изпитателни тестове на оръжия за биологична война, специално насочена срещу поне две етнически гупи. [3]

Що се отнася до правителствената манипулация, включваща човешки същества, един от "премиерните" случаи на отвличане, която изглежда подреди сцената за много такива, които последваха, беше този на Бети и Барни Хил (Betty, Barney Hill). През 1961г Хилови били на разходка с кола в Гроувтаун, Ню Хемпшир, когато летящ диск ги приближил и се носел във въздуха на разстояние. Хилови избягали в колата си, но по-късно, поради кошмари, се консултирали с психиатър и били хипнотизирани. Шест месеца терапия явно довела до разкритието за отвличане и физическо изследване от хуманоиди в дисковия апарат.

Природата на самото отвличане била доста странна, а обитателите на дисковия коаб били описани от Бети Хил под хипноза като носещи униформи и заострени шапки ("подобни на военновъздушните сили", казва тя по време на хипнотичната регресия). Барни Хил мислил, че едно от предполагаемите извънземни приличало на "военен пилот" и допълнил, че: "Той прилича на германски нацист. Той е нацист...", казва Хил, "Помислих си за флота и за подводницата, и помислих, че хората, които се отдръпнаха назад, бяха облечени в сини дочени дрехи. Но този другият човек беше облечен в черно лъскаво палто, с шапка".

Ако правителството е било замесено в отвличането, онова, което може да е привлякло вниманието им към Хилови, е фактът, че са смесена расова двойка и са били на организационни позиции в редица групи за граждански права. Това е било по времето, когато такива групи били под засиления критичен поглед на правителството и военните PSY-OPS може да ги е устройвало или да изследват Хилови хипнотично, или дори да им имплантират подслушващи устройства за проследяване. Хилови също така били близки приятели с майор Джеймс МакДоналд (James McDonald), за който има сведения, че е работел в разузнаването във военновъздушна база "Пийс" (Pease Air Force Base). [4]

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Друг известен отвлечен, чийто опит заслужава по-близък поглед, е Уитли Страйбър (Whitley Streiber). Страйбър посещавал основаното от Фабианците Лондонско училище по икономика в Англия. Докато бил в Лондон, той бил директор на филм относно сектантския култ "Процесът" (The Process), въпреки че, тъй като няма налични издания на филма, не е известно каква позиция е бил заел Страйбър по отношение на култа.

В книжния си бестселър за отвличанията от извънземни, "Общение" ("Communion"), Страйбър отбелязва, че от години е вярвал, че е присъствал на безконтролната стрелба на Чарлз Уитман (Charles Whitman) в Тексаския университет, но най-сетне осъзнал, че не е присъствал. В продължението, "Трансформация" ("Transformation"), Страйбър осъзнава, че все пак трябва да е бил, заради потвърждение от негов приятел. [5]

Страйбър вярва, че има два импланта в тялото си, един в ушната мида, а другият - инжектиран в малкия му пръст. На НЛО конференцията в Гълф Брийз, Флорида, през 1996г, Стрийбър спомена идеята, че той може да е обект на операции по контрол над ума от страна на правителството. Той спекулира, че преживяванията му, които се смята, че са свързани с извънземни, може всъщност да са му били излъчени като предаване през имплантите. [6]

Мартин Канън (Martin Cannon), пионер в различаването между малките сиви човечета от външния космос и онези от правителството, описва случая с една жена, която нарича "Вероника". Тя била отвлечена не в летяща чиния, а в къщата на учен в Лос Анджелис, който, Канън успял да определи, по-рано бил заменес в икспериментиране на ЦРУ с контрол над ума.

Аз разследвах случай на млада жена, която, през 1993г, вярвала, че по време на посещение в Сан Франциско с главата на една сатанинска църква, била дрогирана и заведена в хотел наблизо и върху нея била извършена медицинска операция от човеци в бели палта. В друг случай тя била заведена извън Сан Франциско от същия сатанински вожд и й бил показан дисков кораб, паркиран на известно разстояние от един провинциален път. [7]

И ако Жоли Уест (Jolly West) и бандата му промотират "Синдрома на фалшивата памет", те също така пробутват и "Синдрома на паметта за извънземни" ("Alien Memory Syndrome"). Според един австралийски изследовател, "едно от протежетата на Луис Жолион Уест (Louis Jolyon West), Бари Таф (Barry Taff), е съавтор на статия за списание "НЛО" (UFO magazine), в която се твърди, че извънземните били отговорни за този вид дейност [по контрол над ума]. Таф е работил в Невропсихиатричния институт на Калифорнийския унивеститет, Лос Анджелис (UCLA Neuropsychiatric Institute) и според изследователя от Лос Анджелис Мартин Канън, той е консултирал голям брой правителствени агенции, включително и Националния институт по умствено здраве (NIMH), Корпорация Rand, Комисията за атомна енергия (Atomic Energy Commission) и ЦРУ".

Вал Банкстън (Val Bankston), която вярвала, че е била отвлечена от извънземни, се срещната с Таф и се съгласила да участва в някои експерименти по отвличане заедно с него. Банкстън казва, "Може да разпознавате името Бари Таф. Той проведе проучване и написа филм, озаглавен "Съществото" ("The Entity"). Той също така провежда парапсихологични разследвания, преследва ефекти, които тайно създава сам с високо развита технология. Достатъчно странно е, че скоро след като се срещнахме, аз бях нападната от безтелесно същество посред бял ден, което влезе в сексуални актове с мен. По онова време вярвах, че то бе инкубус. Знаейки какво правя с Бари, фактът, че той е сертифициран хипнотизатор, мисля си, че той бе хипнотизирал и мен и другия субект от неговото изследване - което доведе до филма "Съществото" - да имаме тези преживявания. Може да е обработил няколко жени по този начин и да е избрал онази, която най-добре е подпомагала схемата му за книгата и филма". [8]

Друг забележителен случай е този на Брус Смит (Bruce Smith), който през 1990г посещава лекция на "експертът в отвличанията от извънземни" Бъд Хопкинс (Budd Hopkins) в Трентън, Ню Джърси. Поради някаква причина говоренето на Хопкинс за отвличания от извънземни ударило Смит на много вътрешно ниво, което го разстроило: "Не мислех, че ще съм в състояние да ходя, за да мога да изляза оттам", казва той по-късно. Бъд Смит все пак напуска НЛО лекцията и, като закачил караватана в която живеел за теглича на колата си, се отправил на запад, спирайки в държавните паркове. Един от онези държавни паркове бил Тесуки (Tesuque), Ню Мексико. Смит бил заспал на място за лагеруване там, когато се събудил по средата на нощта, ужасен от вярването, че ще го отвлекат извънземни. Носейки се в състояние между сън и будност, Смит усетил как ръце го хващат за глезените и го дърпат. Но съществото от другата страна на тези ръце не било точно онова, което Смит бил приготвен да очаква. "Съществото" носело бяла риза с копчета, като вида риза, която баща му винаги носел, спомня си Смит.

Далеч от очакването му за светещо сребристо дисково летателно средство, Смит казва, че бил натикан от хора отзад в голям, тъмносин ван с военни маркировки, за които той мисли, че били на флота на САЩ. Ванът карал по черни пътища за окоол час, докато не спрял. Задната врата се отворила и извънземните левитирали Смит през нея и го въвели в огромна постройка, която според усещанията на Смит била част от ядрената лаборатория Лос Аламос (Los Alamos). Вътре в лабораторията, Смит бил поставен на маса за изследвания, където извънземно на име "Роджет" ("Roget") започнало да дълбае в очите му със скалпел.

Смит не си спомнял нищо от това, преди да започне хипнотерапия във Вашингтон. По време на хипноза си спомнил за отвличането и също така си спомнил, че бил отвличан "хиляди пъти и в множество животи". След срещата в Тесуки, "Те се върнаха още веднъж. На 8 юни. Те дойдоха в необичаен кораб, който имаше стаи в себе си, които приличаха на стаи от колежко общежитие".

Бил ли е отвлечен Смит действително от извънземни, или истината е нещо по-прозаично, но еднакво зловещо? [9]

ИЗследователят на отвличания от извънземни Бъд Хопкинс се появява и в друг случай, описан от бившия деловодител от Военно разузнаване Джулиан МакКини (Julianne McKinney), сега част от Асоциацията за проекти по електронно наблюдение (Electronic Surveillance Project Association) към Възпитаниците на националната сигурност (National Security Alumni). Следват показанията на МакКини:

"Жената, очевидно "лабораторно зайче" в експеримент, осъзнала, че я представят на голямо разнообразие отявлени личности, чиито връзки с ЦРУ, смята тя, били доста очевидни. Един от онези, каква тя, бил Робърт Джей Мифтън (Robert Jay Lifton), добре познат автор и експерт по промивката на мозъка, чиито книги включват "Нацистките доктори: Медицинско убиване" ("The Nazi Doctors: Medical Killing") и "Психология на геноцида" ("Psychology of Genocide")."

"Преживяванията й включвали доброволно (според заведението) постъпване в болница "Холивуд", Ванкувър, Британска Колумбия, Канада, през 1973г, по време на ера, когато експериментите МК-УЛТРА в Институт "Алън Мемориал" (Allan Memorial Institute), университет "МакГил" (McGill University), Монтреал, Канада, били само началото, което привлякло вниманието на Сената на САЩ".

"По-скоро, през 1990г, тя била транспортирана до медицинския център "Камерън" (Cameron Medical Center) на Ню-Йоркския университет в Уестчестър, Ню Йорк (при обстоятелства, които отговарят на отвличане), където била насилствено свалена на земята от около шестима служители на медицинския център и насилствено отнели свободата й за около три седмици. Не била нито психиатрично съветвана, нито формално тествана, докато била в заведението. Психиатрите, назначени по нейния случай, явно били решени да я принудят да приеме комбинация невролептични наркотици, включително налдол (Naldol), наван (Navane), и когентин (Cogentin). (Хандол и наван могат да предизвикат тардивна дискинезия.) Тя се съпротивила на тези опити".

"Съдът в крайна сметка разпоредил жената да бъде освободена от центъра, нареждайки, че не трябва да й се дават наркотици. Когато в последствие получила медицинското си, при условия, които предотвратили цензурирането или редактирането на тези документи, тя открила, че психиатрите й планирали да я инжектират с наркотици (в неспазване на съдебната заповед) в деня на освобождението й. Поради късмет, тя била освободена ден по-рано".

"Тази жена констатира също така, че се е срещала с Бъд Хопкинс, от Фондацията за натрапници (Intruders Foundation) и че имала дълговременна, доверена връзка с Джон Ел Мак (John E. Mack), професор по психиатрия в Харвардското медицинско училище (Harvard Medical School) и основател и директор на Центъра по психологични проучвания в Ядрената епоха (Center for Psychological Studies in the Nuclear Age) (с предишно име Изследователска програма за проучване на човешката продължителност (Research Program for the Study of Human Continuity); а служовете от миналото говорят, че учреждението се е кооперирало с ЦРУ в проучванията на "човешката екология")". [10]

В последните години има случаи на "извънземни" импланти, хирургически премахвани, но е интересно, че "извънземните" по случайност ще използват технология, подобна на онази, изобретена от д-р Делгадо (Delgado) през 1950-те. Един такъв случай беше описан в лекция на д-р Роджър Лийър (Roger Leir) на среща на MUFON (Взаимна НЛО мрежа, бел.прев) в Таусанд Оукс, Калифорния, на 23 февруари 1996г. Лийър премахнал три явни импланти на 19 август 1995г, два от един пациент и един от друг пациент. Двата предполагаеми импланта, премахнати от първата пациентка се намирали от двете страни на палеца на крака й. Третият предполагаем имплант бил премахнат от задната страна на лявата ръка на друг пациент.

Единият обект бил с триъгълна форма, а другите два обекта "приличаха на малки пъпешови семки". [11]

Обграждащата имплантите тъкан била сива, но без възпаление. Според Дерел Симс (Derrel Sims), хипно-анестиен терапевт и изследовател на отвличанията от НЛО, и двамата пациенти не знаели за имплантите, но били открити по време на рентгенова процедура по друг повод. Нямало следи от белези от инжектиране на имплантите. И двамата пациента, според Симс, били възможни случаи на НЛО отвличане. Д-р Лийър също докладва, че предметите били в голяма близост до нервни влакна.

Д-р Лийър използвал гаус-метър, измерващ електромагнитните полета, за да открие точното местоположение на предметите. Според д-р ЛИйър, когато поднесъл гаус-метъра близо до обекта в ръката на човака, метърът "полудял".

Всеки от предметите, както се твърди, бил покрит с плътна сива материя. Въпреки че предметите, които са били в човешко тяло дълго време обикновено се покриват с органично, влакнесто покритие, този материал може да се изстърже. В случая с предполагаемите импланти, мембраната била ного по-трудна за премахване. Въте в мембраната предметът представлявал две отделни парчета черен метал, явно държани заедно единствено от мембраната. Металът по-късно бил идентифициран като борон. Когато били изложени на флуоресцентна светлина, трите обекта светели ярко. [12]

Джон Мак (John Mark) от Харвард, в Отвличания, дава подробен преглед на "извънземния" имплант:

"Анализът на елементите и електронната микроскопична фотография разкриват интересно усукани влакна, състоящи се от въглерод, силикон, кислород, без азот,  и следи от други елементи. Въглеродният изотропен анализ не се отличаваше с нищо. Един колега ядрен биолог каза, че "образецът" не е естествено срещащ се субект, но може да бъде някакъв вид произведено влакно. Изглеждаше трудно да се разбере как да продължим нататък".

"Няма доказателства, че някой от събраните импланти са от редки елементи, или пък от обикновени елементи в необикновени комбинации. В разговор с един химичен инженер и други експерти в технологиите на материалознанието, на мен ми беше казано, че би било екстремно трудно да се направи положителна диагноза за природата на кое да е непознато вещество, без да е налична информация за произхода му. При най-добрите обстоятелства ще бъде трудно да се докаже, например, че дадено вещество не е със земен или дори биологичен произход".

Разбира се, Джон Мак сам по себе си е интересен случай, човек, който явно отказва да разгледа идеята, че отвличанията може да се изпълнят от всеки, не само от извънземни. Центърът за психология и социална промяна (Center for Psychology and Social Change) на Мак е подкрепен със стотици хиляди долари от различни членове на фамилията Рокфелер (Rockefeller). Мак също така е член на Фондацията за човешки потенциал (Human Potential Foundation) на Скот Джоунс (Scott Jones), която според данните също е собственост на Рокфелер. [13]

Моето заключение е откачено и научно-фантастично, но доказателствата го подкрепят. Военните и разузнавателните агенции използват отвличането от извънземни като история за прикритие и вероятно за близки срещи, симулирани чрез технология като холограмите и напредналите въздушни дискови летателни апарати, за да прикрият обработването и имплантирането на човешки същества с технология за контрол над ума.


Бележки:
1. Smith, Jerry, HAARP: Ultimate Weapon of the Conspiracy, (1997: AUP, Kempton, Illinois); Constantine, Alex, Psychic Dictatorship in the U.S.A. (Portland, Oregon: Feral House, 1995); Blackmore, Susan, "Alien Abduction," the New Scientist magazine, November 1994, cited in Walter Bowart's "The Trial and Conviction of a 'EBE Possessed' Serial Killer," obtained on the Internet from MindNet Journal, volume 1, numbers 8a, 8b, 8c
2. Krawczyk, Glenn. "Mind Control & the New World Order", Nexus magazine, February/March 1993 280
3. Sunders, Ed. "The Mutilation Mystery", Old Magazine, September. 1976; Keith, Jim, Black Helicopters II: The Endgame Strategy, (Lilburn, Georgia: IllumiNet Press, 1997)
4. "Manchurian abductees," World Watchers International newsletter, Fall 1989; Keith, Jim, Casebook on Alternative 3, (Lilburn, Georgia: IllumiNet Press, 1994)
5. Wanderer, Robert, "'Transformation' Transformed", MUFON Journal, issue 254, June 1989
6. "False Miracles in the Sky: Is the U.S. Military in the Business of Hoaxing UFOs?," The Devil's Advocate, issue number 5
7. Cannon, Martin. "The Controllers: A New Hypothesis of Alien Abductions", MUFON UFO Journal, Number 270, October 1990
8. Taff, Barry, 'Paranormal Phenomena and UFOs,' UFO magazine, Vol. 2, No 4; Krawczyk; Constantine, Alex, Virtual Government. (Venice, California: Feral House, 1997)
9. Donahue, Bill. "It's life, but not as we know it", Northwest Magazine, April 28, 1991
10. McKinney, Julianne. "Microwave Harassment & Mind-Control Experimentation", Electronic Surveillance Project, Association of National Security Alumni, Silver Spring, Maryland
11. Hudgeons, Steve, "Implants," April 2, 1996, obtained from the Internet, copy in the author's possession
12. Lindemann, Debra L., "Surgeon Tells First Results of Implant Analysis," April 6, 1996, obtained from the Internet, copy in the author's possession; "Jon King's X-file document," UFO Reality magazine, 1996, otherwise unidentified clipping
13. Kanon, Gregory M., The Great UFO Hoax. (Lakeville, Minnesota: Galde Press, 1997)


Тагове към темата: